Политическо земетресение ли е пробивът на Националния фронт на местните избори?

| от |

Франсоаз Фресо, Монд

Ако Марин льо Пен е права, случило се е земетресение: двупартийният модел е мъртъв, заместен от трипартиен на Френската социалистическата партия (ФСП), Съюза за народно движение и Националния фронт. Безспорна победителка в първия тур на местните избори, дъщерята на Жан-Мари льо Пен подчерта колкото можеше повече  преднината си в телевизионните програми в неделя и коментира, че пробивът на местно ниво, осъществен от нейната партия, ще повлияе върху целия политически пейзаж. Според нея двете други партии няма какво друго да сторят, освен да проявят сдържаност. Днес те не са нищо повече от сянка на самите себе си, прекалено слаби да попречат на неудържимото нахлуване на Националния фронт в избирателните урни, каза Льо Пен.

Marine Le Pen, France's National Front leader, speaks during a news conference the day after the first round of local elections at the party headquarters in NanterreАргументи в подкрепа на тезата на председателката на Националния фронт не липсват. Заради рекордно ниската изборна активност, която вероятно е допринесла за резултата на нейната партия, националистите отбелязаха успех. Те победиха левицата още на първи тур в Енен-Бомон и излязоха начело в още десетина града като Безие, Сен-Жил, Фрежюс, Перпинян. Партията се класира на второ място в още редица градове като Ним, Кавайон, Истр или Вилньов-сюр-Ло. Националният фронт освен това отбеляза пробив в толкова различни градове като Марсилия, Мец, Лил, Сен-Етиен, Амиен или Кемпер.

Като решаващ фактор за това кой ще управлява в над 200 града, където беше организиран вот с трима кандидати заради присъствието на Националния фронт, партията е сигурна, че ще бъде в центъра на вниманието и при балотажа. Тя ще наблюдава противопоставянето между левицата, която иска републикански фронт срещу националистите и десницата, която го отхвърля, ще се забавлява, всявайки паника в щаба на Съюза за национално движение, че е готова да сключи съюзи тук или там.

Още по важно е, че Националният фронт ще излъчи повече от хилядата общински съветници, на които се надяваше. Но да се говори за край на двупартийния модел на местно ниво въпреки всичко е погрешно. Защото моделът не е този: ако десницата е свикнала да управлява сама, социалистите, които през последните години като цяло доминираха на местно ниво, работеха на принципа на плурализма. Те сключваха съюзи с други леви партии (зелените, комунистите) или с партии от центъра. Впрочем, разчитайки на рефлекса за съюзяване между двата тура на изборите, социалистите се надяват да смекчат поне малко поражението си следващата неделя: на зелените и комунистите често им се удаваше да окажат по-голяма съпротива от тях.

Преди да заяви, че е важен фактор на местно ниво, Националният фронт трябва да възстанови предишните си позиции, защото той се завръща отдалеч. През 1995 г. партията спечели изборите в три града: Тулон, Маринян и Оранж, където показа, че не знае как да управляа. След това той изгуби всичко заради раздора между Жан-Мари льо Пен и Брюно Мегре през 1999 г. Сега Националният фронт тръгва отново от нулата и трябва да демонстрира борбеност, ако иска да се превърне в голяма партия с цялата мрежа от важни постове, която върви в комплект с този статут.

Но Марин льо Пен се движи с динамика, която не се ограничава само до местните избори. Нейната стратегия е тази на снежната топка: всяка победа води до друга, по-голяма от предишната. В момента, след като събере точки на вота през март, тя мечтае да бъде възнаградена на европейските избори през май. Тя иска да задмине Съюза за национално движение и ФСП, като яхне недоволството от кризата и недоверието към Европа. Социологическите проучвания показват, че това не е невъзможно.
След това през 2015 г. идват регионалните избори, където тя разчита да консолидира постиженията си на местно ниво. А всичко това ще доведе до президентските избори през 2017 г., където Льо Пен е убедена, че ще разбие статуквото така, както го направи баща й през 2002 г. Но след като най-напред си е осигурила депутати, които да подкрепят настъплението й.

Разбира се, това е само мечта, но някои започват да я вземат насериозно. Например социалистът Жан-Кристоф Камбадели, който на 15 октомври подчерта в интервю с „Монд“: „Проблемът на Франсоа Оланд не е, че неговото правителство не е много популярно. Проблемът, че се оформя трипартиен модел между Съюза за национално движение, Социалистическата партия и Националния фронт. Националният фронт, заради значителното въздържане от гласуване на първия тур, се разположи в центъра на френския политически живот. Той ще определи залога на следващите избори.“

Това не е маловажно признание, понеже то идва да потвърди всичко, което отличава сегашната ситуация от тази през 1990-те години, когато Националният фронт беше във възход. Партията на
крайното дясно се банализира. Не само защото смени лидера си. За да й се окаже съпротива, демонизирането е все по-малко ефикасно, тъй като любимите й теми – имиграцията, сигурността –
са проникнали в десницата дотолкова, че тя вече отхвърля идеята за републикански фронт срещу националистите.

Националният фронт освен това е станал по-агресивен, тъй като тонът му стана етносоциален с цел да привлече жертвите на кризата, потърпевшите от глобализацията, тези, които повярваха в промяната през 2007 г. и после през 2012 г. и видяха, че не се случи нищо. Тъкмо в този смисъл Националният фронт на Марин льо Пен се превърна в сериозен проблем за ФСП и за Съюза за национално движение.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.

 
 

15 модела, които са доста…грозни

| от chronicle.bg |

Всички знаем какво се изисква, за да бъдеш модел. Трябва да си кльощав и красив.

Поне така беше доскоро. По подиумите и на кориците на списанията обаче вече дефилират закръглени модели със секси извивки и хората свикнаха с това, че моделите на 21 век не са като деветдесетарските модели. Напоследък се забелязва и нов тренд в избора на манекенки: далеч не всички от тях са брилянтно красиви. Някои от тях дори не са хубави.

Вижте в галерията 15 момичета, които работят като модели и не пасват на общоприетите стандарти за красота. Някои от тях не са грозни, а имат някакъв дефект, а други…е, кои пък сме ние, че да съдим. Вижте ги.