Пресата отдава почит към Нелсън Мандела

| от | |

Mandela New YorkerВестници от целия свят отдават днес почит към делото на Нелсън Мандела – дългогодишен политически затворник, борец срещу апартейда и пръв президент на демократична Южна Африка, който почина снощи на 95-годишна възраст.

В редакционна статия „Ню Йорк таймс“ го окачествява като един от най-забележителни лидери на освободителните движения по света и посочва като негова най голяма заслуга, че борбата срещу расовата сегрегация се е увенчала с успех без кръвопролития. А като президент той оглавяваше процеса за истина и помирение, който даде възможност жертвите на апартейда да получат официално признание за страданията си.

Нюйоркското печатно издание отбелязва огромната сила на характера, проявена от Мандела по време на дългото противопоставяне на апартейда, както и дълбоката политическа мъдрост, необходима в процеса на помирение. Разбира се Нелсън Мандела не бе сам по пътя към демократизирането на ЮАР, пише вестникът и напомня за съществуването на активистите от Африканския национален конгрес, недоживели да видят свободата.

След като Мандела се оттегли от президентския пост през 1999 г., неговите приемници в ръководството на страната не можеха да се сравнят с него. Президентът Табо Мбеки допусна скандални грешки в справянето с епидемията от СПИН, довела до страданията на много хора, а приемникът му Джейкъб Зума не назначи просветени хора на ключови постове в общините и укрепи на властта Робърт Мугабе в съседно Зимбабве. Освен това краят на апартейд още не е изкоренил бедността в ЮАР. Следващите поколения политици в страната ще трябва да решат тези проблеми, защото всеки от тях ще има политически дълг към Нелсън Мандела, заключава „Ню Йорк таймс“.

„Вашингтон пост“ подчертава, че за разделената расово Южна Африка Мандела е бил най-мощният символ на единение, който е използвал мощта на прошката и помирението за лечението на дълбоките рани. А за света, обзет от войни, бедност и потисничество, Мандела е станал негова съвест, която се бори за решаването на тези остри проблеми, допълва вестникът. В статията са цитирани думите на 75-годишния Мандела, произнесени на 10 май 1994 г. при встъпването му в длъжност като президент и в присъствието на предшественика му на поста Фредерик де Клерк: „Ние най-сетне постигнахме политическо освобождение. Нека никога, никога тази прекрасна страна да не изпита отново потисничеството на едни срещу други“.

Вестникът отбелязва, че в края на мандата си Мандела е признал за неуспеха си в борбата срещу СПИН/ХИВ, както и за смъртта на собствения си син Макато от това заболяване. Вашинтгтонското издание обаче изброява заслугите на първия чернокож лидер на Южна Африка. Под негово ръководство в страната са премахнати проявите на расизъм в законите, образованието и държавните институции и е ликвидирано смъртното наказание; през 1996 г. е приета новата конституцията, която защищава правата на всички хора, вкл. на хомосексуалистите; създадената от Мандела Комисия за истина и помирение (под ръководството на архиепископ Дезмънд Туту) действаше не като Нюрнбергски процес, а търсеше признаване на истината и получаването на прошка. Мандела се стремеше да заличи различията между бели и черни и по други начини – например по време на Световната купа по ръгби през 1995 г. той прикани черните да подкрепят южноафриканския отбор, въпреки че ръгбито бе смятано от мнозина чернокожи южоафриканци като символ на превъзходството на бялата раса, припомня „Вашингтон пост“.

Като признак за уважението на южноафриканците към престарелия лидер вестникът посочва факта, че на 93-ата му годишнина около 12 милиона студенти са запяли едновременна „Честит рожден ден“ във всички кътчета на страната.

Нелсън Мандела, световният държавник, който извади Южна Африка от мрака на апартейда, почина, пише лондонският „Дейли телеграф“, като добавя, че през последните две години той често страдаше от проблеми с дишането, херния и белодробни инфекции. Всеки път, когато напоследък Мандела постъпваше болница, южноафриканците затаяваха дъх и произнасяха молитви за оздравяването му. Когато той се появи за последен път публично на 91-годишна възраст всякакви намеци за това, че един ден той може да умре бяха посрещани с гняв и обвинения в обида и непознаване на африканските традиции. Погребалната церемония за бившия южноафрикански лидер ще се състои на стадиона в Совето, където бе тази негова последна публична поява при закриването на Световната купа по футбол през 2010 г., пише „Дейли телеграф“.

„Гардиън“ цитира думи на бившия президент на ЮАР Фредерик де Клерк, по чието нареждане Нелсън Мандела бе освободен от затвора през 90-те години.“Аз станах добър приятел с покойния Нелсън Мандела. Ние имахме моменти на напрежение, но след като се оттеглихме и по времето на неговото президентство станахме много близки. Той беше забележителен човек – неговото най-голямо наследство ще бъде неговото преобладаващо чувство за помирение, забележителната липса на горчивина“, казва Де Клерк, който споделя с Нелсън Мандела Нобеловата награда за мир за 1993 г.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“.

Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм – такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.