Положението в Хонконг се успокоява

| от |

Протестиращите студенти в Хонконг отстъпиха пред правителствения ултиматум и свалиха част от издигнатите барикади. Но така или иначе бе ясно, че не Пекин ще е този, който ще отстъпи, коментира Матиас фон Хайн за Дойче веле.

По ирония на историята през 1997 именно китайското централно ръководство обеща на гражданите на Хонконг свободни избори. Проблемът е, че сега Пекин не изпълнява обещанието си. От какво толкова се страхува могъщият Пекин, че не разрешава на седемте милиона граждани на Хонконг да избират свободно своя губернатор? Хората в Хонконг никога не са били екстремисти – те са известни с пословичното си трудолюбие. Добре образовани са, мислят прагматично и ценят стабилността и стопанския растеж също толкова, колкото и комунистическата партия. Но не се задоволяват с милостиня – като например с офертата за избори, при които максимум трима кандидати да бъдат предварително одобрявани от Пекин. Хората в Хонконг обаче са и смели. Те демонстрират от няколко дни своята смелост по улиците на мегаполиса. Центърът е залят от демонстранти, но в типично хонгконкски стил – протестите са мирни, вежливи и организирани.

Преди и сега

Навремето, при предаването на Хонконг обратно на Китай, 50 години изглеждаха дълъг период от време. Въведената от Дън Сяопин формула „една страна – две системи“ трябваше да действа в продължение на половин век. Формулата даваше широка автономия на Хонконг – в пълномощията на Пекин оставаха само въпросите на външната политика и политиката за сигурност, а компетенциите за всичко останало бяха в ръцете на Хонконг.

За днешните демонстранти обаче 2047 година не е чак толкова далеч. Най-вече заради това, че Пекин отдавна коварно орязва свободите на Хонконг. В „Бяла книга“ от началото на годината централното правителство в Пекин призовава хонконгските съдии към повече „патриотизъм“. В китайската столица явно не са разбрали, че подобно изискване подрязва един от основните стълбове на благосъстоянието на мегаполиса, а именно независимото законодателство. По всичко изглежда, че Пекин не може да вникне и в сегашните протести. Държавните китайски медии непрекъснато повтарят като мантра, че протестите били подклаждани от чужбина, а демонстартите били „войнстващи екстремисти“. Правителственият вестник дори предупреждава за опасността от „непредвидими последици“, ако протестите продължат.

Досега държавният и партиен ръководител Си Цзинпин не показва готовност за компромиси. Той посреща с непоколебима твърдост всичко, което поставя под въпрос върховната власт на комунистическата партия. Именно китайската твърдост и неотстъпчивост обаче сплотиха гражданите на Хонконг.

Хонконгската мечта

От друга страна и демонстрантите трябва да покажат готовност за компромиси. Те са от различни политически лагери, нямат официални говорители, а максималистичните им искания създават опасност от ескалация. Но те вече постигнаха немалко – показаха на света, че Хонконг не иска да прилича на останалите китайски градове.

Младото поколение в Хонконг е израснало със свободи, немислими отвъд границата с континентален Китай. И хонконгските граждани искат да ги защитават. Растящият натиск от Китай и засилването на цензурата обаче действат възпиращо. Затова гражданите на Хонконг искат да използват свободата на събирания и свободата на словото, поне докато още ги имат. Си Цзинпин постоянно говори за „китайската мечта“. Хората в Хонконг обаче мечтаят за друго.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.