Правителството в Киев – трагедия и фарс

| от |

Текстът е редакционен коментар на британското сп. „Икономист“

„Позор! Позор! Позор!“ – с такива именно скандирания хората посрещнаха украинските лидери на церемонията по полагането на венци пред паметника на жертвите от Майдана в Киев. Протестиращите обвиниха президента Петро Порошенко, че е нарушил дадените от него обещания.

Година след началото на „революцията на достойнството“ украинските политици се държат всякак, само не и достойно. Мина вече цял месец след общите избори, но Украйна още няма правителство. Борбата за кресла в кабинета и парламента показва нежелание да се променя каквото и да било. „Това е цирк, детска градина“, казва Мария Жалтовская, кореспондентка на в. „Украинская правда“.

Пет прозападни партии подписаха споразумение за формиране на коалиция. Президентът Петро Порошенко и премиерът Арсений Яценюк обещават да сглобят правителство в най-близко време. Но конкуренцията пречи да се водят преговори. Неочаквано избирателите поставиха на първо място „Народния фронт“ на Яценюк. Това бе сериозен удар за Петро Порошенко и създаде в страната два центъра на властта. В същото време между двамата политици възникнаха разногласия, пораждайки опасения, че може да се повтори положението след Оранжевата революция, когато разногласията между политиците пречеха върху ефективната работа на правителството.

Порошенко и Яценюк никога не са били особено близки. Западните съюзници полагат много усилия, за да ги накарат да си сътрудничат. Въпреки това опитите да се слеят двете им партии в навечерието на изборите се провалиха – според слуховете Порошенко и Яценюк не могли да се договорят за името на партията. Кметът на Лвов Андрей Садовий, чиято партия „Самопомощ“ също е включена в коалицията, се ядосва заради „неразбиранията и дребните разногласия“. В момента най-напрегнатите спорове са около кандидатите за министерските постове на вътрешните работи и правосъдието, а също за председател на парламента.

Контролът върху министерските кресла има огромно значение за украинските олигарси, които продължават да оказват разрушително влияние върху украинската политика. Владимир Фесенко от центъра за приложни изследванията „Пента“ говори за „зверска“ схватка за територии. Сега предводител на глутницата е Игор Коломойски, губернатор на Днепропетровска област и активен привърженик на война със сепаратистите. Според слуховете настоящият вътрешен министър Арсен Аваков, който командва много от батальоните с доброволци, непосредствено е свързан с Коломойски.

В споразумението за формиране на правителство имаше няколко положителни момента, включително обещание за лишаване на депутатите от неприкосновеност. Активистката от Майдана Светлана Залишчук, избрана в парламента от партията „Блока на Петро Порошенко“, твърди, че в изработването на текста на документа са участвали независими експерти. Но тя също признава, че правителството се сглобява по старите правила. Министрите се предлагат според партийната им принадлежност. По думите на икономиста Александър Пасхавер, който е бил консултант на двама предишни президенти, „няма никакви признаци, че се подготвят реални реформи“. Западните дипломати призовават към търпение, посочвайки, че Порошенко и Яценюк успяха да съхранят единството на страната въпреки тежкото положение. Натискът на Запада остава мощен фактор: споразумението за сформиране на коалиция бе подписано непосредствено преди посещението на американския вицепрезидент в Украйна.

В споразумението се казва също, че една от целите на новото правителство е приемането на Украйна в НАТО, но руски заместник-външен министър предупреди, че това може да доведе до по-нататъшна ескалация на конфликта. Командващият Обединените сили на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав посети Киев на 26 ноември, когато украински официални лица съобщиха, че два дни преди това руски самолети са навлезли в украинското въздушно пространство над контролирания от сепаратистите Донбас. Всеки момент Русия може да започне нова настъпателна операция, но засега Кремъл очевидно използва Донбас, за да отвлече Киев от реформите и да отслаби страната отвътре. Продължаващите икономически трудности могат да предизвикат нови вълнения, включително вълна от сепаратистки настроения в проруските области. И в този смисъл като изключително тревожно предзнаменование могат да се възприемат загадъчните взривове в Харков, включително и във военна база. /БГНЕС

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.