Повтаря ли се сценарият от Грузия?

| от |

Русия твърди, че е за принципа на ненамеса във вътрешните работи и често е критикувала Запада – Косово, Либия, Сирия. Щом обаче интересът го налага, Кремъл бързо забравя за този принцип, както показват събитията в Крим, пише Дойче веле.

0,,16811594_401,00

Русия окупира Крим и с военни средства се опитва да налага политически решения, независимо от факта, че там дори нямаше предхождащи насилия. Затова пък след руската интервенция в Крим рискът от по-нататъшна дестабилизация на Украйна неимоверно нарасна. Казано накратко – в момента Путин прилага един основен принцип на руската външна политика, формулиран след разпадането на Съветския Съюз, според който бившите съветски републики всъщност нямат право на самостоятелност.

Още по времето на Борис Елцин Русия въведе понятието „близка чужбина”, а през 1992 година от трибуната на ОССЕ тогавашният руски външен министър Андрей Козирев оповести претенцията на Москва да упражнява военно и икономическо влияние върху цялата територия на бившия СССР. В ООН пък Козирев заяви, че Русия носела специална отговорност за закрилата на руските малцинства в новите самостоятелни държави и поради това трябвало да има предимство при избора на участници в мироопазващите мисии на такива места.

Руските стратегически интереси

Вярно е, че в новите суверенни държави, отделили се от някогашния СССР, живеят много руснаци. Както и това, че икономическите връзки между Русия и тези държави са много интензивни. Вярно е също така, че освен Русия през 90-те години на миналия век почти никой друг не се ангажира с постсъветските териториални конфликти в Южен Кавказ или Молдова например. Независимо от всички тези обективни обстоятелства, главната цел на Кремъл е съвсем друга: да наложи стратегическите си интереси.

Един от тези стратегически интереси е свързан със Северен Кавказ, който се намира на територията на самата Русия. Но за да осигури стабилността на региона, Москва има нужда от Южен Кавказ, където обаче междувременно възникнаха самостоятелните държави Грузия, Азербайджан и Армения. Тъкмо поради това Русия открай време се опитва да поддържа военно присъствие в Южен Кавказ – така, както и на полуостров Крим. До края на 2007 година Русия дори държеше две военни бази на грузинска територия – за голямо раздразнение на самите грузинци. А през 2008 година конфликтът около отцепилите се от Грузия региони Абхазия и Южна Осетия се изостри и доведе до постоянни сблъсъци и престрелки, които – не без съдействието на тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили – ескалираха в съвсем реална война с Русия. Няколко години по-късно Владимир Путин призна, че руската армия е обучавала южноосетински бойни групи, които са били готвени като отговор на евентуалната „грузинска агресия в Южна Осетия”. Не случайно в самото навечерие на войната между Русия и Грузия един руски генерал подробно и точно описа нейния сценарий в „Независимая Газета”.

Удивителни съвпадения

Случващото се в момента в Крим поражда подозрението, че и за полуострова Кремъл отдавна е разполагал с готов план, навярно също така включващ обучени бойни групи. Сценарият много напомня на грузинския и по това, че и в двата случая местното население спешно получава руски паспорти. С други думи, случилото се през 2008 година в Южна Осетия и в Абхазия може да даде идея какво предстои в Крим и Украйна. Тогава Русия бързо призна „независимостта” на двата разбунтували се региона. Въпреки че с помощта на ЕС беше сключено примирие, Русия разположи там хиляди войници и свои ракетни установки.

Днес хората в Южна Осетия и Абхазия са толкова изолирани от външния свят, колкото не са били никога преди. Затова пък зависимостта им от Русия е тотална. Вярно, че Москва налива доста пари в двете провинции, но местните икономики въпреки това буксуват. Абхазците не гледат с добро око нито на желанието на руски инвеститори да купуват земи в Абхазия, нито на диктата, който Кремъл упражнява върху абхазката вътрешна политика. Да не говорим, че преди Олимпиадата в Сочи Путин направо превърна Абхазия в нещо като удължение на зоната за сигурност около олимпийските терени.

Североосетинците също не спечелиха нищо от фактическото си завръщане в руското лоно. Съвсем замря икономическото сътрудничество с Грузия, което създаваше някакво благосъстояние, а от 2010 година насам руските тайни служби издигат гранични съоръжения към Грузия, които понякога преминават посред някое село или разделят обработваеми ниви. Грузинското правителство непрекъснато протестира, но това не води до нищо. Грузинският външен министър Иракли Аласания обобщава проблема така: „Русия ще промени поведението само ако се убеди, че пътят на Грузия и на други такива страни еднозначно води само на Запад. И няма да ни остави на мира, докато не види, че Западът наистина ни подкрепя.”

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.

 
 

Почина майстер Емон от Game of Thrones

| от chronicle.bg, по BBC |

На 93-годишна възраст почина британският актьор Питър Воън. Последната му известна роля е тази на майстер Емон в култовия сериал на HBO Game of Thrones.

Той е носител на БАФТА за най-добър актьор в главна роля.

Агентът му Сали Лонг-Инес обяви: „Потвърждавам това, че за голямо съжаление Питър Воън си отиде в около 10.30 ч. тази сутрин. Той почина в мир, заобиколен от семейството си“.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.