Повтаря ли се сценарият от Грузия?

| от |

Русия твърди, че е за принципа на ненамеса във вътрешните работи и често е критикувала Запада – Косово, Либия, Сирия. Щом обаче интересът го налага, Кремъл бързо забравя за този принцип, както показват събитията в Крим, пише Дойче веле.

0,,16811594_401,00

Русия окупира Крим и с военни средства се опитва да налага политически решения, независимо от факта, че там дори нямаше предхождащи насилия. Затова пък след руската интервенция в Крим рискът от по-нататъшна дестабилизация на Украйна неимоверно нарасна. Казано накратко – в момента Путин прилага един основен принцип на руската външна политика, формулиран след разпадането на Съветския Съюз, според който бившите съветски републики всъщност нямат право на самостоятелност.

Още по времето на Борис Елцин Русия въведе понятието „близка чужбина”, а през 1992 година от трибуната на ОССЕ тогавашният руски външен министър Андрей Козирев оповести претенцията на Москва да упражнява военно и икономическо влияние върху цялата територия на бившия СССР. В ООН пък Козирев заяви, че Русия носела специална отговорност за закрилата на руските малцинства в новите самостоятелни държави и поради това трябвало да има предимство при избора на участници в мироопазващите мисии на такива места.

Руските стратегически интереси

Вярно е, че в новите суверенни държави, отделили се от някогашния СССР, живеят много руснаци. Както и това, че икономическите връзки между Русия и тези държави са много интензивни. Вярно е също така, че освен Русия през 90-те години на миналия век почти никой друг не се ангажира с постсъветските териториални конфликти в Южен Кавказ или Молдова например. Независимо от всички тези обективни обстоятелства, главната цел на Кремъл е съвсем друга: да наложи стратегическите си интереси.

Един от тези стратегически интереси е свързан със Северен Кавказ, който се намира на територията на самата Русия. Но за да осигури стабилността на региона, Москва има нужда от Южен Кавказ, където обаче междувременно възникнаха самостоятелните държави Грузия, Азербайджан и Армения. Тъкмо поради това Русия открай време се опитва да поддържа военно присъствие в Южен Кавказ – така, както и на полуостров Крим. До края на 2007 година Русия дори държеше две военни бази на грузинска територия – за голямо раздразнение на самите грузинци. А през 2008 година конфликтът около отцепилите се от Грузия региони Абхазия и Южна Осетия се изостри и доведе до постоянни сблъсъци и престрелки, които – не без съдействието на тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили – ескалираха в съвсем реална война с Русия. Няколко години по-късно Владимир Путин призна, че руската армия е обучавала южноосетински бойни групи, които са били готвени като отговор на евентуалната „грузинска агресия в Южна Осетия”. Не случайно в самото навечерие на войната между Русия и Грузия един руски генерал подробно и точно описа нейния сценарий в „Независимая Газета”.

Удивителни съвпадения

Случващото се в момента в Крим поражда подозрението, че и за полуострова Кремъл отдавна е разполагал с готов план, навярно също така включващ обучени бойни групи. Сценарият много напомня на грузинския и по това, че и в двата случая местното население спешно получава руски паспорти. С други думи, случилото се през 2008 година в Южна Осетия и в Абхазия може да даде идея какво предстои в Крим и Украйна. Тогава Русия бързо призна „независимостта” на двата разбунтували се региона. Въпреки че с помощта на ЕС беше сключено примирие, Русия разположи там хиляди войници и свои ракетни установки.

Днес хората в Южна Осетия и Абхазия са толкова изолирани от външния свят, колкото не са били никога преди. Затова пък зависимостта им от Русия е тотална. Вярно, че Москва налива доста пари в двете провинции, но местните икономики въпреки това буксуват. Абхазците не гледат с добро око нито на желанието на руски инвеститори да купуват земи в Абхазия, нито на диктата, който Кремъл упражнява върху абхазката вътрешна политика. Да не говорим, че преди Олимпиадата в Сочи Путин направо превърна Абхазия в нещо като удължение на зоната за сигурност около олимпийските терени.

Североосетинците също не спечелиха нищо от фактическото си завръщане в руското лоно. Съвсем замря икономическото сътрудничество с Грузия, което създаваше някакво благосъстояние, а от 2010 година насам руските тайни служби издигат гранични съоръжения към Грузия, които понякога преминават посред някое село или разделят обработваеми ниви. Грузинското правителство непрекъснато протестира, но това не води до нищо. Грузинският външен министър Иракли Аласания обобщава проблема така: „Русия ще промени поведението само ако се убеди, че пътят на Грузия и на други такива страни еднозначно води само на Запад. И няма да ни остави на мира, докато не види, че Западът наистина ни подкрепя.”

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Актрисите, получили Оскар за най-добра женска роля през последните 20 години

| от chronicle.bg |

Казахме го и вчера. Онлайн тормозът с Оскарите няма да спре до 26 февруари, когато 89-тите награди на Академията ще бъдат връчени в Лос Анджелис.

Вече ви показахме кои са последните 20 филма, тръгнали си от Dolby Theatre със статуетка, както и кои са мъжете, които са били наградени с „Оскар“ през последните 20 години.

Днес е денят на актрисите.

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.