Премиерите в Зала 1 на НДК на 18-ия София Филм Фест

| от |

Много са заглавията, които ще фокусират вниманието на публиката през март. Сред тях има няколко, които ще поканят публиката в най-голямата кинозала на Балканския полуостров – Зала 1 на НДК.

Nymphomaniac 02 photo by Christian Geisnaes_800x450

Ще бъде показана ексклузивната прожекция на „Съдилището” – най-новия филм на Стефан Командарев, с който ще бъде открито 18-ото издание на София Филм Фест на 6 март 2014. Едно от най-очакваните заглавия на 2014 година – „Гранд Хотел Будапеща” на Уес Андерсън, ще дойде в София непосредствено след премиерата на филма на Берлинале 2014. „Великата красота” на Паоло Сорентино вече притежава Златен глобус за чуждоезичен филм и е на крачка да се сдобие със същото Оскарово отличие. Номинираният за Оскар с музиката на легендарния Джон УилямсКрадецът на книги” на режисьора Брайън Пърсивал също ще има специална гала-прожекция през март. С представянето на двете части на „Нимфоманка на провокативния Ларс фон Триер ще поставим акцент на специално събитие в рамките на фестивала.

 The Judgement1

След извънредния успех и множеството награди и фестивални отличия на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който е единственият български филм, изкачил се до шортлистата на деветте кандидатури за чужоезичен Оскар, най-новият филм на Стефан Командарев пресъздава на големия екран съкровен разказ за обикновени хора и техните необикновени съдби. Баща и син трябва да се върнат към забравеното минало, за да срещнат дълго пазени тайни и да преоткрият пътя към себе си – това е историята в „Съдилището”. Главните роли са поверени на Асен Блатечки, Мики Майнолович, Ованес Торосян, Параскева Джукелова, Ина Николова, със специалното участие на Христо Мутафчиев. „Съдилището” ще бъде представен ексклузивно в рамките на „София Филм Фест”, а през месец октомври ще може да бъде гледан в киносалоните из цялата страна.

The Judgement7

Когато младежът Уес Андерсън е поставял пиеси в задния двор и е снимал своите първи филми на Super 8, надали е подозирал, че за поредна година ще му бъде оказана честта да открие още един от най-авторитетните и дългогодишни световни фестивали, които определят насоки и тенденции в света на киното – Берлинале.

hr_The_Grand_Budapest_Hotel_1

Самият Мартин Скорсезе е почитател на филмите на Уес Андерсън, както и всички киномани, които са гледали поне един от седемте му авторски пълнометражни творения – от „Ракета в бутилка” 1996 година до „В царството на пълнолунието” – филмът, с който беше открит 65-ия фестивал в Кан през 2012 година.

2

„Гранд Хотел Будапеща” проследява премеждията на един портиер във фамозен европейски хотел нейде през 20-те години на 20 век – след като му е завещана скъпоценна картина, бившата й собственичка се оказва мъртва. Нейният син се заклева да отмъсти на портиера, когото подозира в убийство, а междувременно пиколото става най-доверения приятел на екстравагантния „concierge”. Изключителен актьорски състав е ангажирал Андерсън в поредната си приказно-шантава история – Ралф Файнс, Едуард Нортън, Оуен Уилсън, Тилда Суинтън, Джуд Лоу, Бил Мъри, Ейдриън Броуди, Харви Кайтел, Джейсън Шуорцман, Уилям Дефо, Джеф Голдблум, Сърша Ронан, Том Уикинсън, Матийо Амалрик, Ф. Мъри Ейбрахам, и съвсем сигурно всеки един от тях се справя невероятно с ролята си, колкото и да е малка (или голяма) тя.

19-grand-budapest-hotel

Авторът-режисьор споделя: „Опитвам се да не се повтарям. Но изглежда правя точно това във филмите си. Не става нарочно – просто моите истории са изключително лични, и въпреки всичко са интересни за публиката. Мисля, че ме критикуват заради това, че обръщам повече внимание на стила, отколкото на съдържанието, и заради безбройните детайли, с които товаря персонажите си. Но всъщност всяко решение е предизвикано от желанието моите герои да се развиват.” Непосредствено след премиерата си в Берлин, „Гранд хотел Будапеща” ще се срещне и с почитателите на Уес Андерсън в София.

Най-новата творба на италианският киномайстор Паоло Сорентино носи поетичното име „Великата красота / The Great Beauty” и вече притежава Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм. Възможно е съвсем скоро да се сдобие и със съответното Оскарово отличие, а през декември 2013 вече беше избран и за най-добър филм на Европейските филмови награди, където получи и признание за режисьорската работа на Сорентино, и за актьорското превъплъщение на Тони Сервило. С десетки награди и номинации от множество международни кинофоруми, между които и номинация за Златна палма от Кан 2013, филмът на Сорентино ще има възможност да се срещне и с българската публика – единствено в рамките на София Филм Фест през март.

 04

Джеп Гамбардела е изискан италианец отвъд средната възраст, живее в Рим, автор е на един роман-бестселър, издаден преди доста години, води удобен живот, списва колонка за култура и харесва бляскави партита. Такова е и празненството по случай 65-ия му рожден ден, а след това той потегля из улиците на вечния, невъобразимо красив град, за да се срещне с различни персонажи, да си спомни моменти от живота, да си даде сметка истинско ли е всичко около него…

 12

„Този филм е за отлитащото време и за онези часове и дни, които се оказват пропилени в живота ни, – споделя режисьорът. – Отминалото време се превръща в бреме, и тежестта на живота ни изнурява. Но все пак, по някакъв начин успяваме да дарим с достойнство отредените ни дни… Във филма всъщност няма място, което трябва да се достигне – хората се носят из реалността. Само главният герой има точно определено място, където трябва да отиде – на среща с най-важния момент от миналото, срещата с любовта на живота му в неговата младост…”

Работата на Брайън Пърсивал по един от най-успешните британски тв-поредици „Имението Даунтън” получи признание още през 2011 година с наградата „Еми” на Американската академия за телевизионно изкуство. „Крадецът на книги” е вторият пълнометражен филм на режисьора, познат най-вече с работата си по телевизионни проекти.

05

Едноименната книга на родения през 1975 година австралийски писател Маркъс Зюсак, по която е направен филма, за кратко време се превръща в бестселър и е преведена на над 30 езика.Интригуваща, обаятелна, с невероятна атмосфера – много са определенията за усещането от потапянето в историята, пресъздадена в „Крадецът на книги”. Разказът се води от името на Смъртта, по време на Втората световна война, когато малката 9-годишна Лизел Мемингер прегръща магията на писаното слово, за да спаси себе си и приемното семейство, приютило я като тяхна собствена дъщеря.

01

Това е история за триумфа на човешкия дух и за истинската радост от това да можеш да обичаш, да бъдеш обичан и да споделиш любовта във време на ужаси и неописуемата безскрупулна, нечовешка реалност на нацистка Германия. Светът на книгите е място, където можеш да намериш убежище от живота, когато в него вилнеят убийства, черна злост и разрушения. Много критици, видели филма по света, обръщат специално внимание на изпълнението на младата Софи Нелис, както и на невероятното актьорско майсторство на Емили Уотсън и Джефри Ръш. Особената атмосфера на киноразказа се допълва от музиката, дело на легендарния Джон Уилямс, който почти всяка година от 1968 до ден днешен получава абсолютно заслужени номинации за Оскар – и печели пет от тях.

Забрави за любовта!” – време е за среща с провокативния, анти-догматичния, разкрепостения Ларс фон Триер, чиито най-нов филм „Нимфоманка” разбунва духовете в киното вече няколко години.

Nymphomaniac 02 photo by Christian Geisnaes_800x450

Особено сериозно стана положението в последните 10 месеца, когато еротичната епопея беше завършена и режисьорът започна да подава на жадната публика различни откъси и кратки текстове, които „на час по лъжичка” поддържаха апетита за още и още интригуващи моменти.

Триер има амбицията, и успява по невероятно дълбок, философски начин, да разкаже „поетичната история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-ата й годишнина”. Неговата гледна точка е на главната героиня – самообявилата се за нимфоманка Джо, а ролята е поверена на Шарлот Генсбур. Нейни партньори в предизвикателния киноразказ са цяла плеяда от небосклона на холивудското и европейското кино – Стелан Скарсгард, Шая Лебоф, Джейми Бел, Кони Нилсен, Ума Търман, Крисчън Слейтър, Уилям Дефо и др.

Nymphomaniac 03 photo by Christian Geisnaes_800x450

В програмата на 18-ия София Филм Фест е подготвена специална ретроспектива на Ларс фон Триер, като режисьор, към когото фестивалните селекционери отдавна изпитват определено и заслужено пристрастие, а двете части на „Нимфоманка” ще бъдат показани като специално събитие в Зала 1 на Националния дворец на културата. Разбира се, филмът ще бъде показан не само пред фестивалната публика през март, но и ще стане част от програмата на кината в София и страната, разпространяван от „Арт Фест” и програмата „София Филм Фест на път/Операция Кино“.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.