Поуки от трагедията с МН17

| от | |

Дойче веле коментира, че драмата с малайзийския самолет провокира и тези въпроси: разумно ли е пътнически самолет да прелита над кризисен регион, кой го решава и какво стои на преден план при взимането на това решение – сигурността или парите?

Bystanders look at board displaying flight information and "Pray for MH17" message at Kuala Lumpur International Airport in Sepang

Ер Франс, Бритиш Еъруейс, Сингапур Еърлайнс и няколко други големи авиокомпании от доста време използват обходни маршрути и заобикалят въздушното пространство над Източна Украйна. Други, като например германската Луфтханза, се решиха на тази стъпка едва след катастрофата с малайзийския „Боинг“, който по всяка вероятност е бил свален с ракета. Тези авиокомпании промениха маршрутите си, защото им се наложи – въздушното пространство над Източна Украйна е междувременно изцяло затворено за полети.

В една такава ситуация е логично да се запитаме: разумно ли е пътнически самолети да прелитат над кризисни региони само защото не е забранено? За авиокомпаниите въпросът опира до баланса между сигурност и рентабилност. Тим ван Беверен, журналист и експерт по въздухоплаването, твърди, че за да пестят пари, много авиокомпании са готови да поемат известни рискове: „За съжаление факторът пари играе решаваща роля във въздухоплаването“, казва експертът в интервю за Дойче Веле.

Кой има последната дума?

За да намалят колкото е възможно повече разходите си, авиокомпаниите винаги търсят най-краткия път от точка А до точка Б. Но как стоят нещата с екипажа – има ли той право да промени зададения маршрут? Според Беверен, пилотът винаги може да каже, че не е съгласен да лети над даден кризисен регион. Кен Томас от службата за сигурност на полетите „Евроконтрол“ също потвърждава, че пилотът има последната дума. При лошо време или друга опасност отклоняването от зададения маршрут не представлява никакъв проблем.

Каква би била обаче реакцията на авиокомпанията, ако още преди полета пилотът е заявил категоричното си несъгласие да лети над даден регион? „В такъв случай пилотът трябва да има железни аргументи, с които да се опита да убеди прекия си началник. Особено пък ако други пилоти и авиокомпании използват въпросния маршрут“, казва пилотът от Луфтханза Йорг Хандверг.

Дали въздушното пространство е сигурно или не, това решават властите на съответната държава. Ако е изпитвала съмнения относно сигурността на самолетите, Украйна е трябвало да забрани прелитанията над източните райони на страната.

И преди катастрофата с малайзийския „Боинг“ пътнически самолети можеха да летят над Украйна само на над 10 хиляди метра височина. „Досега се смяташе, че на тази височина самолетите не са застрашени. Още повече, че машините на гражданската авиация обикновено не са на прицел при такива конфликти“, обяснява пилотът Йорг Хандверг и добавя: „След тази катастрофа ние, пилотите, ще сме много по-бдителни, когато ни се казва кои маршрути и летища да използваме“. Синдикатът на пилотите „Кокпит“ настоява пътнически самолети да не прелитат над кризисни региони. „Ако това не може да ни бъде гарантирано, трябва поне да ни оборудват със системи за ранно предупреждение, с каквито разполагат военните машини“, посочва Хандверг.

Още нещо създава грижи на пилота от Луфтханза – че всеки може да си набави информация за това къде се намира даден самолет, на каква височина лети и с каква скорост. „Данните за полетите се предават, без да бъдат кодирани. Това ни прави много уязвими“, казва Хандверг.

А полетите над Израел?

Все още не е доказано с абсолютна сигурност, че малайзийският самолет е бил свален с ракета. Макар това да е най-вероятният сценарий. На фона на тази трагедия експертът по въздухоплаването Тим ван Беверен припомня, че има и друг кризисен регион, където е налице същата опасност за пътническите самолети: Израел. „Въздушният трафик там е много натоварен. В този регион също се води война, а воюващите страни разполагат с оръжия, които могат да поразяват самолети при излитане или кацане. Това превръща пътническите самолети в лесна мишена“, предупреждава експертът.

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони – не. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво“. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура