Политиката на Кери – нов шанс за Москва

| от |

photo_verybig_24200

Иван Преображенски от Росбалт

Американският посланик в Москва Майкъл Макфол потвърди, че след Олимпиадата си заминава у дома. Сензация няма – руски медии посочиха такава възможност още миналата година. Интересното е, че САЩ сменят и своя посланик в Сирия. Рокадите може би са знак, че започват сериозни промени в геополитическия курс на Вашингтон. Това може да бъде радостна новина за Москва.

Съвсем наскоро „десните“ в Израел, събрани край Стената на плача, молеха Всевишния да отстрани от Белия дом сегашния държавен секретар Джон Кери заради политиката му спрямо еврейската държава. Тези молитви явно не са били чути. Предстоящата смяна на американските посланици в Москва и Дамаск, също и рязкото подобряване на отношенията с Иран за сметка на Саудитска Арабия и Катар, означава, че в Белия дом тържествува „новият курс“ на Джон Кери. И най-вероятно се очертава затопляне с Москва.

Нищо чудно. Както разказа неотдавна пред Росбалт чужд дипломат, в края на миналата година руският външен министър Сергей Лавров бил запитан с кого се вижда най-често напоследък – и отвърнал, че безспорно не със своето семейство, а по-скоро с Джон Кери. Наистина, първите дипломати на двете страни се срещат едва ли не по-често, отколкото разговаря със западноевропейските си съюзници същият този държавен секретар на САЩ. Защото в последно време Москва и Вашингтон откриха твърде много общи теми. На първо място Сирия. Преговорите за възстановяване на мира и поне малко от малко – на реда в тази страна все още са в задънена улица, но Русия успя да предотврати най-лошото: САЩ и много други страни от НАТО да се включат във военния конфликт.

За администрацията в Белия дом подготовката за военна операция бе решение по принуда, породено от непредпазливите думи на Барак Обама, че с употребата на химическо оръжие режимът на Башар Асад би преминал „червената линия“. И фактът, че Москва успя буквално да сграбчи за ръката американците, не огорчи например Джон Кери – навярно, напротив, доста го е зарадвал.

След като САЩ спряха да бъдат марионетка на Саудитска Арабия и Катар в близкоизточния регион, връзките им с петролно-газовите монархии от Персийския залив станаха осезаемо по-прохладни. И още по-трудни, щом американците – вкупом с британците и активно подкрепяни от Русия като посредник, започнаха помирение с Иран. Доскоро американски политици обсъждаха открито евентуални бомбардировки над тази страна, но днес ЕС и САЩ постепенно вдигат едностранните санкции срещу нея и се очаква още тази година икономическото й положение да тръгне нагоре. В замяна Техеран очевидно ще се погрижи да влезе отново в ролята на петролен противовес за арабските монархии от Залива – за в случай че пожелаят чрез доставките на „черно злато“ да въздействат върху Америка или нейни съюзници.

Затоплянето на отношенията с Иран естествено плаши Израел – това предизвика, например, молебена за оставка на Джон Кери. Москва обаче се сдобива с чудесен шанс да оправи връзките със САЩ, които през мандата на Макфол планомерно се влошаваха. Стига да припомним как този дипломат, току-що пристигнал в Москва, веднага се срещна с опозиционери. И как с доста странна непоследователност намекна в едно интервю, че поддържа неформални контакти с такива руски дейци като Игор Сечин (бивш вицепремиер на Русия, наричан в местни и западни медии втория човек в страната след Владимир Путин – б. р.).

В крайна сметка политиката на „рестартиране“, задействана тъй помпозно от бившия вече държавен секретар Хилари Клинтън и от споменатия вече Макфол, явно доведе до тъкмо обратния резултат. Руско-американските отношения изобщо не се подобриха, напротив – САЩ до голяма степен изгубиха възможността да влияят върху събитията във федерацията.

Преките контакти отслабваха с всеки ден. САЩ бяха обвинявани, че са подготвяли революция в Русия, и дори (едва ли с право), че са подкрепяли масовите протести на населението след изборите през 2011-2012 г. Отзвука долавяме и днес – неслучайно мнозина в Москва виждат основната причина за политическата криза в Украйна не в неспособността на местните власти да се разберат с гражданите, а в „американската намеса“ в работите на тази суверенна страна. Колкото до САЩ, те на практика изобщо загърбиха Русия, свиха сътрудничеството, оставяйки едва ли не само транзитните натовски превози за Афганистан, спряха да обсъждат с Москва сериозни теми от международната политика. С което засегнаха още повече руските си партньори.

Сега обаче нещата може да се променят. Кери настанява „свои“ хора по ключовите (в най-близко бъдеще) посолства на САЩ в чужбина и Москва също е в списъка наред с Дамаск. Вашингтон явно пак си е спомнил за Русия и щом е готов да се помири и с Иран, дреболии като руската забрана да се пропагандира хомосексуализма сред малолетни едва ли ще спрат Белия дом по пътя към реално „рестартиране“ на отношенията с Москва. Дори причината да не е обич към руснаците, внезапно пламнала пак във Вашингтон, а всичко да става заради Иран и Сирия; дори Щатите да завият към „новия курс“ не преди, а едва след олимпиадата в Сочи, тъй важна от гледна точка на имиджа за руския президент Владимир Путин, няма да има разлика – по-добре късно, отколкото никога.

Ще отбележим впрочем, че за игри от този род са нужни поне двама играчи. Замисълът на САЩ изглежда предвидим още отсега, но руските планове за близкото бъдеще не са твърде ясни. И за да не пропуснем възможността за нормализация на отношенията, а даже и за продуктивно сътрудничество, трябва тези планове не само да бъдат формулирани, но и заявени пред потенциалните партньори. В противен случай поредното „рестартиране“ може да се превърне в последно и решително „претоварване“, подтикващо Москва и Вашингтон вече не да разсъждават, а да действат в стила на „студената война“.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”