Праводач

| от |

В училищата почти липсва гражданско образование. Учениците не знаят правата си и не разбират защо трябва да изпълняват задълженията си. Но от същите тези училища излиза и смела група, готова да вложи усилия, за да промени това.

 Един материал на Юлия Кошаревска.

С Камелия и Ясен прекарахме гимназиалните си години в 73. СОУ „Владислав Граматик.” Малко след като ни приеха през 2008 г., бозавият цвят на училището, изведнъж се превърна в розов. И така през 2012 г. ние не просто бяхме абитуриенти от 73то, притежатели на Deutsches Sprachdiplom и Красный Диплом, а и възпитаници на Розовото. Ками и Ясен, заедно с една доста голяма група съученици, веднага бяха приети да учат право в СУ.

qsen_christinaПрез септември 2013 пък и двамата се включиха в екип Право по време на конференцията „Идеите, това сме ние 2,” организирана от Обединени Идеи за България, за да потърсят решение на някои от най-наболелите проблеми в страната. Тази цел обедини 150 студенти от български и чужди университети, които прекараха четири денонощия в дискусии на идеи за бъдещи проекти в 10 области. Екип Право бързо се обедини около нуждата от гражданско образование в гимназиите, а „Идеите, това сме ние” за пореден път се доказа като място, на което идеите стават планове, а плановете се изпълняват по график.

За това само месец по-късно екипът, съставен от студенти по право в България, Великобритания и Германия, прекрачи прага на 73то, за да заеме учителската скамейка. Ключовата първа серия от презентации в десети, единайсти и дванайсти клас мина повече от успешно. Предполагам, че за Ками и Ясен денят е бил дори още по-вълнуващ, от колкото за останалите бъдещи юристи, защото те всъщност трябваше да заемат мястото на своите учители и да преподават пред ученици, с които са се разминавали по коридорите само преди година.

prawodach

Но далеч не си мислете, че уроците им са просто нещо, което да сложат в CV-то, както тук в Бристол рекламират всяка извънкласна дейност. Те са добре подготвени, целенасочени и стремящи да дадат реални съвети. Всички членове на екипа са положителни, активни млади хора. Имат и стратегия: „важните неща, за които говорим да бъдат представени ясно, кратко, интересно и  така че да провокират мислене.”

А Ками и Ясен се чувстват комфортно в новите си роли: „Това е нещо, което винаги съм искал да направя – още от училище, когато често в главата ми се въртяха мисли от сорта на – „Абе, това защо е толкова скучно? Не може ли да е иначе?” и „Е т’ва и аз по-добре ще го обясня!”, казва Ясен.

kabineta_po_ist

В училище всички ви повтарят, че щом завършите, то много ще ви липсва. Е, аз далеч не се будя с мисълта за него, но когато видях снимките от първите презентации, много ми се прииска да се върна, за да си припомня атмосферата на Розовото и часовете по български, история или етика, които едва сега забелязвам колко много са ми повлияли. С тайна надежда да ми кажат, че всичко е станало ужасно и, че нищо не губя, попитах бъдещите юристи какво се е променило, а отговорите и на двамата бяха смайващо еднакви:

Ками каза, че „обстановката поне за мен си е същата, когато съм там и е почти като вкъщи. Дори ми е мъчно, че вече не съм ученичка.”

Независимо от нея Ясен сподели, че „Съдейки по носталгията, която ме обзема, когато стъпя в сградата – явно духът на училището си е все същият.”

73то не е избрано случайно за инициативата, нито заради „връзките” (предоставени му единствено от общо тримата бивши възпитаници, които в момента са част от екипа; третият – Светослав е в Берлин). Просто по време на работилниците в рамките на конференцията стана ясно, че няма особен смисъл да се опитваш да променяш каквото и да е, ако хората, на които искаш да помогнеш, не са подготвени. А именно заради пресните положителни спомени от Розовото, всички бързо повярваха, че и учениците, и ръководството там са готови да посрещнат подобен проект.

duska

Така и стана – всички учители, начело с Недялко Петков, Тодор Зарков (история) и Здравко Бешенджиев (философски цикъл), оказват съдействие. Слуховете гласят, че имало и учители, които искали да присъстват на уроците.

„Да застанеш от другата страна е доста интересно. Аз се стараех да не съм като учителка, защото всъщност не съм, а и за да е по-отворен класът към темата, да се получи разговор. Не знаех колко бързо минава един учебен час, когато си от другата страна, а и да си призная честно е доста уморително,” каза Ками.

А как ли ги приемат самите ученици?

„Винаги има по-активни и такива, раздаващи го непукисти. Нашата цел е да стигнем и до най-големия „бунтар” и и той като такъв да се научи  на правата си и на това как да ги упражнява и защитава,” коментира Ясен.

Какво предстои сега?

Във всеки клас ще има по още четири урока. Сайтът http://pravodach.wordpress.com скоро ще бъде напълно готов, а там ще са достъпни всички учебни материали. Междувременно може да следите развитието на проекта във Facebook: https://www.facebook.com/pravodach 

Целите са ясни: повишаване на правната култура на българските ученици, а защо не и на техните родители. Освен това „има ученици, които са адски скептични към българската правна система и се надявам в края на пилотната фаза да имат едно друго мнение по въпроса,” както каза Ками.

 chast_ot_ekipa

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Зимен гайд за четене

| от |

Докато се подготвяме за по-топлите дни и чакаме част от вълнуващия филмов и телевизионен сезон, се отдаваме на нещо също толкова полезно и приятно, като споменатите преди малко неща, а именно четенето.

Зимното четене, подобно на зимното киснене на дивана и на топло, се консумира по-добре в компанията на трилъри, приказки и Лора Палмър. Поне в нашия случай. Всичко това и още нещо, като щипка Белгия и малко Ървин Уелш, се съдържа в нашия зимен гайд за четене, съставен от пет многовкусови и качествени заглавия.

Ето ги и тях:

„Тайната история на Туин Пийкс“, Марк Фрост

Който не чака новия сезон на Туин Пийкс да вдигне ръка? Такъв човек не съществува. И докато се готвите да си направите тв маратон с двата безобразни сезона на този шедьовър на Дейвид Линч, което ще ви отнеме близо седмица, казваме го от опит, а след това решите да погълнете бързо и мощно филмовата предистория „Огън, следвай ме“, ви препоръчваме да видите и книгата Марк Фрост. Сценаристът на сериала пише книга, която да бъде свързващото звено между онзи полюционен хит от 90-те и онова, което предстои да се случи този май. Така че, книгата излиза много скоро, нека се озове на рафта ви.

„Големите малки лъжи“, Лиан Мориарти

Нещо и за отбраната женска публика, което също очакваме много скоро на малък екран. Най-известният роман на американката Лиан Мориарти – и шести в нейната кариера – беше закупен от НВО, които приключиха със снимките на мини-сериала по него. Той разказва за група от три жени в малък град, които биват замесени в убийство. Никол Кидман, Лора Дърн, Шайлийн Ууди и Рийз Уидърспуун се наместват удобно в костюмите на дамите и ни водят през мистерията. Трейлърът на сериала вече е наличен и изглежда като едно от заглавията, които ще искате да видите. Ние препоръчваме и да го прочетете преди това.

„Детски и домашни приказки“, Братя Грим

Нали помните времето, когато майка ви ви е казвала, че трябва да четете приказки и самата тя го е правила за вас? Е, както казва и писателят К.С. Луис: „Един ден ще сте достатъчно големи, за да искате да четете приказки отново“. Това време, можем да кажем, е настъпило. Особено с това издание на нецензурираната и доста по-мрачна версия на приказките на Якоб и Вилхелм Грим. От Баба Хола през Рапунцел до Синята брада, ще искате да видите този страшен свят през очите и мрачното въображение на двамата братя.

„Ваещият с ножове“, Ървин Уелш

Докато чакаме „Трейнспотинг 2“, който излиза през февруари, се подготвяме за истеричния хипер свят на Ървин Уелш с първата част на филма и малко книжни източници. Ако не сте чели „Порно“ – направете го. Веднага след това се заемете с „Ваещият ножове“ – последният роман на Уелш, който проследява живота на един от персонажите му в „Трейнспотинг“ Франк Бегби.  Като цяло препоръчваме гнусния, но пъстър свят на този ирландец, както и хашлашкия му език. Освен „Трейнспотинг 2“, може да си причините и бруталния „Гавра“ или Filth, отново по роман на Уелш, с Джеймс Макавой.

„Петрония“, Амели Нотомб

Лошото момиче на белгийската литература предизвиква много чувства в онези, които са опитали вкуса й. Някои се влюбват в нея, други я намразват. Ние сме от първите и затова препоръчваме поредния й роман на роден език. Този път историята проследява още един от големите грехове и наслади в света на Нотомб – пиенето. „Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде. Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът.“, както пише самата тя.

А в галерията горе може да видите кориците и цените на книгите. Наздраве и приятно четене!

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.