Последната колония в Европа

| от |

В много отношения Малта е куриоз: най-малката държава в Европа е и единствената, в която се говори арабско-семитски език. Но най-вече Малта е страна на големите промени, пише Дойче веле.

Може би тази визита е обещавала да бъде доста обременяваща за кралицата. Или просто поводът ѝ се е сторил прекалено незначителен. Но когато на 21 септември 1964 година Малта обявява своята независимост от британската корона, Елизабет Втора изпраща съпруга си принц Филип на средиземноморския остров. За да разведри малко обстановката по време на официалната церемония, той прибягва до една шега: „Надявам се да не сте променили решението си?“, казал той на първия независим министър-председател на Малта.

Въпросът всъщност не бил чак толкова не на място, защото много малтийци тогава изпитвали страх от това, как ще се справят сами. Журналистът Лауренс Грех, който тогава е бил на 16 години, си спомня: „Ние бяхме загрижени за бъдещето си. 11 хиляди души тогава работеха за британската корона. Нашата валута беша вързана за британския паунд. Това бяха почти същите аргументи както сега в Шотландия“, казва той.

Силно британско влияние

164-те години британско господство са оставили своите следи. Добре познатите ни червени телефонни кабини служеха на малтиците съвсем до скоро, когато все пак отстъпиха на техническия прогрес – мобилните телефони ги направиха излишни. Движението по пътищата на острова е в лявата лента. Най-дълбоки следи обаче откриваме в езика. Великобритания е сторила всичко възможно за поангличаването на Малта, смята историкът Хенри Френдо.

„Това беше въпрос на престиж. Който не беше богат или произхождаше от средно семейство, или да речем работеше като адвокат, трябваше да говори английски. Аз посещавах едно католическо училище. Английският беше първият език, който изучавахме – преди всички останали и дори преди малтийския.“

Всъщност малтийският, или „малти“, който произхожда от арабски диалект, е единственият семитски език в Европа и въобще единственият семитски език, използващ латиницата като официална азбука. Значителна част от речниковия състав са заемки от английски и италиански. „Независимостта ни подейства добре. Ние станахме една от най-добре развитите страни в Европа, членуваме в ЕС и под черта сме една богата държава. Гордеем се с постигнатото за 50 години независимост“, казва Лауренс Грех.

Загриженост за природата

Но 50 години след обявяването на независимостта Малта е преди всичко страна на големите промени. Някогашната консервативно-католическа държава се превърна в модерна страна с едни от най-либералните закони в ЕС. Хомосексуалните двойки имат право да осиновяват деца. Малтийците обаче са сериозно загрижени за околната среда. Сега те изпитват на гърба си последиците от дългогодишната експлоатация на природните ресурси, казва природозащитничката Астрид Вела. „Всяко трето малтийско дете страда от астма. Това е възмутително. Строежите и транспортът са основните причинители на астма. Тоест – вредните емисии. Но никой не предприема нищо срещу това“, казва тя.

Да, строежите и транспортът, които са свързани, и които имат пряка връзка също и с независимостта на страната. Преди 50 години Малта привлече с ниските си данъчни ставки много имигранти, главно пенсионери. Освен това много малтийци, които в годините преди това масово се преселваха в Австралия и Канада, започнаха да се връщат в родината си. Последиците от това се изразяват в невиждания строителен бум. А Малта държи и още един рекорд: докато в останалата част на Европа са застроени средно 7 на сто от площите, в Малта те са цели 27 процента.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.