Политиките на Обама към расизма

| от |

Барак Обама е първият президент на САЩ от афроамерикански произход. Въпреки това той никога не е искал да бъде президентът на афроамериканците в страната. Трагедията във Фъргюсън отново постави тази дилема. Непълнолетно афроамериканско момче беше застреляно от бял полицай през лятото – тогава афроамериканското малцинство в страната погледна с очакване към Вашингтон. То иска „неговият” президент да предприеме някакво действие, което да покаже, че той осъжда всекидневния расизъм и насилието от страна на полицията. Въпреки това Обама запази мълчание по въпроса и коментира само онези престъпници, които се бунтуват във Фъргюсън. Защо?

Бабата, която прави пренебрежителни забележки за афроамериканците

Обама, чийто баща е афроамериканец от Кения, а майка му е бяла жена от щата Канзас, е страдал от прояви на расизъм през живота си. Самият той разказва как собствената му баба е правила пренебрежителни забележки спрямо афроамериканците. Днес все още могат да се чуят негови изказвания колко много го е наранило това. Освен това той много добре познава от опита си на социален работник през 80-те години на миналия век в Чикаго как в САЩ се смесват бедност, насилие, криминални прояви и расизъм, които са причина за смъртта на много афроамериканци в този период.

Расизмът не е една от политически интересните теми за Обама. Неговата най-силна тема при ефектната му поява на националната политическа сцена през лятото на 2004г. в деня на избора на представители на Демократическата партия в Бостън беше разделението на населението на САЩ на „сини” и „червени” – на една консервативна и републиканска Америка и на една либерална демократична страна. Тогава той не спомена за разделението между една „бяла” и една „черна” Америка.

По време на предизборната си кампания през 2008г. Обама преди всичко говореше как ще обедини „синята” и „червената” Америка, което вероятно е било тактика, защото тогава той спечели симпатиите на по-голям брой гласоподаватели. Това би трябва да е последица от политическата му социализация и поколението, на което принадлежи – за родения през 1961 г. Обама, когато Движението за граждански права почти е победило, борбата „бели срещу черни” вече не играе екзистенциална роля.

Първо американец, а после цветнокож

Досега Обама е произнесъл само една реч за отношението между „черни” и „бели”. Това се случва през месец март 2008г., в средата на предизборната му кампания, когато трябваше да оправдае отношенията си с радикалния пастор от афроамерикански произход – Джеремая Райт, който е известен с язвителните си расистки забележки спрямо белите. Речта беше добра и пълна с обяснения защо афроамериканците в САЩ все още се чувстват потиснати, докато белите вярват, че лошите времена на безправието, разделението на расите и „Ку клукс клан” отдавна е отминало.

Но също така това беше реч на един мъж, който на първо място се чувства американец, а чак после – цветнокож. Да е афроамериканец, е само една част от идентичността на президента; също до такава степен той принадлежи и на бялата раса, от която произлиза и бялата му баба, която при възможност прави расистки коментари. В изказването си той си припомни и историята на живота си, която не е белязана от бремето на експлоатиран афроамериканец в едно враждебно общество, а точно обратното – на един млад мъж с по-тъмен цвят на кожата, който въпреки това следва право в Харвард, стана сенатор на Вашингтон и малко по-късно бе избран за президент на САЩ.

Възходът на Обама не променя нищо в ситуацията с расизма

Дали и други афроамериканци имат подобна фантастичната история? Повечето от тях – не. От социалните статистики може да се види, че афроамериканците в САЩ все още получават добро образование и добре платена работа по-трудно в сравнение с белите. Освен това, те по-често попадат в затвора и по-често са жертви на убийства. Този факт е описан от хиляди студии и понякога расизмът играе важна роля в резултатите от изследванията. Затова издигането на Обама не е показателен за общия случай.

Фактът, че той е спечелил два пъти изборите за президент на САЩ доказва единствено, че има достатъчен брой американци, които не са расисти. Това не означава, че расизмът е бил изкоренен. Но това не е задача а афроамериканците, а на белите./Spiegel/фокус

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.