Премиера на „Бурунданга“ в Сатирата

| от | |

В сатиричен театър „Алеко Константинов” – камерна зала „Методи Андонов”, на 20 май 2014 ще бъде премиерата на  „Бурунданга“ от Жорди Галсеран. Преводът от каталонски е от Нева Мичева, а постановката и музикалната картина са дело на Петър Денчев. Сценографията е на Теодора Лазарова. В постановката участват Силвана Пишимарова, Петър Лъджев, Надя Стефанова, Пламен Великов, Тодор Близнаков и други.

Burundanga (4)

„Какво е истинското ни лице? Съществува ли нещо, което може да ни извади извън комфорта на собственото ни съществуване дотолкова, че да преобърне нашите избори? Нищо друго освен истината. Истината, че онова, което експонираме върху другите, е проекция на нашите желания, но не и на истинската ни същност. Ролите, в които влизаме, непрестанно ни помагат да просъществуваме до момента, в който се разрушат. Това разпадане открива истинското ни лице, докато открием новата си роля. Бурунданга, тайнственото вещество – серумът на истината, ще ви отведе там, където не сте очаквали. В една взривоопасна смес, където любовта не е възможна, където баски терористи отвличат невинни хора и приятелството се разпада.“ Коментира за постановката Петър Денчев.

Бурундангата (или скополаминът) е един от най-опасните наркотици. Тя лишава човекът от свободна воля, въпреки че той се намира в съзнание и е адекватен, но всъщност напълно губи контрол над постъпките си и се подчинява на всички въпроси и заповеди. От медицинска гледна точка бурундангата е идеалното вещество при извършване на престъпление. Невробиолозите твърдят, че напълно изключва паметта, без да засяга другите функции на мозъка и умствените способности. Тя няма мирис и вкус, а въздействието й е почти мигновенно. Бурундангата се извлича от бругмансия, която расте в Колумбия, Еквадор и Венецуела. Това е висок храст, понякога достигащ размерите на дърво, с увиснали ароматни цветове. Заради красотата му в наши дни се разпространява като декоративно растение почти в целия свят. Още в миналото индианците са употребявали скополамина в различни ритуали на общуване с предците, както и за медицински нужди. През 20 в. наркотикът се използва по време на разпити като „серум на истината“. Днес скополаминът в нищожни дози се включва като съставка в някои легални лекарства – успокоителни и предпазващи от морска болест.

Жорди Галсеран е роден на 5 март 1964 в Барселона.Завършва каталонска филология. Пише пиеси от 1988 и режисира сам някои от най-ранните си текстове с любителски трупи. През 1995 две от творбите му, „Верига от думи“ и „Дакота“, печелят няколко театрални конкурса и започват да се поставят по най-престижните сцени на Испания. „Верига от думи“ първа прескача националните предели и е представена в Буенос Айрес, Меделин и Маями. През 2003 „Методът Грьонхолм“ достига безпрецедентен за новата иберийска драматургия успех. От първата си постановка насам комедията е в афишите на театрите по света и е гледана от над милион зрители. Сред по-новите произведения на Галсеран са „Карнавал“ (2005), „Канкун“ (2007), „Бурунданга“ (2010) и „Кредитът” (2013).

Галсеран определя себе си като автор, който работи бавно и спокойно, понякога до две години върху пиеса. Неговата драматургия се отличава с добра сюжетна структура, прецизно изграден диалог и засягане на актуални проблеми в отношенията на персонажите. Също така се откриват характерните жанрови елементи присъщи на киното – психотрилър и фентъзи.

Петър Денчев завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 при проф. Здравко Митков. Неговите учебни представления „Смъртта и Дяволът“, „Схватки“ и „Слугините“ са участвали на различни театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. „Жената от миналото“ по Роланд Шимелпфениг (ДКТ – Пазарджик) е неговият дебют на професионалната сцена. Поставя „Карнавал“ от Жорди Галсеран и “Ромео и Жулиета” по У. Шекспир  (ДТ – Стара Загора, 2012). „Медея“ по Еврипид, Ануй, Драйер и Бродски (ДТ – Русе, 2012)  и „Морски пейзаж“ от Едуард Олби (НТ „Ив. Вазов”, 2013) са последните му театрални проекти. Автор на сборника с разкази „Истории в минало време“ (2011). Последната му книга е романът „Тихото слънце“.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.