Полубременни жени няма

| от |

Понеже не сме на принципа ‘Всяко чудо за три дни“, а и катарзиси не приемаме, темата за мораториума върху продажбата на земя на чужденци продължава да ни вълнува. Днес публикуваме мнението на Иван Стамболов (повече от него в блога му)

Винаги съм си мислел, че властите в нашето демократично общество са твърде малко. Освен трите основни и четвъртата в лицето на независимите и обективни медии, трябва да има и една пета власт с психиатрична насоченост. Тя ще следи представителите на останалите власти да не дерайлират грубо от релсите на менталното благоприличие или поне да не го правят на работните си места. Ако имаше такава власт, то тя спешно щеше да хоспитализира неколцина народни представители с диагноза „тежко раздвоение на личността“.

martinzahariev

Сред тях е социалистът и издател на еротична периодика г-н Мартин Захариев. След като преди десетина дни с гласа си на депутат той забрани на гражданите на ЕС да притежават българска земя, сега поиска от Конституционният съд да обяви за незаконно това негово решение. Казал пред медиите, че бил сбъркал, но не се чувствал виновен, защото „призната грешка била половин грешка“. Ако кажеш, че 2+2=5 и после си признаеш, че си сбъркал, това не прави грешката два пъти по-малка, нито пък прави математическия ти резултат наполовина верен. Точно както не съществуват и полубременни жени.

Истината обаче е друга и тя никак не е смешна. Истината е, че българските народни представители очевидно са пасмина без собствено мнение. Събират парламентарната група и ѝ казват: “Утре ще се гласува това и това и вие ще гласувате така и така! Точка“. И пасмината гласува, без дори да си направи труда да се запознае с това, което гласува. Така е било и с мораториума за продажба на земя. Някой някъде се е разбира с някого да има такъв документ в името на съответните интереси, договарят са поощренията и активистите тръгват да уточняват подробностите с председателите на парламентарните групи. Когато всичко се договори, свежда се до знание на пасмината как трябва да изглежда вотът и се влиза в пленарна зала. В случая с мораториума обаче явно става издънка или поради некомпетентност, или поради високомерие, или, както е най-вероятно, поради обикновена простотия и некадърност. Оказва се, че въпросното парламентарно действие поражда сериозни правни проблеми и нашата тромава политическа машина започва да прави бавен, но същевременно панически обратен завой като „Титаник“, когато е зърнал г-н Айсберг. Пасмината бива свикана отново и ѝ се свеждат до знание нови инструкции, така че гафът да се позамаже поне на първо време. Този завой и последвалия го инструктаж ще накара еротичния депутат да обобщи: Още при гласуването бях против, но сега не искам да говоря за това. Срамувам се от гласуването си тогава.“ Е, кажете не е ли нужна пета власт! Не е ли нужна власт, която да хоспитализира народни представители, които гласуват „ЗА“, когато са „ПРОТИВ“ и чувството, което изпитват от работата си в парламента, е срам. Макар че трябва да отдадем дължимото на нравствено-емоционалната структура на такива депутати, които се срамуват от положението си на парламентарна пасмина, защото повечето не се срамуват, а има и такива, които даже се гордеят.

И понеже стана дума, ще се възползвам от случая да кажа какво мисля аз относно забраната за придобиване на собственост върху земя от страна на чуждестранни граждани. Чувствам се стъписан и леко изтръпнал от мащаба, който придоби този дебат по иначе лесен въпрос с очевиден отговор. Ако сме свободни хора и демократи, за които собствеността е свещена, неприкосновена и основен инструмент за постигане на свобода и просперитет, не би трябвало да поставяме под съмнение правото на всеки субект да се разпорежда свободно със собствеността си, включително да я продава или да не я продава, без да дължи някому обяснение. Ако държавата смята, че не е правилно да се продава земя на чужденци, нека вземе решение на министерски съвет и да не продава земя от държавния фонд. Но тогава няма да продава, просто защото не желае, а не защото е забранено със закон. Една продажба да бъде забранена е точно толкова нелепо, колкото да бъде задължителна. Ако аз имам земя и смятам, че това е земята на Ботев и Левски и че който иска да я купи от мен не я купува, за да придобие собственост, а я купува, за да завладее територия, то няма механизъм, който да ме задължи да му я продам. Ако пък имам земя и смятам, че ако я продам независимо на кого, аз печеля свободен капитал, който може да се инвестира в икономиката, от което и аз ще спечеля, и икономиката ще се оживи, тогава по силата на същата логика не бива да има механизъм, който да ми пречи да го направя. Проблемът на българския капитализъм (като към него слагам и социализма от 1944 до 1989, защото той не беше нищо повече от тоталитарен държавен капитализъм) е че никога не е имал достатъчно капитал. А капитал се получава или от заеми, или от продажба на принадена стойност, или от продажба на собственост. Пазарът на земята е като всеки друг пазар. Ако насилствено изолираш от него определено платежоспособно търсене, то целта може да бъде само една – да поддържаш изкуствено ниски цени. Ако се огледаме и видим кой има интерес от ниски цени на който и да е пазар (това, разбира се, не са продавачите), ще разберем и за какво се прави всичко и кой на кого плаща, за да го прави. А ако се огледаме по-надалеч, то на отсрещния бряг ще видим Картаген, който трябва да бъде разрушен.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Какво прави Скарлет Йохансон в телефона на Гери Турийска

| от chronicle.bg |

774Ако с тиха усмивка сте си тананикали „Ще те хапя по мустака и гола кафе ще ти правя у вас“, значи прекрасният глас на Гери Турийска и чувството за хумор в текстовете й вече са ви застигнали. Гери е част от група Rubikub и създател на „Пощенска кутия за приказки“.

Концепцията е следната – известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката. Резултатът винаги е забавен. Няма нужда да ви я представяме повече, вижте отговорите й в рубриката на Chronicle и Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

На съпруга ми. Но разговорът беше с дъщеря ни Аника, която каза: „Мамо, дойдеш ли?“. Време е да затварям лаптопа и да слизам да правя кус-кус.

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Хахаха, имам българския номер на Скарлет Йохансон от 2005 година. Тогава тя снимаше „Черната Далия“ в София и се размотавахме постоянно.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За Фейсбук, май. Никак не обичам да говоря по телефона. Предпочитам месинджърите.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

О, това би бил края на света. Слава Богу, не ми се случва. Може би веднъж съм си го забравяла и бях в тиха паника.

Приложението, без което не можеш?

Фейсбук месинджър, Whats up, Viber, Instagram.

Коя е твоята социална медия?

Е, ще се повторя, но Фейсбук. Цялата ми дейност покрай „Пощенска кутия за приказки“ минава през него. Нещо като офис ми е.

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.