Политолог: Анкара остана без приятели и без доверие

| от |

Турция губи подкрепа в света, няма вече кой да я защити и във Вашингтон, твърди политологът д-р Февзи Билгин, цитиран от в.“Бугюн“.

„Отношенията между Турция и Америка през последните години са разтърсени от дълбоки противоречия в гледните точки, все по-сериозни са разминаванията и сблъсъците чрез лидерските изявления, публичните лъжи и опитите за замазването им. По-лошо от това никога преди не е било и това е заключението на все повече кръгове във Вашингтон“, отбелязва в анализа си ръководителят на базирания в американската столица мозъчен тръст д-р Билгин. Според него президентът на Турция трябва да преосмисли политиките и поведението си.

Политологът анализира отражението на резултатите от междинните избори в САЩ, където републиканците регистрират огромно превъзходство и допуска, че нова пролет в двустранните отношения е възможна.

„Това обаче е слаба утеха, защото не всички републиканци са като Джон Маккейн, който е прагматичен човек и знае значението на Турция. Той се опитва да балансира президента Обама, републиканците държат на световната сигурност, но са разочаровани от лидера на Турция и поддръжниците на Реджеп Ердоган вече се броят на пръсти. За по-голямата част от тях президентът Ердоган е човек на ислямския шериат, който оказва натиск на секуларистите, не зачита американските военни и подпомага Ислямската държава. Следователно, тези хора вече имат културен проблем. Ако американските и турските военни се сражават рамо до рамо в битката срещу джихадистите, може да се постигне успех, но Ердоган отказва такава инициатива“, коментира пред всекидневника турският политолог.

Само подобно обединение на усилията може да удовлетвори републиканците в САЩ, Обама трябва да приложи ударна стратегия върху бойците на ИДИЛ и да поиска подкрепата на Турция, пък нека тя не се намесва, продължава той. Според него Обама избягва да следва културата на републиканците на Буш, защото я смята за неправилна, но с толкова бавно мислене той не работи много.

„Два месеца траят бомбардировките над ИДИЛ, но няма никакъв резултат. Сега обмислят нови проекти за действия. В момента е налице липса на желание за алианс, което не е за пръв път. Републиканците са в напрегнат период – началото на управлението на Партията на справедливостта и развитието беше успешно, а стратегическото партньорство се случи. Това ниво обаче е отминало. Никой във Вашингтон вече не рискува да защитава Турция, няма нормален човек, който би се хвърлил в това и да каже, че Америка се нуждае от хора като Ердоган. И никой в САЩ вече не може да твърди, че Турция има демократично правителство. Преди 2-3 години всеки искаше да се възползва от приятелството с Турция, сега обаче алармите звънят. През последната година редакциите изписаха най-тежките си публикации. Преди това не беше се случвало. Има дори и призиви Турция да бъде изключена от НАТО“, казва политологът д-р Билгин.

Той акцентира и на факта, че републиканците в САЩ и турските лидери в един момент са сближили позиции по отношение признаването на арменския геноцид, а въпросът стои напълно открит и в Конгреса на САЩ. Според него републиканците имат прекрасната възможност да прокарат положителна резолюция и геноцидът да бъде признат, въпреки страховете на Турция от евентуални искания за компенсации. „Този проблем трябва да бъде решен и това ще се случи през 2015 г. Ситуацията в Конгреса в момента е много благоприятна, предния път само един глас не достигна, за да стане факт арменският закон. Това ще повлияе и на американо-турските отношения, но мисля, че Турция се готви да се спусне надолу. Но тя трябва да признае миналото, макар че наля тонове пари в отричането на арменския въпрос. Обществата и в Армения, и в Турция вече много се умориха от протакането“, подчертава д-р Билгин.

Според него обаче не само републиканците, но и демократите в САЩ са гневни на Ердоган, а разривът е дошъл около протестните демонстрации срещу решението за парка Гези в Истанбул. „Все по-проблемно е възприятието за Ердоган като държавен лидер. В САЩ е трудно да бъде защитен този вид режим. Турция загуби основната си визия като стабилен и доверен партньор на САЩ, кризата на доверието към Ердоган е сериозна. Огромно е разочарованието и от властващата корупция по висшите етажи на властта, както и от намесата на държавата в съдебната власт“, заключава президентът на мозъчния тръст за политически анализи д-р Билгин. /БГНЕС

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.