“Преди да влезем в ЕС беше по-добре“

| от |

Хърватия е пълноправен член на ЕС от юли 2013. Според експерти, това е единствената страна в Общността, освен Швеция, която след присъединяването си се развива по-зле във всяко едно отношение, отколкото преди това. Дойче веле търси отговора на въпроса: Защо?

puzzle

На 1 юли 2013 година Хърватия стана пълноправен член на ЕС. Това обаче не се отрази кой знае как на делника на хърватите. И преди присъединяването те можеха да пътуват свободно из Европа, а еврото и преди това се приемаше почти навсякъде в страната като платежно средство редом с хърватската куна.

„Хърватските граждани не са имали кой знае колко високи очаквания от пълноправното членство“, казва политологът Зарко Пуховски. Той добавя, че в крайна сметка дори и най-малките надежди на хърватите са се оказали напразни. „Хърватия е единствената страна, освен Швеция, която след присъединяването си към ЕС се развива по-зле, отколкото преди това – и то не само икономически, а във всяко едно отношение“, казва Пуховски.

От апатията до депресията

Политологът обаче не обвинява ЕС. Според него, недоволството от Общността е по-скоро продължение на апатията и депресията спрямо всички политически нива, съответно и спрямо ЕС. „Това не е типичното националистическо поведение, при което хората се доверяват повече на националната държава, отколкото на ЕС. Това е израз на убеждението, че никой не може да помогне за подобряване на ситуацията в Хърватия“, казва Пуховски. Той е убеден, че ако икономиката на страната се подобри и Хърватия преодолее дългогодишната криза, отношението към ЕС също ще се подобри.

Икономистът Дамир Новотни обяснява, че хърватската икономика има съвършено различни очаквания от вътрешния европейски пазар и шансовете, които предлага той. „Предприемачите, които още преди присъединяването към ЕС се бяха ориентирали към местния пазар, не бяха особено ентусиазирани от пълноправното членство“, твърди Новотни. „Малките и средни предприятия, които обаче решиха да се ориентират към европейските пазари, вече печелят от отварянето на границите. Те планират нови инвестиции и полагат усилия за съфинансиране от европейските фондове“, казва той. Икономистът обяснява, че същевременно редица големи компании недоволстват от еврочленството. „Големите фирми са под засилен натиск на конкуренцията. Става дума за онези предприятия, които преди се радваха на предимствата от ограниченията за внос на хранителни продукти, а сега са притиснати от чуждестранните търговски вериги“, казва Новотни.

Селските стопани недоволстват, лекарите бягат

Много от селските стопани също смятат, че еврочленството им е донесло по-скоро вреда, отколкото полза. „Вносът на хранителни продукти нарасна, а селските стопани не бяха добре подготвени за промените. Всичко това засилва впечатлението, че присъединяването към ЕС носи само недостатъци“, казва Мирослав Ковач от Съюза на селските стопани.

„Здравеопазването също не е спечелило нищо от присъединяването на страната към ЕС“, казва говорителят на хърватския лекарски синдикат Ивица Бабич. „Лекарите работят при все по-лоши условия. Социалните услуги също се влошиха“, казва той и изтъква, че все повече лекари искат да напуснат Хърватия и да работят на Запад.

Недоволство се шири и в образователния сектор. „Ситуацията на учителите в основните и прогимназиални училища се влоши рязко. Вследствие на многото съкращения, учителите получават много по-ниски възнаграждения. Понякога удръжките се равняват на цяла месечна заплата“, казва говорителят на учителския синдикат Желко Стипич. В идните дни синдикатът на учителите очаква нови съкращения. „Несигурност и страх – това са думите, които най-добре описват ситуацията на образователната система в Хърватия. Очакванията от еврочленството бяха големи. Ние разчитахме на положително развитие, но сред учителите сега цари разочарование“, казва Бабич.

 

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.