Политическо земетресение ли е пробивът на Националния фронт на местните избори?

| от |

Франсоаз Фресо, Монд

Ако Марин льо Пен е права, случило се е земетресение: двупартийният модел е мъртъв, заместен от трипартиен на Френската социалистическата партия (ФСП), Съюза за народно движение и Националния фронт. Безспорна победителка в първия тур на местните избори, дъщерята на Жан-Мари льо Пен подчерта колкото можеше повече  преднината си в телевизионните програми в неделя и коментира, че пробивът на местно ниво, осъществен от нейната партия, ще повлияе върху целия политически пейзаж. Според нея двете други партии няма какво друго да сторят, освен да проявят сдържаност. Днес те не са нищо повече от сянка на самите себе си, прекалено слаби да попречат на неудържимото нахлуване на Националния фронт в избирателните урни, каза Льо Пен.

Marine Le Pen, France's National Front leader, speaks during a news conference the day after the first round of local elections at the party headquarters in NanterreАргументи в подкрепа на тезата на председателката на Националния фронт не липсват. Заради рекордно ниската изборна активност, която вероятно е допринесла за резултата на нейната партия, националистите отбелязаха успех. Те победиха левицата още на първи тур в Енен-Бомон и излязоха начело в още десетина града като Безие, Сен-Жил, Фрежюс, Перпинян. Партията се класира на второ място в още редица градове като Ним, Кавайон, Истр или Вилньов-сюр-Ло. Националният фронт освен това отбеляза пробив в толкова различни градове като Марсилия, Мец, Лил, Сен-Етиен, Амиен или Кемпер.

Като решаващ фактор за това кой ще управлява в над 200 града, където беше организиран вот с трима кандидати заради присъствието на Националния фронт, партията е сигурна, че ще бъде в центъра на вниманието и при балотажа. Тя ще наблюдава противопоставянето между левицата, която иска републикански фронт срещу националистите и десницата, която го отхвърля, ще се забавлява, всявайки паника в щаба на Съюза за национално движение, че е готова да сключи съюзи тук или там.

Още по важно е, че Националният фронт ще излъчи повече от хилядата общински съветници, на които се надяваше. Но да се говори за край на двупартийния модел на местно ниво въпреки всичко е погрешно. Защото моделът не е този: ако десницата е свикнала да управлява сама, социалистите, които през последните години като цяло доминираха на местно ниво, работеха на принципа на плурализма. Те сключваха съюзи с други леви партии (зелените, комунистите) или с партии от центъра. Впрочем, разчитайки на рефлекса за съюзяване между двата тура на изборите, социалистите се надяват да смекчат поне малко поражението си следващата неделя: на зелените и комунистите често им се удаваше да окажат по-голяма съпротива от тях.

Преди да заяви, че е важен фактор на местно ниво, Националният фронт трябва да възстанови предишните си позиции, защото той се завръща отдалеч. През 1995 г. партията спечели изборите в три града: Тулон, Маринян и Оранж, където показа, че не знае как да управляа. След това той изгуби всичко заради раздора между Жан-Мари льо Пен и Брюно Мегре през 1999 г. Сега Националният фронт тръгва отново от нулата и трябва да демонстрира борбеност, ако иска да се превърне в голяма партия с цялата мрежа от важни постове, която върви в комплект с този статут.

Но Марин льо Пен се движи с динамика, която не се ограничава само до местните избори. Нейната стратегия е тази на снежната топка: всяка победа води до друга, по-голяма от предишната. В момента, след като събере точки на вота през март, тя мечтае да бъде възнаградена на европейските избори през май. Тя иска да задмине Съюза за национално движение и ФСП, като яхне недоволството от кризата и недоверието към Европа. Социологическите проучвания показват, че това не е невъзможно.
След това през 2015 г. идват регионалните избори, където тя разчита да консолидира постиженията си на местно ниво. А всичко това ще доведе до президентските избори през 2017 г., където Льо Пен е убедена, че ще разбие статуквото така, както го направи баща й през 2002 г. Но след като най-напред си е осигурила депутати, които да подкрепят настъплението й.

Разбира се, това е само мечта, но някои започват да я вземат насериозно. Например социалистът Жан-Кристоф Камбадели, който на 15 октомври подчерта в интервю с „Монд“: „Проблемът на Франсоа Оланд не е, че неговото правителство не е много популярно. Проблемът, че се оформя трипартиен модел между Съюза за национално движение, Социалистическата партия и Националния фронт. Националният фронт, заради значителното въздържане от гласуване на първия тур, се разположи в центъра на френския политически живот. Той ще определи залога на следващите избори.“

Това не е маловажно признание, понеже то идва да потвърди всичко, което отличава сегашната ситуация от тази през 1990-те години, когато Националният фронт беше във възход. Партията на
крайното дясно се банализира. Не само защото смени лидера си. За да й се окаже съпротива, демонизирането е все по-малко ефикасно, тъй като любимите й теми – имиграцията, сигурността –
са проникнали в десницата дотолкова, че тя вече отхвърля идеята за републикански фронт срещу националистите.

Националният фронт освен това е станал по-агресивен, тъй като тонът му стана етносоциален с цел да привлече жертвите на кризата, потърпевшите от глобализацията, тези, които повярваха в промяната през 2007 г. и после през 2012 г. и видяха, че не се случи нищо. Тъкмо в този смисъл Националният фронт на Марин льо Пен се превърна в сериозен проблем за ФСП и за Съюза за национално движение.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Apple не допуска „безплатни“ приложения

| от chronicle.bg |

Apple вече не дава одобрение за приложения, които се промотират чрез своята „безплатност“.

Компанията отказва приемане в магазина за приложения App Store на всички програми, които съдържат думата „free“ в заглавието си.

От Apple информират разработчиците, че e необходимо да премахнат всякакви референции към това дали едно приложение е безплатно или с намалена цена. Apple предлага, ако разработчиците държат да се рекламират с цената, да го правят в описанието на приложението.

И все пак, в магазина за приложения все още има хиляди приложения с думата „free“ в заглавието. Изглежда новото правило се прилага само за новодобавените програми.

Източник: Venture Beat

 
 

„Бордеят на колела“ в Дания се оказа успешен

| от chronicle.bg, по БТА |

Датският „бордей на колела“ се оказал успешен според нейния инициатор, предприемачът Майкъл Лодберг Олсен, предаде Би Би Си.

Той се състои в това да бъдат използвани стари линейки и те да бъдат предоставени на датските жрици на любовта, за да практикуват най-стария занаят в безопасни условия. Специалните автомобили вече били използвани 45 пъти и местните секс труженички били все по-склонни да прибягват до услугите им. Затова и този вид „бордей“ се смята за успешен.

Линейките са оборудвани с безплатни салфетки, презервативи и лубриканти, като са снабдени и с отопление. Висяща на стената табелка предупреждава, че и при най-малки признаци на насилие ще бъде изпратен сигнал до полицията.

Олсен оправдал преобзавеждането на линейките и превръщането им в „секс-возила“ с проявите на насилие, на които са подложени датските проститутки. Когато те работят по магистралите и на открити места случаите на нападение са 45 на сто, а в публичните домове – само 3 на сто. В „бордеите на колела“ не било регистрирано нито едно оплакване за насилие над жените. Ползването на линейките е безплатно. По датските закони проституцията в страната е разрешена на определените за това места, но проститутките нямат право да наемат стаи, за да практикуват занаята. Именно тук идвали на помощ старите линейки.