Поуките от Втората световна война за днешна Европа

| от |

Преди седемдесет и пет години – на 1 септември 1939 – в Европа лумна Втората световна война, поредният кървав пожар, отнесъл живота на милиони хора.

Две световни войни – това е цената, платена от народите по света за престъпленията, амбициите и грешките на собствените си управници. Но докато Първата световна война наистина беше неочаквана за абсолютното мнозинство европейци, то за Втората такова нещо не може да се каже. В течение на 30-те години на 20-ти век в Европа не утихваха конфликти с напълно ясен глобален вектор.

Както се оказа, обаче, не за всички той беше ясен. Лидерите на Великобритания и Франция вместо реално противодействие на набиралия сила агресор в лицето на хитлерова Германия поеха курс към неговото “умиротворяване“. По този начин, в края на 30-те години беше изпуснат последния реален шанс за превантивно създаване на антихитлерова коалиция. Вместо пресичане в зародиша на укрепването на германската военно-политическа мощ, на Хитлер даваха Австрия, Судетите, след това цялата останала Чехословакия, през пръсти гледаха на появата на концлагери и на антисемитизма. А някои от днешните критици на Русия – по-специално Полша – и сами участваха в разчленяването на Чехословакия, не забравяйки при това да адресират обвинения към Москва, предложила на Прага военна помощ.

Още по-цинична беше позицията на лидерите на Великобритания, в това число премиера Невил Чембърлейн. Според свидетелство на министъра на външните работи на Великобритания Александър Кадоган, главата на кабинета казал през онези дни, че „по-скоро ще отиде в оставка, отколкото ще подпише съюз със Съветите“. А на 10 септември 1938 година най-близкият съветник на премиера по политически въпроси сър Хораций Уилсън предложи на Чембърлейн да потвърди, че „Германия и Англия са двата стълба, поддържащи мира от разрушителния напор на болшевизма“.

Свои интереси гонеше и Сталин, когато СССР подписа договора за ненападение с Германия. Резултатът е известен добре: на 1 септември 1939 година Хитлер стовари цялата си военна мощ не върху СССР – на каквото се надяваха в Лондон и Париж – а върху Полша. След това дойде редът на Западна Европа. Укрепналият германски фашизъм потъпка всички договори и започна прекрояване на Европа по свое усмотрение.

А през 1946 година администрацията на президента на САЩ Хари Трумън обяви, че самото съществуване на СССР е несъвместимо с интересите на американската национална безопасност – напомни в интервю за „Гласът на Русия“ докторът на истерическите науки Валентин Фалин:

- Същото говореше и британският премиер Чембърлейн: за да живее Британия, Съветският Съюз трябва да изчезне. Подобен подход Западът изповядва и днес. За това, че „Русия следва да изчезне“, през 1996 година беше казвал тогавашният американски президент Бил Клинтън.

Днес в Европа, в Украйна, по инициатива на САЩ и редица западноевропейски лидери тоново се разиграва циничният антируски геополитически сценарий. Населението на Донбас се жертва на плановете за „изолиране“ и „наказание“ на Русия, за преразпределяне сферите за влияние и укрепване собствените си позиции.
Гласът на Русия

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуалисти и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.