Повод за надежда в украинската криза

| от |

На последната си среща Сергeй Лавров и Джон Кери не постигнаха голям пробив по отношение на украинската криза. Но все пак: Русия и Западът отново разговарят помежду си. А това е повод за надежда, смята Бернд Ригерт от Дойче веле.

GTY_kerry_lavrov_2_kab_140305_16x9_992

Фактът, че Русия и Западът, представен от САЩ, въобще отново разговарят помежду си все пак е положителен знак. Докато се водят разговори и дипломацията има някакъв шанс, остава надеждата, че Русия няма да нареди на близо 40-те си хиляди войници, разположени в близост до границата с Украйна, да атакуват.

Разговорите между Кери и Лавров трябва да намалят напрежението и да дадат възможност за връщане към разумната политика. А и дискусиите на ниво президенти не би трябвало да са табу, ако това е начинът Владимир Путин да се откаже от намеренията си за поглъщане на Приднестровието.

Ефектът от икономическия натиск

Този път очевидно руският президент предприе първата стъпка с изненадващото си телефонно обаждане до американския държавен глава Барак Обама. А това е свидетелство, че стратегията на Запада, набелязана преди няколко дни на срещата на върха на Г7 в Хага, дава първите си резултати: руснаците осъзнаха, че са попаднали в международна изолация. А най-голяма роля в това отношение ще да са изиграли икономическите данни.

Може би дори не самият Путин е взел това решение, а неговото влиятелно обкръжение го е подтикнало към действия в името на деескалацията. Защото макар и икономическите санкции все още да не са наложени, инвеститорите вече бягат от Русия. Не само западните фирми се държат дистанцирано, но и богатите руснаци изнасят парите си от страната. Рублата се обезценява. През тази година Руската централна банка очаква в най-добрия случай стагнация, но не и растеж.

В последните дни Барак Обама и Европейският съюз дадоха ясно да се разбере, че ще засилят икономическия натиск, ако Русия продължи да настъпва в Украйна. Най-малкото в дългосрочен план европейският внос на горива от Русия ще бъде ограничен. И точно тази решителност определено предизвика размисли в Кремъл.

Ефект очевидно има и от вербалните атаки спрямо егото на Путин. Обама нарече Русия „регионална сила“, а подобни определения очевидно дразнят Кремъл . Но каквото и да е подтикнало руснаците към воденето на преговори, сега Западът не бива да потрива победоносно ръце или да злорадства. А впрочем такива признаци вече се усещат в някои консервативни среди в САЩ. Надменността може да обиди руснаците, а без тях трудно ще бъде намерено мирно решение на кризата около Украйна.

Завръщането към нормалността ще е трудно

Съединените щати настояват за изтеглянето на руските войски от граничните райони с Украйна и обосновават това с „климата на страх и сплашване“, който се създава чрез присъствието на частите. Съвсем не е сигурно обаче дали Москва ще се съобрази с настояването. Русия държи на една неутрална Украйна, която да има федерална конституция, даваща сериозни права на руското малцинство, и за която присъединяването към НАТО да бъде изключено. Много спорно е обаче дали Украйна ще се съгласи с това ограничаване на нейния суверенитет. Сергей Лавров би предпочел да преговаря за Украйна, а не с нея. А това е неприемливо – Украйна не е някакъв трофей на Запада или Русия. Точно това бе подчертано и от Кери след срещата в Париж: „Решение за Украйна без Украйна няма да има“.

Всъщност американският външен министър очевидно вече не държи толкова на изтеглянето на руснаците от Крим, колкото на предотвратяването на по-нататъшна военна ескалация. Той явно е разбрал, а с него и европейците, че Крим е изгубен за украинското правителство. Русия никога няма да го върне. Така че въпреки всички похвални дипломатически усилия, няма как да очакваме завръщане към нормални отношения с Русия. Затова и оказването на натиск трябва да продължи. Владимир Путин се дискредитира чрез своята експанзионистична политика. Но вероятно вече е разбрал докъде би трябвало да се простират границите му.

 

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.