Ползите от асоциирането с ЕС: цивилизационният избор и неговата цена

Димитрий Коченов е професор по конституционно право в Гронинген (Холандия), доктор на юридическите науки за Би Би Си, БТА

От чисто правна гледна точка днес е малко некоректно да говорим за евентуална евроинтеграция на Украйна, Грузия и Молдова – ЕС отправи ясен сигнал, че асоциирането официално не е стъпка към членство в общността.

Ако в договорите за асоцииране се споменаваше за влизане на тези държави в ЕС, шансовете да бъдат ратифицирани в съюза щяха да са нулеви с оглед твърде различните мнения по разширяването му сред страните членки.

В европейското право асоциирането само по себе си не представлява стъпка към влизане в общността – подобни договори са сключили вече примерно Чили, Палестинската автономна власт, много други държави и държавни формирования. Ще е абсурдно да твърдим, че палестинците са на път към членство в съюза.

Прочее, асоциирането не е членство. При все това в случая с Украйна, Грузия и Молдова асоциирането е нещо къде по-важно – и в политически, и в юридически план.

Пътят на мира и свободата

Асоциирането означава цивилизационен избор – избор в полза на европейския път за развитие, включващ плуралистична демокрация, върховенство на правото, защита на човешките права и свободи, зачитане на международното право и националния суверенитет. В известен смисъл това е изтръгване от диктата на Русия, където не се спазва достатъчно никой от тези принципи, фундаментални в европейския контекст. Потвърждение са анексията на Крим, конфронтационно-пропагандистката позиция спрямо голям брой членове на световната общност, днешното състояние на съдебната власт и законодателството в страната.

Разногласията по този повод са неизбежни в светлината на огромния брой дела, губени от Русия в съда по правата на човека; ясната позиция на световната общност във връзка с Крим; изключването на Русия от Г-7 и засилващите се международни санкции.

Дори неподкрепено с перспектива за еврочленство в най-близко бъдеще, асоциирането е ясен сигнал, че Украйна, Грузия и Молдова са избрали цивилизационния път на мира и свободата – път, на който правосъдието не е фарс, войната не е метод, а правата и свободите се спазват.

Този избор си има цена. И фактът, че страните, за които говорим, са готови да я платят, е добър знак, дори с оглед натиска от страна на Русия. Русия не може да замени Европа: тя нагнетява напрежение, пренебрегва международното право и прави газови отстъпки на послушни режими като този в лукашенкова Беларус, а това не са примамливи алтернативи на европейския път за развитие.

С други думи, трите страни са направили своя избор – но всъщност не са могли да избират. Да станат Беларус не е избор в този контекст. Русия не може да предложи цивилизационна алтернатива: с Русия няма справедливост, зачитане на правото, дългосрочно икономическо развитие. Русия не предлага бъдеще.

Парите не решават нищо

Политиката на „Източно партньорство“, водена от ЕС, изплаши Москва – Русия разбра, че не може да предложи на други страни нищо, освен пари. Парите обаче не помагат да изнамериш цивилизационна идея. Парите са ресурс, а не идеология, нито път за развитие. В лоши ръце те означават стагнация и разруха.

Парите нямат ни най-малко значение в средно- или дългосрочна перспектива за развитие на държавата на равнище базови цивилизационни избори. Избори, ясно очертани вече в Украйна, Молдова и Грузия. Хората в Русия, беларусите, азербайджанците и жителите на други някои страни бяха лишени от такъв избор.

Въпросът не е кой ще даде на Украйна или на Молдова повече пари; въпросът е готови ли са те да вземат в ръце собственото си бъдеще. Евросъюзът е готов да им помогне – в интерес на ЕС е да създава богати и свободни страни по своите граници. Щом Украйна, Молдова и Грузия станат такива, въпросът да бъдат включени в общността ще дойде от само себе си и няма да срещне възражения.
Днес картите са в ръцете им – споразуменията за асоцииране осигуряват безпрецедентен достъп до европейския пазар, но придружен и с безпрецедентни задължителни изисквания: да модернизират всички аспекти на своята държавност. Непопулярни и скъпоструващи в краткосрочна перспектива, тези инвестиции обещават да са плодотворни.

Дайте им 10-15 години асоциирано членство и те ще се превърнат в различни държави, ще се доближат до представата на хората в ЕС за „нормалност“. Ще станат нормални страни. А щом са нормални страни, може да станат приятели на общността и част от нея.

Но и в краткосрочна перспектива явно ще спечелят от асоциираното членство – стига да споменем свободата да пътешестваш без визи из Европа, каквато хората в Русия едва ли ще получат, докато днешният режим е на власт.

Прочее, асоциирането още не е членство и няма как да бъде; асоциирането е нещо безкрайно по-важно – цивилизационен избор да се гради „нормална държава“, държава с бъдеще.