Прехода и МВР – 28 Декември 1989

| от | |

Автор: Пейо Попов (http://blog.peio.org)

Най-добрите текстове обясняващи Прехода са вече написани, но читателите им са малко. В сборниците на Комисията по досиетата има документи и стенограми, които са по-увлекателни от кой да е сериал и съдържат прозрения, по-ясни от най-добрите анализи. Само трябва да бъдат прочетени.

В опит да ги направя разбираеми за тези, които не помнят, а и за да предизвикам интерес, искам да опитам да ги преразкажа, под формата на пиеска. Въведението е от мен, а всички реплики на действащите лица са реални от стенограмата на заседанието на Колегиума на МВР. Обърнете внимание на датата – заседанието е проведено на 28 Декември 1989 година, когато трябваше сами да определим съдбата си:

plenum1

Сцена и действащи лица
Действието се развива няколко дни преди настъпването на новата 1990та година, на заседание на Колегиума на МВР – колективен орган, който събира ръководителите на служби в огромното ведомство. Действащи лица:

  • Петър Младенов – нов партиен и държавен глава
  • Ген. Атанас Семерджиев – военен, сложен за ръководител на полицаи (милиция)
  • Ген. Любен Гоцев – бивш медждународен шпионин, под дипломатическо прикритие, назначен заместник на Семерджиев

Въведение
Международна ситуация. В близките страни от „Социалистическия блок“ текат бурни промени. Новините са пълни с улични протести, често с насилствени сблъсъци с органите на реда. Преди няколко дни по главния канал на Българската държавна телевизия са излъчили как партийния и държавен ръководител на съседна Румъния е бил отведен от десантчици, осъден и разстрелян. В продължение на пет минути в най-гледаното време телевизията предава единствено неподвижните трупове на диктатора Чаушеску и неговата съпруга.
В Германия Берлинската стена е била разрушена и гражданите на социалистическата Германска Демократична Република се прегръщат с довчерашнте си идеологически врагове от „капиталистическата“ Федерална Република Германия. Полша, Унгария и Чехословакия бурно отхвърлят досегашното ръководство на комнистическите партии. В опората на всички социалистически държави – Съветския съюз се появяват мощни идейни течения, немислими до преди няколко години, които създават всеобща нестабилност и неувереност.

Ситуация в България. Преди около месец, дългогодишното ръководство на страната е било сменено. По улиците на София и големите градове има ежедневни демострации. Сформира се опозиция. Има силен глас за промени. Властта на Комунистическата партия, която ръководи и контролира България от 45 години, е под въпрос.

Начало
Открива Петър Младенов: Обявява, че Ръководството на Партията (което ръководи и Държавата) е решило да смени досегашния министър на МВР. Представя новия министър ген. Ат.Семерджиев като известен с„привързаност към делото на партията, към делото на марксизма-ленинизма, към делото на социализма“. Първият негов заместник ген. Л.Гоцев е работил във Министерството на външните работи, но е представен на МВР като „професионалист, ваш кадър е“, който „познава целия западен свят и него го познават в този свят“.
„С тези двама другари, които идват във вашия колектив, ние наистина укрепваме положението“. „Времената са бурни, другарки и другари“.„Политбюро, Централният комитет на партията разчитат и в бъдеще ще разчитат на органите на МВР.“. „Както казват руснаците: „Прошу любит и жаловать““

След Петър Младенов, думата взима ген. Атанас Семерджиев
Определя се като най-некомпетентния от всички и апелира за разбиране и съдействие в новата обстановка, в която процесите се развиват изключително стремително. Действат в „нови условия – и политически, и от социална гледна точка, нравствено-психологическа гледна точка“, но въпреки всичко декларира, че „опора в нашата дейност ще бъде политиката, която се провежда под ръководството на Централния комитет на партията, на Политбюро“.
Идват избори, след които обстановката ще е различна, но „Дано да не е доста различна, а до известна степен да бъде различна“. Изразява надежда, че „този оптимизъм се споделя от всички вас, че Българската комунистическа партия ще запази позициите си на водеща сила в страната“, но със сигурност ще има нови сили, които „ще се настанят или ще се наложи да работим с тях и в Държавния съвет“.

След това Семерджиев отново се връща на темата с обстановката: „ние все още не си даваме ясна сметка колко тежки ще бъдат пораженията за международното комунистическо и работническо движение една ситуация, която разкри допълнителни възможности на реставрационните сили и в Съветския съюз, и в България, и във всички останали съюзни страни да активизират своята дейност за засилване атаките срещу политическата система“. Тези външни сили „те се стремят да използват тези събития и въздействието на тези събития върху общественото съзнание в нашата страна, за да ускорят реализирането на целите, които те са поставили пред себе си“

Генерал Любен Гоцев е кратък и практичен: Oбръща внимание, че: извънредният конгрес на БКП ще стане много по-скоро, а започва изборната кампания, в която „Нашите „партньори“ работят по-активно от нас.“„Процентите кой, как и къде ще се намери след м. Май е още трудно да се прогнозира“ и „Може би това ще бъде една от основните задачи на Министерството на вътрешните работи.“

Новият Министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев, завършва срещата с едно „съображение“: „Безусловно ние ще работим под ръководството на ЦК на БКП, на Политбюро, но моля с практическата дейност така открито, атрибутите, които изразяват тази пряка връзка и това непосредствено ръководство да не се извеждат на преден план.“

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.