Премиера на „Бурунданга“ в Сатирата

| от | |

В сатиричен театър „Алеко Константинов” – камерна зала „Методи Андонов”, на 20 май 2014 ще бъде премиерата на  „Бурунданга“ от Жорди Галсеран. Преводът от каталонски е от Нева Мичева, а постановката и музикалната картина са дело на Петър Денчев. Сценографията е на Теодора Лазарова. В постановката участват Силвана Пишимарова, Петър Лъджев, Надя Стефанова, Пламен Великов, Тодор Близнаков и други.

Burundanga (4)

„Какво е истинското ни лице? Съществува ли нещо, което може да ни извади извън комфорта на собственото ни съществуване дотолкова, че да преобърне нашите избори? Нищо друго освен истината. Истината, че онова, което експонираме върху другите, е проекция на нашите желания, но не и на истинската ни същност. Ролите, в които влизаме, непрестанно ни помагат да просъществуваме до момента, в който се разрушат. Това разпадане открива истинското ни лице, докато открием новата си роля. Бурунданга, тайнственото вещество – серумът на истината, ще ви отведе там, където не сте очаквали. В една взривоопасна смес, където любовта не е възможна, където баски терористи отвличат невинни хора и приятелството се разпада.“ Коментира за постановката Петър Денчев.

Бурундангата (или скополаминът) е един от най-опасните наркотици. Тя лишава човекът от свободна воля, въпреки че той се намира в съзнание и е адекватен, но всъщност напълно губи контрол над постъпките си и се подчинява на всички въпроси и заповеди. От медицинска гледна точка бурундангата е идеалното вещество при извършване на престъпление. Невробиолозите твърдят, че напълно изключва паметта, без да засяга другите функции на мозъка и умствените способности. Тя няма мирис и вкус, а въздействието й е почти мигновенно. Бурундангата се извлича от бругмансия, която расте в Колумбия, Еквадор и Венецуела. Това е висок храст, понякога достигащ размерите на дърво, с увиснали ароматни цветове. Заради красотата му в наши дни се разпространява като декоративно растение почти в целия свят. Още в миналото индианците са употребявали скополамина в различни ритуали на общуване с предците, както и за медицински нужди. През 20 в. наркотикът се използва по време на разпити като „серум на истината“. Днес скополаминът в нищожни дози се включва като съставка в някои легални лекарства – успокоителни и предпазващи от морска болест.

Жорди Галсеран е роден на 5 март 1964 в Барселона.Завършва каталонска филология. Пише пиеси от 1988 и режисира сам някои от най-ранните си текстове с любителски трупи. През 1995 две от творбите му, „Верига от думи“ и „Дакота“, печелят няколко театрални конкурса и започват да се поставят по най-престижните сцени на Испания. „Верига от думи“ първа прескача националните предели и е представена в Буенос Айрес, Меделин и Маями. През 2003 „Методът Грьонхолм“ достига безпрецедентен за новата иберийска драматургия успех. От първата си постановка насам комедията е в афишите на театрите по света и е гледана от над милион зрители. Сред по-новите произведения на Галсеран са „Карнавал“ (2005), „Канкун“ (2007), „Бурунданга“ (2010) и „Кредитът” (2013).

Галсеран определя себе си като автор, който работи бавно и спокойно, понякога до две години върху пиеса. Неговата драматургия се отличава с добра сюжетна структура, прецизно изграден диалог и засягане на актуални проблеми в отношенията на персонажите. Също така се откриват характерните жанрови елементи присъщи на киното – психотрилър и фентъзи.

Петър Денчев завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 при проф. Здравко Митков. Неговите учебни представления „Смъртта и Дяволът“, „Схватки“ и „Слугините“ са участвали на различни театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. „Жената от миналото“ по Роланд Шимелпфениг (ДКТ – Пазарджик) е неговият дебют на професионалната сцена. Поставя „Карнавал“ от Жорди Галсеран и “Ромео и Жулиета” по У. Шекспир  (ДТ – Стара Загора, 2012). „Медея“ по Еврипид, Ануй, Драйер и Бродски (ДТ – Русе, 2012)  и „Морски пейзаж“ от Едуард Олби (НТ „Ив. Вазов”, 2013) са последните му театрални проекти. Автор на сборника с разкази „Истории в минало време“ (2011). Последната му книга е романът „Тихото слънце“.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

20 филма, които излизат през декември

| от chronicle.bg, по msn.com |

Е го къде е декември!

Дойде отпускарски сезон номер две. Не е задължително, разбира се, но е много приятно човек да отиде на кино. Всеки, обаче, е седял с тъп поглед пред касите на киното, чудейки се кой постер му харесва най-много, докато зад него се образува опашка, които го ругаят, вместо да си изберат филм преди да е дошъл техният ред.

Представяме ви 20 филма, които дебютират през последния месец на 2016 година. Някои от тях ще бъдат прожектирани и в България. С другите ние не знаем как ще се справите.