Преброяване на дивите… журналисти

| от | |

Такъв опит се състоя днес пред Съдебна палата по инициатива във Фейсбук, организирана от Центъра за развитие на медиите. По думите на Асен Величков от фондацията,  събитието е организирано, за да може хората да разберат, че прокуратурата навлезе в ролята на посочваща  журналисти, които да бъдат номинирани и наградени с написване на показания на кариран лист. Миналата година отличен бе Борис Митов от Медиапул, тази година Алексей Лазаров и  Николай Стоянов от Капитал.
Ето кой и в каква роля дойде под строй.
Иво Никодимов от БНТ се появи като три в едно. Като отразяващ, подкрепящ и като следящ мярката на главната счетоводителка на КТБ и на нейната заместничка. Статията, станала повод за намесата на прокуратурата е на вестник Капитал, който по ирония на съдбата я публикува в разгара на банковата паника, в опит да успокои паниката. На практика някой, който се е опитал да успокои обществото, сега е посочен с пръст, напомни още Никодимов.

Борис Митов, който миналата година беше привикан, за да дава отчет за източниците си на информация препоръча на прокуратурата да забрави за навиците си по целесъобразност да привиква хора, които си вършат работата.

Прокуратурата няма усет за това каква ценност е свободата на словото, допълни Росен Босев.

Според Еми Барух е срамно за колегията толкова малко подкрепящи да има. Не може солидарността, за която журналистите апелират да я има в обществото, да я няма сред тях. Марин Бодаков отиде още по-далеч отбелязвайки, че усеща работата си на писател застрашена.

Според Галя Прокопиева ако не обществото, поне гилдия трябва за има рефлекса да каже, че това не е редно.

Ралица Ковачева отдавна чака подобен повод за събиране, за да може самите журналисти да си създадат организация, която активно да защитава правата на журналистите.  Съществуващите в момента обикновено нямат позиция по подобни и други казуси. Защото всеки работи за различен работодател и е факт, че има всякакви кръгове, квадрати и всевъзможни геометрични конфигурации, но няма правила в професията и няма кой да ги отстоява. Канна Рачева се преброи като отразяваща и подкрепяща каквото е останало от доброто име на професията.

Събитието се състоя и в присъствието на мобилните обикалящи групи на хора, представящи се за вложители в КТБ. Според тях приоритетите трябва да са други, да си получат парите, пък после да се борят на свобода на словото.

Под двата лъва остана да виси въпроса ако журналистите не могат да защитят правото на хората да бъдат информирани и така да правят информиран избор, #КОЙ да го направи.

А в Конституцията има един текст, дето брани правото на хората да бъдат информирани. Обаче явно е с декоративни функции.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.