Политика на опустошението

| от |

Няма и 100 дни, откакто правителство на премиера Вучич е на власт, а кандидатката за европейско членство Сърбия се оказва не само застрашена от банкрут, но и на път да помете дори остатъка от медийната свобода, пише Дойче веле.


В Сърбия всичко вървеше уж добре. През януари страната започна предприсъединителни преговори с ЕС, западните страни похвалиха Белград за политиката му в Косово, министър-председателят Александър Вучич бе поканен на държавни приеми във Виена, Париж и Берлин. При посещението си в Берлин в края на юни той дори разговаря на четири очи с канцлерката Меркел. Вярно, казали са си те, икономическото положение в Сърбия е лошо, но премиерът ще се заеме с нужните реформи, а ЕС ще го подкрепи.

Стига само да провежда мирна политика в региона, простени ще са му националистическия уклон през 90-те години и „дребните“ грешки във вътрешната политика – а именно това, че смаза едва ли не всякаква опозиция в страната си, че превърна медиите в рупор на своята политика, чрез който заклеймява противниците на режима и укрепва едноличната си власт.

Медийна свобода с намордник

„В Сърбия няма цензура в тесния смисъл на думата, но свободата на мненията е силно застрашена, блокират се и се свалят блогове, задържат се блогъри“, казва известната журналистка Йована Глигориевич. Няма преки доказателства за намеса от страна на режима, но е показателно, че се блокират именно критичните публикации срещу него, допълва тя. В сръбския печат не се допускат критични материали, критика срещу властта може да се чуе единствено в две телевизионни предавания.

Журналистическите съюзи предупреждават, че тежкото икономическо положение на медиите неизбежно застрашава медийната свобода. Големите медийни фирми не искат да си навличат ядове с управляващите, защото това би се отразило зле на бизнеса им. Критичните спрямо властта вестници не получават поръчки за реклама, от които финансово всъщност изцяло зависят.

Сърбия – пред фалит?

Апропо, финансите. Не само в медийната, а и във финансовата и икономическата си политика правителството на Александър Вучич явно излиза от релси. Няма и 100 дни, откакто то е на власт, а носителят на надежди – финансовият министър, възпитаник на Харвард, Лазар Кръстич подаде оставка поради разногласия с премиера относно политиката в поетия от него ресор. Напразно Кръстич настояваше за намаляване на пенсиите и заплатите в Сърбия. „Ако продължаваме да игнорираме реалностите, ще поставим държавата буквално на колене. С увеличаването на пенсиите и нерешения въпрос с огромния брой държавни служители ние увеличахме публичния дълг с около шест милиарда динара“, заяви той.

Предизвикателствата пред страната са рекордният бюджетен дефицит и огромният брой пенсионери, надхвърлящ този на трудещите се. Наблюдателите прогнозират отрицателен стопански ръст за 2014 година от около един процент. Въпреки гръмогласните обещания на премиера Вучич за реформи, кандидатката за европейско членство Сърбия може да изпадне в неплатежоспособност.

Празни обещания

Белград поддържа на изкуствено дишане около 584 губещи държавни предприятия със субсидии от 600 милиона евро годишно. Изплащането на заплатите в държавния сектор поглъща една четвърт от опоскания държавен бюджет. Други 30 процента от бюджета поглъщат разходите за нарастващия брой пенсионери, който е 1,7 милиона души и надхвърля броя на данъкоплатците. Към това се прибавят и разходите за раздутия държавен апарат, които увеличиха бюджетния дефицит с над 8 процента. Няма изгледи за стопански възход в Сърбия. Тъкмо напротив. Чуждестранните инвестиции за първите четири месеца от годината са намалели значително, въпреки обещаните от премиера Вучич милиардни нови инвестиции. Прокламираните от него мерки за икономии и реформи също някак не се осъществяват. Предложеното от финансовия министър „затягане на коланите“ не било реалистично, а плодовете на реформите, които самият Вучич обещава, щели да се усетят след не по-малко от „три – четири години“, заяви премиерът.

„Той е човек, който само заявява намерения. Но думите му нямат никаква стойност. Казва само това, което хората искат да чуят. Дори когато самият той мисли нещо съвсем различно“, казва бившият сръбски министър на икономиката Саша Радулович. Чудно ли е при такова разминаване на думи и дела, че премиерът Вучич не понася другите да казват и мислят нещо съвсем различно от онова, което той иска да чуе? И че безапелационно заглушава всяка критична дума срещу неговата власт?!

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.