Последният влак

| от | |

Това е лично разсъждение за живота вселената и железниците.

Love-Train-Jamie-Bosworth-Photographer

Последният влак… Даже не знам как е звучало преди това понятие и какво значение съм влагала в него. Съществува ли всъщност подобно явление? От известно време си мисля, че да – съществува. Това е, когато животът ти се е подредил по начина, в чийто процес си участвал и ти и то съвсем съзнателно. На всичкото отгоре си и щастлив от крайния резултат, защото това е всичко, за което си мечтал и което си постигнал… сам.

Погледнато отстрани повечето хора ще кажат: „Ами да, всичко си е наред, трябва да се радваш! Всичко си постигнал и това е факт. Всичко което имаш – пак е факт! Прави са, така е. Но на заден план, в съзнанието си, стоиш на перона, виждаш отдалеч как приближава последния влак и си скован. Не знаеш какво да направиш, как да го хванеш (а трябва ли наистина да го)? Ще успееш ли да качиш багажа, който носиш? Ще има ли място из купетата? За къде ли пътува този влак? И неизбежно седи, отново на заден план, любимият ми детски въпрос: „Кога ще стигнем?“ И къде стигаме всъщност… изобщо? Купища въпроси. Докато си ги задаваш и докато се опитваш да си им отговориш току-виж влакът отминал.

Естествено, една такава мисъл се поражда много често, когато разбереш че си болен или ти се е случила някаква трагедия, имаш просто друг поглед върху живота или си повлиян от нещо. Варианти има много. За някои от тях не мога да коментирам, за други – както се казва, имам бегла представа. Болестта е нещо, което по филмите го виждаме представено по определен начин – всички го описват как го приемаш, как се бориш, как ставаш по-силен, как всички са с теб и т.н Някои реалности обаче не са точно така.

Уплашен си. До смърт. Не искаш да спиш, за да не изпуснеш нещо от живота. Правиш неща за един ден, които обикновено биха ти отнели седмица. Барут си живееш с 200 км в час, искаш всичко да планираш, да начертаеш, да изпълниш. Като че ли си мислиш, че като си планирал нещо няма как друго да стане – имам вече график.

Ядосан си на тези, които са били около теб, а всъщност не си прав. Затова започваш да виниш себе си. Но и това не е правилно. Изобщо каша, в която забравяш да се концентрираш върху себе си, за да оздравееш – или поне да се бориш за това… Чудеса стават! Потвърждавам.

Така, тогава разбираш, че последният влак не е минал още, че трябва да се качиш и всичко ще бъде наред… Дали е така, не знам. Разбираш, че дори да не си имал драма, този влак е щял да мине. И пак може би е възможно да се качиш (ако изобщо го видиш, потънал из дневни битовизми, които те изпиват). Ако искаш – или ако не, се возиш вече на него. Варианти хиляди.

Когато се замислите, правите ли това което искате? Щастливи ли сте, съдбата добра ли е към вас? Всеки го тълкува различно – пари, здраве, деца, щастие и т.н. Това са малка част от въпросите – всеки си ги задава, но важно е решението и отговорите. Много не си отговарят честно, защото така е по-лесно. И ако дойде такъв момент, се мобилизират бързо да си отговорят докато седят на въпросния перон, виждайки как последния влак наближава.

Е, има една вероятност да се качиш и да има много спирки, влакът да е междинен или сам да избереш да не се качиш в последния момент. Какво правиш тогава – това е въпросът. Аз искам да се кача! Къде ще отида, все едно колко ще пътувам, няма значение.

Един човек ми каза веднъж: „Съдбата е по-силна от теб, остави се тя да те води.“ Разбирам, но ако тя не ме качи на последния влак?

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.