Премиерите в Зала 1 на НДК на 18-ия София Филм Фест

| от |

Много са заглавията, които ще фокусират вниманието на публиката през март. Сред тях има няколко, които ще поканят публиката в най-голямата кинозала на Балканския полуостров – Зала 1 на НДК.

Nymphomaniac 02 photo by Christian Geisnaes_800x450

Ще бъде показана ексклузивната прожекция на „Съдилището” – най-новия филм на Стефан Командарев, с който ще бъде открито 18-ото издание на София Филм Фест на 6 март 2014. Едно от най-очакваните заглавия на 2014 година – „Гранд Хотел Будапеща” на Уес Андерсън, ще дойде в София непосредствено след премиерата на филма на Берлинале 2014. „Великата красота” на Паоло Сорентино вече притежава Златен глобус за чуждоезичен филм и е на крачка да се сдобие със същото Оскарово отличие. Номинираният за Оскар с музиката на легендарния Джон УилямсКрадецът на книги” на режисьора Брайън Пърсивал също ще има специална гала-прожекция през март. С представянето на двете части на „Нимфоманка на провокативния Ларс фон Триер ще поставим акцент на специално събитие в рамките на фестивала.

 The Judgement1

След извънредния успех и множеството награди и фестивални отличия на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който е единственият български филм, изкачил се до шортлистата на деветте кандидатури за чужоезичен Оскар, най-новият филм на Стефан Командарев пресъздава на големия екран съкровен разказ за обикновени хора и техните необикновени съдби. Баща и син трябва да се върнат към забравеното минало, за да срещнат дълго пазени тайни и да преоткрият пътя към себе си – това е историята в „Съдилището”. Главните роли са поверени на Асен Блатечки, Мики Майнолович, Ованес Торосян, Параскева Джукелова, Ина Николова, със специалното участие на Христо Мутафчиев. „Съдилището” ще бъде представен ексклузивно в рамките на „София Филм Фест”, а през месец октомври ще може да бъде гледан в киносалоните из цялата страна.

The Judgement7

Когато младежът Уес Андерсън е поставял пиеси в задния двор и е снимал своите първи филми на Super 8, надали е подозирал, че за поредна година ще му бъде оказана честта да открие още един от най-авторитетните и дългогодишни световни фестивали, които определят насоки и тенденции в света на киното – Берлинале.

hr_The_Grand_Budapest_Hotel_1

Самият Мартин Скорсезе е почитател на филмите на Уес Андерсън, както и всички киномани, които са гледали поне един от седемте му авторски пълнометражни творения – от „Ракета в бутилка” 1996 година до „В царството на пълнолунието” – филмът, с който беше открит 65-ия фестивал в Кан през 2012 година.

2

„Гранд Хотел Будапеща” проследява премеждията на един портиер във фамозен европейски хотел нейде през 20-те години на 20 век – след като му е завещана скъпоценна картина, бившата й собственичка се оказва мъртва. Нейният син се заклева да отмъсти на портиера, когото подозира в убийство, а междувременно пиколото става най-доверения приятел на екстравагантния „concierge”. Изключителен актьорски състав е ангажирал Андерсън в поредната си приказно-шантава история – Ралф Файнс, Едуард Нортън, Оуен Уилсън, Тилда Суинтън, Джуд Лоу, Бил Мъри, Ейдриън Броуди, Харви Кайтел, Джейсън Шуорцман, Уилям Дефо, Джеф Голдблум, Сърша Ронан, Том Уикинсън, Матийо Амалрик, Ф. Мъри Ейбрахам, и съвсем сигурно всеки един от тях се справя невероятно с ролята си, колкото и да е малка (или голяма) тя.

19-grand-budapest-hotel

Авторът-режисьор споделя: „Опитвам се да не се повтарям. Но изглежда правя точно това във филмите си. Не става нарочно – просто моите истории са изключително лични, и въпреки всичко са интересни за публиката. Мисля, че ме критикуват заради това, че обръщам повече внимание на стила, отколкото на съдържанието, и заради безбройните детайли, с които товаря персонажите си. Но всъщност всяко решение е предизвикано от желанието моите герои да се развиват.” Непосредствено след премиерата си в Берлин, „Гранд хотел Будапеща” ще се срещне и с почитателите на Уес Андерсън в София.

Най-новата творба на италианският киномайстор Паоло Сорентино носи поетичното име „Великата красота / The Great Beauty” и вече притежава Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм. Възможно е съвсем скоро да се сдобие и със съответното Оскарово отличие, а през декември 2013 вече беше избран и за най-добър филм на Европейските филмови награди, където получи и признание за режисьорската работа на Сорентино, и за актьорското превъплъщение на Тони Сервило. С десетки награди и номинации от множество международни кинофоруми, между които и номинация за Златна палма от Кан 2013, филмът на Сорентино ще има възможност да се срещне и с българската публика – единствено в рамките на София Филм Фест през март.

 04

Джеп Гамбардела е изискан италианец отвъд средната възраст, живее в Рим, автор е на един роман-бестселър, издаден преди доста години, води удобен живот, списва колонка за култура и харесва бляскави партита. Такова е и празненството по случай 65-ия му рожден ден, а след това той потегля из улиците на вечния, невъобразимо красив град, за да се срещне с различни персонажи, да си спомни моменти от живота, да си даде сметка истинско ли е всичко около него…

 12

„Този филм е за отлитащото време и за онези часове и дни, които се оказват пропилени в живота ни, – споделя режисьорът. – Отминалото време се превръща в бреме, и тежестта на живота ни изнурява. Но все пак, по някакъв начин успяваме да дарим с достойнство отредените ни дни… Във филма всъщност няма място, което трябва да се достигне – хората се носят из реалността. Само главният герой има точно определено място, където трябва да отиде – на среща с най-важния момент от миналото, срещата с любовта на живота му в неговата младост…”

Работата на Брайън Пърсивал по един от най-успешните британски тв-поредици „Имението Даунтън” получи признание още през 2011 година с наградата „Еми” на Американската академия за телевизионно изкуство. „Крадецът на книги” е вторият пълнометражен филм на режисьора, познат най-вече с работата си по телевизионни проекти.

05

Едноименната книга на родения през 1975 година австралийски писател Маркъс Зюсак, по която е направен филма, за кратко време се превръща в бестселър и е преведена на над 30 езика.Интригуваща, обаятелна, с невероятна атмосфера – много са определенията за усещането от потапянето в историята, пресъздадена в „Крадецът на книги”. Разказът се води от името на Смъртта, по време на Втората световна война, когато малката 9-годишна Лизел Мемингер прегръща магията на писаното слово, за да спаси себе си и приемното семейство, приютило я като тяхна собствена дъщеря.

01

Това е история за триумфа на човешкия дух и за истинската радост от това да можеш да обичаш, да бъдеш обичан и да споделиш любовта във време на ужаси и неописуемата безскрупулна, нечовешка реалност на нацистка Германия. Светът на книгите е място, където можеш да намериш убежище от живота, когато в него вилнеят убийства, черна злост и разрушения. Много критици, видели филма по света, обръщат специално внимание на изпълнението на младата Софи Нелис, както и на невероятното актьорско майсторство на Емили Уотсън и Джефри Ръш. Особената атмосфера на киноразказа се допълва от музиката, дело на легендарния Джон Уилямс, който почти всяка година от 1968 до ден днешен получава абсолютно заслужени номинации за Оскар – и печели пет от тях.

Забрави за любовта!” – време е за среща с провокативния, анти-догматичния, разкрепостения Ларс фон Триер, чиито най-нов филм „Нимфоманка” разбунва духовете в киното вече няколко години.

Nymphomaniac 02 photo by Christian Geisnaes_800x450

Особено сериозно стана положението в последните 10 месеца, когато еротичната епопея беше завършена и режисьорът започна да подава на жадната публика различни откъси и кратки текстове, които „на час по лъжичка” поддържаха апетита за още и още интригуващи моменти.

Триер има амбицията, и успява по невероятно дълбок, философски начин, да разкаже „поетичната история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-ата й годишнина”. Неговата гледна точка е на главната героиня – самообявилата се за нимфоманка Джо, а ролята е поверена на Шарлот Генсбур. Нейни партньори в предизвикателния киноразказ са цяла плеяда от небосклона на холивудското и европейското кино – Стелан Скарсгард, Шая Лебоф, Джейми Бел, Кони Нилсен, Ума Търман, Крисчън Слейтър, Уилям Дефо и др.

Nymphomaniac 03 photo by Christian Geisnaes_800x450

В програмата на 18-ия София Филм Фест е подготвена специална ретроспектива на Ларс фон Триер, като режисьор, към когото фестивалните селекционери отдавна изпитват определено и заслужено пристрастие, а двете части на „Нимфоманка” ще бъдат показани като специално събитие в Зала 1 на Националния дворец на културата. Разбира се, филмът ще бъде показан не само пред фестивалната публика през март, но и ще стане част от програмата на кината в София и страната, разпространяван от „Арт Фест” и програмата „София Филм Фест на път/Операция Кино“.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.