Полумесец над Крим

| от |

Санкт Петербург, 2 октомври (Михаил Немтирев от Росбалт)

„Лицата, натрупали боен опит, а същевременно запазили своя религиозен и политически заряд, при завръщане в местата на постоянното си местожителство може да станат доста опасни, застрашавайки националната сигурност на своите страни“, заяви тези дни Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. Думи, много актуални за Крим – покрай него Русия се сдоби и с пищен букет от най-разнообразни ислямски екстремисти.

Преди полуостровът да влезе в състава й, местният ислямистки свят представляваше пъстра, многолика картина. В Крим действаше открито и периодично провеждаше конгреси забранената в много (включително мюсюлмански) страни организация „Хизб-ут-тахрир“, повела борба за изграждане на световен ислямски халифат според шериатските закони. Службата за сигурност на Украйна (ССУ) арестуваше от време на време вербовчици и пропагандисти от „Таблиги Джамаат“ – пакистанска по произход ислямистка структура. Случваше се да намине някой от турската националистическа пантюркистка организация „Бозкурт“ (Сивите вълци). В медиите циркулираха слухове, че редица частни татарски училища и колежи поддържат връзки със забранената турска ислямистка секта „Нурджулар“.

Защото украинското законодателство бе крайно меко към „просветните“ организации от този род – в юридически план то връзваше ръцете на МВР и ССУ. А службите имаха достатъчно поводи да действат. Както посочва например кримско-татарският обществен деец Ленур Усманов, мюсюлманската просветна организация „Ал Раид“ в Симферопол е поделение на ислямистката партия „Мюсюлмански братя“ и се използва за прикритие от уахабитите. Днес тя се представя като културен център „Съзидание“.

След референдума от 16 март (за присъединяване към Русия, б. р.) публично известните членове на „Хизб-ут-Тахрир“ напуснаха територията на Крим, защото организацията е забранена в Русия. Пантюркистката „Нурджулар“ също е в руския забранителен списък с екстремистки организации, но тя действа предимно чрез мрежа от образователни центрове. Това може би обяснява и днешния интерес на правоохранителните органи към татарското училище лицей за даровити деца в с. Танковое, където наред с други езици се учеше и турски.

„Бозкурт“ обаче, дори да действа в Крим, се държи много предпазливо: в социалните мрежи редовно се мярка характерната „вълча“ символика, примесена с постове за връзката на исляма с национализма, но нищо повече.

Изобщо Турция има традиционно силно влияние върху кримско-татарското общество. За това съдейства и васалната зависимост на някогашното Кримско ханство от Османския халифат, и фактори от новото време – турски фондации и сдружения дейно работеха на полуострова още от средата на 90-те години от миналия век. Турската светска разновидност на исляма не изисква вярващият да се откаже от националната си идентичност в полза на религиозната. Това я прави удобна за кримските татари, честващи примерно Навруз и Хъдърлез – празници, които водят началото си от в предислямското минало.

Да припомним, че в днешна Турция – държава от НАТО, се говори за възстановяване на Османския халифат, включвал навремето и Крим. Присъединяването му към Русия не бе признато от турското ръководство. Освен това официална Анкара последователно подкрепяше сирийската опозиция; през Малоазиатския полуостров минава лъвският дял от контрабандния петрол, изнасян от бойците на „Ислямска държава“. Турция впрочем не влезе и в създадената наскоро от САЩ коалиция против ИД.

С оглед сериозното турско влияние върху кримско-татарския културен и интелектуален елит транзитът на нестабилност в Крим може да не започне от Украйна, а най-напред от южното крайбрежие на Черно море. Още повече че сред кримските татари има калени бойци, събрали военен опит в Сирия и Ирак. През април 2013 г. научихме, че в Сирия е загинал 20-годишният кримски татарин Абдула Джепаров, вербуван от местната клетка на „Хизб-ут-тахрир“ в Крим и воювал в редиците на опозицията. Имаше и съобщения, че кримски татари се сражават в Сирия под знамената на ислямистката част „Катаиб мухаджирин“. Според тайните служби съвсем доскоро в Близкия изток са воювали общо 300 до 500 жители на Крим.

Да не забравяме също, че киевските сили, воювали в Донбас , включваха и отделна сотня*, наречена „Крим“. По данни от официалния й сайт към края на юли 2014 г., тя е подразделение от структурата на батальон „Днепър“. За тази сотня се знае, че е участвала в отбраната на Савур-Могила (срещу сепаратистките войски през август 2014 г., б. р.) и е претърпяла сериозни загуби в обкръжението край град Иловайск (Донецка област, август-септември т. г., б. р.).

В една от социалните мрежи това подразделение заявява, че не воюва за демокрация, за някоя партия или за конституцията на Украйна, не е положило клетва и дори не вдига украинското знаме. Сотнята мотивира участието си във войната само с „агресията на Русия“. Пак там се казва, че тръгне ли украинската армия да освобождава Крим, ще й помага и сотнята – но само защото полуостровът е „люлка на исляма в Украйна“.

Федералната служба за сигурност проведе неотдавна обиски в сградата на кримско-татарския Меджлис, в ред джамии и медресета на полуострова. Това сочи, че Москва преценява като твърде сериозна опасността, идеща от кримско-татарския ислямски фактор. Същото показва отчасти изявлението на министъра на отбраната Сергей Шойгу (от 16 септември, б. пр.), че в Крим ще бъде разположена пълноценна армейска групировка.

*Сотня – подразделение на казашки войски в Русия и Украйна – б.ред.
/БТА/Андрей Шарков/

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Съседите, които всеки познава

| от Калин Василев |

1.Винаги има една възрастна баба, която е информирана за всичко

Когато се нанасяш ще ти нахвърля устно кой кой е в блока, кое ти е мазето, кога е ремонтиран апартамента ти от предишните му собственици. С голяма вероятност познава баба ти, тъй като през 1968 г. са били в съседни квартири. Тя се движи бавно и регистрира всичко и всеки. Информацията споделя охотно, но на уше. Ако си мекушав може да те хване за слушател и да ти предизвика суицидни мисли от досадни подробности;

Плюсове: винаги може да я попиташ за рецепта против разстройство или баница. Или кой е бил партийния секретар на града преди 40 години;

Минуси: да знаеш, че те разнася кой влиза и излиза у вас. Ако те спре на вратата с ново гадже ще пита дали тя е сестричка на онова момиче;

2. Домоуправителят

След трийсет безуспешни събрания на входа, на които присъствате между 6-8 души, никой не иска да стане домоуправител /макар и платен/. Инцидентно през входа по време на събрание преминава най-младият съсед – див купонджия. Той поздравява вяло и пита защо е тоя митинг /като на ум мисли дали не се наговаряте да го изхвърлите от блока/. Когато разбира причината без запъване предлага той да кара влака. На всички пада камък от сърцето, че гордиевият възел е разсечен и най-сетне има домоуправител. Първите две седмици той не ебава нищо и никого. След това забелязвате как е докарал машинка и коси тревата отпред, инициативно събира пари за ремонт на фоаето, сменя пощенските кутии, появяват се картини от левчето по стените на първия етаж и входа става „цице“ /бижу/. Внезапно обаче асансьорът е спрян, а същата вечер се провежда полицейска екшън акция и прибират домоуправителя в патрулка. След два дни е пуснат от ареста – не било екстази това в дома му, а обикновен парацетамол и не било трева, а чай от лайка. Всички прозорци от 1-ия до 8-ия етаж ги измива лично. Слага се стенен часовник на партера. И така до следващата спецакция;

Плюсове: човекът е пич и винаги можеш да си намериш чрез него разни неща– леки наркотици /с отстъпката по комшийски/, момичета /за компания/, момичета /за консумация/, момчета /за к‘вот ти трябват, включително и да ти нацепят дървата или да ти изперат килимите/, разни крадени вещи /акумулатори, касетофони, кожени якета, турски дънки/, човешки органи /донори на органи/, пари на заем /срещу хубава лихва/;

Минуси: ако си му съсед на етажа ще се принудиш да си продадеш жилището или да си прережеш вените Глобите на полицията за нарушаване на обществения ред не го плашат.

3. Вечният критик

Във всеки блок има една жена около 50-те, която е яростен критик на всичко – защо входната врата се отваря навътре, а не навън, защо на шестия етаж крушката е от 60 вата, а не от 75 /тя живее на втори/, защо на бай Пешо изтривалката пред вратата е кафява, след като на едно събрание през 92-а се решило да са черни, защо някаква котка й била влязла в мазето, защо не се раждат деца в блока, защо не се въведат чипове на асансьора /услугата струва 640 лв., а тя отказва да плаща променената от 1,90 лв. на 2,20 лв. такса за осветление с мотива, че на референдума преди три години е гласува „за“ атомната централа в Белене/. Тя е готова да спори с всекиго, дори и със себе си, стига да намери съмишленици на първото си аз. Тя идва и се кара с теб с 6:30 ч. в събота сутрин понеже някакъв гълъб ти кацнал на ламарината на кухнята и „ти не знаеш, колко са токсични техните изпражнения, разяждат желязо и ще скапят сглобките на блока и канализацията, и затова тече покрива“. След което те плаши със съд – „Съдебен спор“ по „Нова“.

Плюсове: понякога нейната упоритост и склонност за кавги успяват да накарат и най-големите „мърди“ да свършат нещо. Макар и безполезно – например да се преместят пощенските кутии от дясната стена на лявата. „Аз съм левичарка, как не го запомнихте, от кога повтарям, от жанвиденово-време“.

Минуси: изпитваш бурно желание да я удариш почти всеки път, когато се разминаваш с нея. Дори си мислил как може да направиш шашма с асансьора и да я метнеш в шахтата.

4. Две палави наемателки

Едната версия за тях е, че разработват бардак и съответно укриват данъци от стопанска дейност, а другата е, че интензивно се радват на младостта си. Хубавото е, че на никого не правят лошо, напротив. Сега имало някакви вопли и стенания, които съседът им чувал, но се предполага, че неговото е жалба по младост. По-големият проблем е, че регулярно от тяхната тераса се изхвърлят кондоми и падат в градинката, а деца играят вън. След като съседката, която е кожен и венерически лекар, невинно остави едни специални брошури пред вратата им кондомите изчезнаха. Запуши се канализацията, но следите водят в различни посоки.

Плюсове: едно ергенче от входа заяви от собствен опит, че им е гостувал и си прекарал много добре. Сиреч, добър лек срещу самотата са.

Минуси: няма.

5. Скандалджиите

Има едно семейство, което правят великолепни скандали през два-три дни. По традиция жената започва дълъг монолог, в който на висок тон описва кусурите на мъжа си. Монологът си тече много гладко и спокойно до момента в който вербално не бъде засегната свекървата. В този момент се отваря кухненския прозорец и полита някаква вещ, която се стоварва пред входа – саксия, микровълнова, тиган, леген с пране, кутия за гримове, табуретка, затварачка за буркани. Чест прави на мъжа, че той не отговаря на обидите, а само разчиства през прозореца ненужните вещи. Част от тях стават неизползваеми, поради гравитацията от шестия етаж до долу. Чест прави на жената, че не е вещоманка, а продължава бурно, почти истерично, да излага мотивите от неудовлетворителното си съжителстване и продължава да реди обиди. Добре, че във входа кипи сътрудничество и в пика на скандала техният съсед – домоуправителят, пуска мощна уредба, с която заглушава жената, което е знак за почти глухата чистачка от третия етаж да излезе навън и да събере разни вещи, които на следващия ден да предаде на въпросното семейство.

Плюсове: въпреки особеностите си, това са най-гостоприемните и услужливи хора във входа – ако се наложи, ще ти загледат малко дете, за да четеш за изпити, ще ти помогнат да си събереш въглищата, ще помогнат за ремонта и т.н.;

Минуси: пази се от падащи предмети;

6. Във всеки блок по статистическа логика се пада по един (не)официален луд

Проблемът е при малките кооперации, където математиката малко куца и се налага хората да се редуват в тази част. Всъщност лудият се разминава с теб и най-невинно така те удря по гърба, че едва не се разплескваш на стълбите. Не можеш да му търсиш никаква отговорност, защото „е освободен от данъци“, няма места по лудниците, а и отделно е як за трима. Леките телесни повреди се търпят, обаче лятно време го ударя сачмата и тръгва гол навън, което често се явява отправна точка за ориентир в обикновени разговори „значи, това се намира на двеста метра от блока на Гоше Лудия, дето се съблича“.

Плюсове: всички лесно се ориентират къде живееш. Понякога и на него му писва от скандалджиите, затова се качва при тях, първо „респектира“ жената, сетне сяда да кърка с мъжа. Очаква се в скоро време жената да вдигне такъв скандал, че мъжът й да изхвърли лудия през прозореца;

Минуси: множество животозастрашаващи ситуации. Оплакванията при кварталния не вършат работа. Отговорът е – не му обръщайте внимание, момчето не си е добре.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”