Преговори, а не войски на НАТО в Източна Европа

| от |

В навечерието на срещата на Североатлантическата организация бившият генерал от НАТО Харалд Куят обвини Алианса в груби грешки в подхода към Русия и Украйна. Когато имаш инструмент – използвай го, казва Куят, припомня Дойче веле.

„Русия ни смята за противник“ – каза Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в навечерието на срещата на върха между държавите от организацията. Той официално обяви, че НАТО ще засили присъствието си в няколко източноевропейски страни и ще създаде нова част за бързо реагиране. Харалд Куят, който беше най-високопоставеният военен в Германия, а от 2002 до 2005 председателстваше Военния съвет на НАТО, критикува сегашното позициониране на организацията спрямо Русия. С него разговаря Бернд Ригерт.

Дойче веле: От НАТО твърдят, че Алиансът няма да играе военна роля в украинския конфликт. Но в състояние ли е НАТО да защити източните си съюзници, ако Русия ги застраши?

Харалд Куят: Времето за реагиране е проблем. След промените от последните години НАТО ще има нужда от значително време, за да изгради здрава отбранителна линия в Полша и балтийските страни. Русия би била в по-изгодна позиция поради географското си положение. Тъкмо поради това тези държави настояват за постоянно присъствие на натовски войски на тяхна територия, за да бъде съкратено времето за реакция. Някои страни-членки на НАТО обаче са против. Сега явно се планира създаването на корпус за бързо реагиране, който да реагира по-бързо и в кратки срокове поне да демонстрира присъствие в тези страни. Естествено, това ще бъде сериозен възпиращ фактор, който ще укрепи сигурността на тези страни.

ДВ: А може ли изобщо сигурността на тези страни да се гарантира без постоянно стациониране на военни части – само с доставка на оръжие и екипировка?

ДВ: Доставката на техника изисква доста време. А разполагането на военни части може да се осъществи сравнително бързо. Въпросният корпус за бързо реагиране на НАТО трябва именно да е в състояние да реагира за много кратко време. Друго предимство се състои в това, че тези части ще бъдат многонационални, тоест в операцицията ще участва целият Алианс.

ДВ: Отношенията между НАТО и Русия се базират на Основополагащия акт от 1997 година. Той забранява постоянното стациониране на големи натовски части в източните страни-членки на Алианса. Не е ли време този акт да бъде преработен или прекратен?

ХК: Постоянното стациониране на големи войскови части е едностранна декларация на НАТО. В Основополагащия акт се казва, че НАТО не възнамерява да разполага големи подразделения. Повтарям: това е едностранна декларация! Тя винаги може да бъде оттеглена. Но НАТО ще направи голяма грешка, ако го стори. Защото стратегическото партньорство между НАТО и Русия е много по-важно от ползата, която ще донесе евентуалното трайно разполагане на военни чести в Балтика. То ще доведе до ескалация и влошаване на отношенията. Всъщност в момента имаме нужда от задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и Русия, от готовност заедно да решаваме кризи и конфликти. За целта разполагаме с един уникален инструментариум, разработен след края на Студената война. Би било жалко, ако го захвърлим.

ДВ: Но с действията си в Крим и сега в Източна Украйна Русия разклати това стратегическо сътрудничество. Генералният секретар на НАТО и главнокомандващият войските на НАТО казват, че Русия вече не е партньор, а заплаха и противник. Споделяте ли тази оценка?

ХК: Изобщо не споделям тази оценка. Подобни изказвания не допринасят за деескалация на напрежението, тъкмо напротив. В момента имаме работа с една (поне засега) регионално ограничена криза. Русия има свои интереси, страните-членки на НАТО също имат собствени интереси. НАТО като организация няма никакви интереси. Според Основополагащия акт в такава ситуация партньорите трябва да седнат на масата за преговори и с най-добра воля да потърсят решение на конфликта. Досега обача НАТО не го прави. Не го стори и през 2008 година, когато пламна конфликтът между Русия и Грузия. Формално НАТО не прекъсна сътрудничеството, но замрази практическите програми, или ги остави на заден план. И това беше грешка! След като си създал инструмент за овладяване не кризи, е грехота да не го използваш, когато му е времето. Изпитвам сериозни опасения, че се свличаме към изостряне на кризата. Защото и двете страни правят изявления, които нажежават обстановката. А това не е в наш интерес. Да, с действията си в Украйна Русия се оказа в задънена улица. Но Западът също. Защото санкциите няма да доведат до нищо. Сега имаме последна възможност да стигнем до съвместно решение. Обаче за целта трябва да седнем заедно на една маса.

ДВ: Не е ли уместно по време на срещата на върха на НАТО или след нея да бъде проведено заседание на Съвета НАТО-Русия? Скоро ще бъде съставена комисия НАТО-Украйна, но няма да има Съвет НАТО-Русия…

ХК: Действително, това е грешка. Но в такива кратки срокове няма как да стане. Съветът НАТО-Русия трябваше да бъде подготвен много по-рано. Първо трябваше да разговарят външните министри, а накрая и държавните и правителствени ръководители. Жалко, че НАТО се провали по този фрапиращ начин.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Ще вземе ли „La La Land“ 11 награди „Оскар“?

| от chronicle.bg |

Мюзикълът „La La Land“ ще вземе 11 награди „Оскар“ на предстоящата церемония за най-престижните киноотличия, сочат прогнозите на специализирания сайт ГолдДерби, съобщава БТА.

Очаква се филмът на Деймиън Шазел да спечели почти всички призове, за които е номиниран. Мюзикълът е с 14 номинации за „Оскар“ в 13 категории – две от номинациите са в категорията за песен от филм. Според прогнозите на ГолдДерби филмът ще грабне 11 отличия.

Експертите и феновете очакват „La La Land“ да получи наградите за най-добър филм, режисьор (Деймиън Шазел), актриса (Eма Стоун), оригинален сценарий, сценография, операторско майсторство, костюми, монтаж, звуков мишунг, оригинална музика и песен от филм („City of Stars“).

Според прогнозите мюзикълът ще се размине с отличията за най-добър актьор (Райън Гослинг) и монтаж на звукови ефекти. В категорията за най-добър актьор ще бъде предпочетен Кейси Афлек за „Манчестър до морето“, а в тази за монтаж на звукови ефекти се очаква да надделее военната драма „Възражение по съвест“.

Експертите на сайта отчитат и минимална възможност мюзикълът да не получи наградата и за оригинален сценарий, която да бъде присъдена на „Манчестър до морето“.

Деймиън Шазел е фаворит за режисьорския приз, следван от Бари Дженкинс за „Лунна светлина“. Ема Стоун е основна претендентка за отличието за най-добра актриса, следвана от Изабел Юпер за „Тя“.

Сред вероятните победители на наградите „Оскар“ сайтът ГолдДерби откроява и номинираните в поддържащите актьорски категории Махершала Али за „Лунна светлина“ и Вайола Дейвис за „Огради“ („Fences).