Премиерите в Зала 1 на НДК на 18-ия София Филм Фест

| от |

Много са заглавията, които ще фокусират вниманието на публиката през март. Сред тях има няколко, които ще поканят публиката в най-голямата кинозала на Балканския полуостров – Зала 1 на НДК.

Nymphomaniac 02 photo by Christian Geisnaes_800x450

Ще бъде показана ексклузивната прожекция на „Съдилището” – най-новия филм на Стефан Командарев, с който ще бъде открито 18-ото издание на София Филм Фест на 6 март 2014. Едно от най-очакваните заглавия на 2014 година – „Гранд Хотел Будапеща” на Уес Андерсън, ще дойде в София непосредствено след премиерата на филма на Берлинале 2014. „Великата красота” на Паоло Сорентино вече притежава Златен глобус за чуждоезичен филм и е на крачка да се сдобие със същото Оскарово отличие. Номинираният за Оскар с музиката на легендарния Джон УилямсКрадецът на книги” на режисьора Брайън Пърсивал също ще има специална гала-прожекция през март. С представянето на двете части на „Нимфоманка на провокативния Ларс фон Триер ще поставим акцент на специално събитие в рамките на фестивала.

 The Judgement1

След извънредния успех и множеството награди и фестивални отличия на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който е единственият български филм, изкачил се до шортлистата на деветте кандидатури за чужоезичен Оскар, най-новият филм на Стефан Командарев пресъздава на големия екран съкровен разказ за обикновени хора и техните необикновени съдби. Баща и син трябва да се върнат към забравеното минало, за да срещнат дълго пазени тайни и да преоткрият пътя към себе си – това е историята в „Съдилището”. Главните роли са поверени на Асен Блатечки, Мики Майнолович, Ованес Торосян, Параскева Джукелова, Ина Николова, със специалното участие на Христо Мутафчиев. „Съдилището” ще бъде представен ексклузивно в рамките на „София Филм Фест”, а през месец октомври ще може да бъде гледан в киносалоните из цялата страна.

The Judgement7

Когато младежът Уес Андерсън е поставял пиеси в задния двор и е снимал своите първи филми на Super 8, надали е подозирал, че за поредна година ще му бъде оказана честта да открие още един от най-авторитетните и дългогодишни световни фестивали, които определят насоки и тенденции в света на киното – Берлинале.

hr_The_Grand_Budapest_Hotel_1

Самият Мартин Скорсезе е почитател на филмите на Уес Андерсън, както и всички киномани, които са гледали поне един от седемте му авторски пълнометражни творения – от „Ракета в бутилка” 1996 година до „В царството на пълнолунието” – филмът, с който беше открит 65-ия фестивал в Кан през 2012 година.

2

„Гранд Хотел Будапеща” проследява премеждията на един портиер във фамозен европейски хотел нейде през 20-те години на 20 век – след като му е завещана скъпоценна картина, бившата й собственичка се оказва мъртва. Нейният син се заклева да отмъсти на портиера, когото подозира в убийство, а междувременно пиколото става най-доверения приятел на екстравагантния „concierge”. Изключителен актьорски състав е ангажирал Андерсън в поредната си приказно-шантава история – Ралф Файнс, Едуард Нортън, Оуен Уилсън, Тилда Суинтън, Джуд Лоу, Бил Мъри, Ейдриън Броуди, Харви Кайтел, Джейсън Шуорцман, Уилям Дефо, Джеф Голдблум, Сърша Ронан, Том Уикинсън, Матийо Амалрик, Ф. Мъри Ейбрахам, и съвсем сигурно всеки един от тях се справя невероятно с ролята си, колкото и да е малка (или голяма) тя.

19-grand-budapest-hotel

Авторът-режисьор споделя: „Опитвам се да не се повтарям. Но изглежда правя точно това във филмите си. Не става нарочно – просто моите истории са изключително лични, и въпреки всичко са интересни за публиката. Мисля, че ме критикуват заради това, че обръщам повече внимание на стила, отколкото на съдържанието, и заради безбройните детайли, с които товаря персонажите си. Но всъщност всяко решение е предизвикано от желанието моите герои да се развиват.” Непосредствено след премиерата си в Берлин, „Гранд хотел Будапеща” ще се срещне и с почитателите на Уес Андерсън в София.

Най-новата творба на италианският киномайстор Паоло Сорентино носи поетичното име „Великата красота / The Great Beauty” и вече притежава Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм. Възможно е съвсем скоро да се сдобие и със съответното Оскарово отличие, а през декември 2013 вече беше избран и за най-добър филм на Европейските филмови награди, където получи и признание за режисьорската работа на Сорентино, и за актьорското превъплъщение на Тони Сервило. С десетки награди и номинации от множество международни кинофоруми, между които и номинация за Златна палма от Кан 2013, филмът на Сорентино ще има възможност да се срещне и с българската публика – единствено в рамките на София Филм Фест през март.

 04

Джеп Гамбардела е изискан италианец отвъд средната възраст, живее в Рим, автор е на един роман-бестселър, издаден преди доста години, води удобен живот, списва колонка за култура и харесва бляскави партита. Такова е и празненството по случай 65-ия му рожден ден, а след това той потегля из улиците на вечния, невъобразимо красив град, за да се срещне с различни персонажи, да си спомни моменти от живота, да си даде сметка истинско ли е всичко около него…

 12

„Този филм е за отлитащото време и за онези часове и дни, които се оказват пропилени в живота ни, – споделя режисьорът. – Отминалото време се превръща в бреме, и тежестта на живота ни изнурява. Но все пак, по някакъв начин успяваме да дарим с достойнство отредените ни дни… Във филма всъщност няма място, което трябва да се достигне – хората се носят из реалността. Само главният герой има точно определено място, където трябва да отиде – на среща с най-важния момент от миналото, срещата с любовта на живота му в неговата младост…”

Работата на Брайън Пърсивал по един от най-успешните британски тв-поредици „Имението Даунтън” получи признание още през 2011 година с наградата „Еми” на Американската академия за телевизионно изкуство. „Крадецът на книги” е вторият пълнометражен филм на режисьора, познат най-вече с работата си по телевизионни проекти.

05

Едноименната книга на родения през 1975 година австралийски писател Маркъс Зюсак, по която е направен филма, за кратко време се превръща в бестселър и е преведена на над 30 езика.Интригуваща, обаятелна, с невероятна атмосфера – много са определенията за усещането от потапянето в историята, пресъздадена в „Крадецът на книги”. Разказът се води от името на Смъртта, по време на Втората световна война, когато малката 9-годишна Лизел Мемингер прегръща магията на писаното слово, за да спаси себе си и приемното семейство, приютило я като тяхна собствена дъщеря.

01

Това е история за триумфа на човешкия дух и за истинската радост от това да можеш да обичаш, да бъдеш обичан и да споделиш любовта във време на ужаси и неописуемата безскрупулна, нечовешка реалност на нацистка Германия. Светът на книгите е място, където можеш да намериш убежище от живота, когато в него вилнеят убийства, черна злост и разрушения. Много критици, видели филма по света, обръщат специално внимание на изпълнението на младата Софи Нелис, както и на невероятното актьорско майсторство на Емили Уотсън и Джефри Ръш. Особената атмосфера на киноразказа се допълва от музиката, дело на легендарния Джон Уилямс, който почти всяка година от 1968 до ден днешен получава абсолютно заслужени номинации за Оскар – и печели пет от тях.

Забрави за любовта!” – време е за среща с провокативния, анти-догматичния, разкрепостения Ларс фон Триер, чиито най-нов филм „Нимфоманка” разбунва духовете в киното вече няколко години.

Nymphomaniac 02 photo by Christian Geisnaes_800x450

Особено сериозно стана положението в последните 10 месеца, когато еротичната епопея беше завършена и режисьорът започна да подава на жадната публика различни откъси и кратки текстове, които „на час по лъжичка” поддържаха апетита за още и още интригуващи моменти.

Триер има амбицията, и успява по невероятно дълбок, философски начин, да разкаже „поетичната история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-ата й годишнина”. Неговата гледна точка е на главната героиня – самообявилата се за нимфоманка Джо, а ролята е поверена на Шарлот Генсбур. Нейни партньори в предизвикателния киноразказ са цяла плеяда от небосклона на холивудското и европейското кино – Стелан Скарсгард, Шая Лебоф, Джейми Бел, Кони Нилсен, Ума Търман, Крисчън Слейтър, Уилям Дефо и др.

Nymphomaniac 03 photo by Christian Geisnaes_800x450

В програмата на 18-ия София Филм Фест е подготвена специална ретроспектива на Ларс фон Триер, като режисьор, към когото фестивалните селекционери отдавна изпитват определено и заслужено пристрастие, а двете части на „Нимфоманка” ще бъдат показани като специално събитие в Зала 1 на Националния дворец на културата. Разбира се, филмът ще бъде показан не само пред фестивалната публика през март, но и ще стане част от програмата на кината в София и страната, разпространяван от „Арт Фест” и програмата „София Филм Фест на път/Операция Кино“.

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.

 

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Почина майстер Емон от Game of Thrones

| от chronicle.bg, по BBC |

На 93-годишна възраст почина британският актьор Питър Воън. Последната му известна роля е тази на майстер Емон в култовия сериал на HBO Game of Thrones.

Той е носител на БАФТА за най-добър актьор в главна роля.

Агентът му Сали Лонг-Инес обяви: „Потвърждавам това, че за голямо съжаление Питър Воън си отиде в около 10.30 ч. тази сутрин. Той почина в мир, заобиколен от семейството си“.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?