Политиките на Обама към расизма

| от |

Барак Обама е първият президент на САЩ от афроамерикански произход. Въпреки това той никога не е искал да бъде президентът на афроамериканците в страната. Трагедията във Фъргюсън отново постави тази дилема. Непълнолетно афроамериканско момче беше застреляно от бял полицай през лятото – тогава афроамериканското малцинство в страната погледна с очакване към Вашингтон. То иска „неговият” президент да предприеме някакво действие, което да покаже, че той осъжда всекидневния расизъм и насилието от страна на полицията. Въпреки това Обама запази мълчание по въпроса и коментира само онези престъпници, които се бунтуват във Фъргюсън. Защо?

Бабата, която прави пренебрежителни забележки за афроамериканците

Обама, чийто баща е афроамериканец от Кения, а майка му е бяла жена от щата Канзас, е страдал от прояви на расизъм през живота си. Самият той разказва как собствената му баба е правила пренебрежителни забележки спрямо афроамериканците. Днес все още могат да се чуят негови изказвания колко много го е наранило това. Освен това той много добре познава от опита си на социален работник през 80-те години на миналия век в Чикаго как в САЩ се смесват бедност, насилие, криминални прояви и расизъм, които са причина за смъртта на много афроамериканци в този период.

Расизмът не е една от политически интересните теми за Обама. Неговата най-силна тема при ефектната му поява на националната политическа сцена през лятото на 2004г. в деня на избора на представители на Демократическата партия в Бостън беше разделението на населението на САЩ на „сини” и „червени” – на една консервативна и републиканска Америка и на една либерална демократична страна. Тогава той не спомена за разделението между една „бяла” и една „черна” Америка.

По време на предизборната си кампания през 2008г. Обама преди всичко говореше как ще обедини „синята” и „червената” Америка, което вероятно е било тактика, защото тогава той спечели симпатиите на по-голям брой гласоподаватели. Това би трябва да е последица от политическата му социализация и поколението, на което принадлежи – за родения през 1961 г. Обама, когато Движението за граждански права почти е победило, борбата „бели срещу черни” вече не играе екзистенциална роля.

Първо американец, а после цветнокож

Досега Обама е произнесъл само една реч за отношението между „черни” и „бели”. Това се случва през месец март 2008г., в средата на предизборната му кампания, когато трябваше да оправдае отношенията си с радикалния пастор от афроамерикански произход – Джеремая Райт, който е известен с язвителните си расистки забележки спрямо белите. Речта беше добра и пълна с обяснения защо афроамериканците в САЩ все още се чувстват потиснати, докато белите вярват, че лошите времена на безправието, разделението на расите и „Ку клукс клан” отдавна е отминало.

Но също така това беше реч на един мъж, който на първо място се чувства американец, а чак после – цветнокож. Да е афроамериканец, е само една част от идентичността на президента; също до такава степен той принадлежи и на бялата раса, от която произлиза и бялата му баба, която при възможност прави расистки коментари. В изказването си той си припомни и историята на живота си, която не е белязана от бремето на експлоатиран афроамериканец в едно враждебно общество, а точно обратното – на един млад мъж с по-тъмен цвят на кожата, който въпреки това следва право в Харвард, стана сенатор на Вашингтон и малко по-късно бе избран за президент на САЩ.

Възходът на Обама не променя нищо в ситуацията с расизма

Дали и други афроамериканци имат подобна фантастичната история? Повечето от тях – не. От социалните статистики може да се види, че афроамериканците в САЩ все още получават добро образование и добре платена работа по-трудно в сравнение с белите. Освен това, те по-често попадат в затвора и по-често са жертви на убийства. Този факт е описан от хиляди студии и понякога расизмът играе важна роля в резултатите от изследванията. Затова издигането на Обама не е показателен за общия случай.

Фактът, че той е спечелил два пъти изборите за президент на САЩ доказва единствено, че има достатъчен брой американци, които не са расисти. Това не означава, че расизмът е бил изкоренен. Но това не е задача а афроамериканците, а на белите./Spiegel/фокус

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.