Повече бизнес жени в Европейския съюз

| от |

Morin-Chartier et Barroso

Фирми, регистрирани на фондовите борси в Европейския съюз, ще трябва да използват открити процедури за наемане на персонал, така че до 2020 г. най-малко 40% от техния неизпълнителен персонал да бъде съставен от жени.

Това реши Европарламентът миналата седмица, като заяви намерението си в гласуван проект за директива на ЕС с 459 гласа „за“, 148 „против“ и 81 въздържали се. За да влезе в сила, директивата трябва да бъде одобрена от Съвета на министрите.

Депутатите предлагат компаниите, които не успеят да въведат подобни процедури, да бъдат подведени под отговорност. През 2013 г. само 17,6% от неизпълнителните членове на управителни съвети на най-големите компании в ЕС са жени.

Предлагаме ви мнението на Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по правосъдието, и Елизабет Морен-Шартие, член на Европейския парламент, заместник-председател на Комисията по правата на жените и равенството между половете и президент на Европейския съюз на жените.

През годините Европейският съюз винаги е играл водеща роля в сферата на равенството между половете. Съвсем основателно може да се гордеем с напредъка на Европа през последните няколко десетилетия — от равното заплащане до правата на работното място. В основата на тези успехи и напредък стоят заедно Европейската комисия и Европейският парламент.

Резултатите са налице. 60% от завършилите висше образование в ЕС днес са жени. Делът на работещите дами отбелязва траен растеж, като днес достига 62 % в сравнение с 55% през 1997 г. От 2000 г. насам 3/4 от създадените в Европа нови работни места са заемани от жени.

В бизнеса обаче жените се сблъскват от дълго време със “стъклен таван”, който не им позволява да заемат ръководни постове. Дори в наши дни в управителните съвети на компаниите преобладава един пол — 83,4% от членовете и 97% от председателстващите заседанията са мъже. Жените съставляват съответно едва 16,6% в първия случай и 3% във втория. 15,2% от местата в управителните съвети на компаниите в България са заети от жени, което е под средното за ЕС.

Въпреки провеждането на няколко доброволни инициативи на национално и европейско равнище не са настъпили значителни промени през последните години. Осезаемият напредък е изключение, а не правило. Постигнатите резултати се виждат наистина единствено в страните, в които има закони за квотите. С това темпо ще са нужни още 40 години само за да се доближим до идеята за равно представяне на половете в управителните съвети на компаниите, а именно – поне 40% членове от двата пола.

Тази ситуация поражда тежест, която от своя страна се поема от икономиките ни. Равенството между половете на работното място не е проблем на жените, а императив в бизнеса и икономиката. Във времето на икономически трудности, в което живеем, когато сме изправени пред комплексни предизвикателства като застаряващото население, намаляващата раждаемост и недостига на умения, повече от всякога е важно да направим необходимото, за да превърнем богатия човешки талант и умения в капитал независимо от пола.

Именно затова Европейската комисия и Европейският парламент за пореден път застават начело на усилията за ускоряване на напредъка в Европа. Преди една година комисията представи предложение за ново европейско правило за “40-те процента”. Предложението се отнася до директорските постове без изпълнителни функции в търгувани на борсата дружества в Европа и изпраща ясен сигнал до най-високото ниво на корпоративната йерархия. Основният елемент на предложението е въвеждането на прозрачна процедура на подбор, чрез която до 2020 г. да бъде достигнато участие от 40% на по-слабо представения пол, като за целта се използват ясни критерии и се прави съпоставяне на уменията и квалификациите на кандидатите.

Аргументите за подобна процедура са прости: нито една жена няма да получи определено работно място само защото е жена, но и на нито една жена няма да бъде отказано определено място единствено поради факта, че е жена. Това е справедлива сделка както за бизнеса, така и за жените, които имат същото право да градят кариера, както мъжете.

В сряда, 20 ноември, се очаква Европейският парламент да подкрепи категорично предложението на комисията. Това е ясен сигнал за равенството между половете в Европа, където парламентът неотстъпно призовава за въвеждането на строги правила за премахване на небалансираното представяне на половете в управителните съвети на компаниите.

Благодарение на ангажираността на тези две институции, работещи рамо до рамо, тези нови правила са в процес на приемане. Сега трябва министрите на държавите членки да проявят същата амбиция и в Европейския съвет. Време е да покажат как виждат нещата в действителност. Дали министрите ще подкрепят позицията на Европейския парламент, който се избира пряко от европейските граждани, за да допринесат за напредъка по въпроса за равенството между половете в Европа? Или ще протакат дискусиите, използвайки фалшивия претекст, че равенството между половете е въпрос, който трябва да бъде решен на национално равнище? Време е да се вземе решение.

Стремежът за постигане на баланс между половете в управителните съвети набира скорост в Европа. “Стъкленият таван” започва да се пропуква. Броят на жените в управителните съвети в Европа през последната година е нараснал повече от всякога. Най-голямо увеличаване е отчетено в държави като Франция, Италия и Дания, които наскоро въведоха законодателни мерки по този въпрос. Тези страни са двигателят на промяната. Нещата потръгнаха. Вече все повече компании се конкурират помежду си, за да привлекат най-добрите специалисти жени. Те осъзнават, че ако желаят да запазят конкурентоспособността си в една глобализирана икономика, не могат да си позволят да пренебрегнат уменията и таланта на жените.

Не можем да си позволим да спрем да действаме, задоволявайки се с постигнатото досега. Европа насърчава равенството между половете от 1957 г. насам и увеличаването на броя на жените в управителните съвети е просто следващата логична стъпка в тази посока. Процесът започна преди 50 години с гарантирането на равно заплащане за равен труд и продължава и днес. С днешния вот на пряко избраните представители на Европейския съюз правим още една крачка към гарантирането на равни възможности за жените и мъжете при заемането на ръководни постове в бизнеса: този свят принадлежи и на жените!

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Лора Палмър и агент Купър в тийзър плакати на новия сезон на Twin Peaks

| от chronicle.bg |

Ако сте истински Twin Peaks фенове, вероятно знаете кой е денят на Twin Peaks. 24 февруари. Именно тогава агент Дейл Купър пристига в градчето Twin Peaks.

По този повод Showtime пуснаха два нови плаката на предстоящия трети сезон на сериала, който чакаме вече 20 години и се надяваме да дочакаме до 21 май.

Имаме и две промота, които представляват motion версия на постерите.

Вижте ги:

twin-peaks-poster-lora-20170226-790x1074

twin-peaks-poster-20170226-790x1074

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.