Политическият романс на Турция и Босна

| от |

Никъде другаде в Европа Турция не се ползва с такава популярност, както в Босна и Херцеговина. Афинитетът между двете държави е факт, но босненските политици знаят защо предпочитат да отведат страната си към ЕС, коментира Дойче веле.

0,,16888974_303,00

 

Близостта с Босна се подчертава редовно – в речите на Ердоган, неговия външен министър Давутоглу или президента Абдуллах Гюл. Става дума за „География на сърцето“, съгласно едно наскоро разпространено изследване на сараевския институт „Популари“. В изследването, наречено „Един политически романс: отношенията между Турция и Босна и Херцеговина“, се анализира спецификата на турско-босненските отношения, които най-малкото в риторичен план имат и геополитически компонент. Накратко – ако Европейският съюз не ви поиска, ние сме насреща, гласи посланието от Анкара. А босненско-сръбският президент Милорад Додик дори обвини Турция, че преследва „опасни намерения“ в Босна – подозирайки я в опит за намеса във вътрешните работи на страната, било то и под предлога за защита на интересите на босненските мюсюлмани.

В Босна пазят най-добре османската култура

Афинитетът между /мюсюлманските/ босненци и турците е несъмнен и се изразява не само в това, че редица джамии в Турция са наречени на името на първия президент на Босна и Херцеговина – Алия Изетбегович, а в Сараево има парк „Реджеп Тайип Ердоган“. Балканските държави, които имат мюсюлманско мнозинство, са три. В Албания и в Косово то е абсолютно, в Босна е относително – мюсюлманите са към 40 процента, поне на хартия. Формално преобладават християните – православните сърби и хърватите-католици. Албанците обаче са се борили дълго срещу османската окупация и по-късно за собствена държава, те и до днес възприемат „турското време“ негативно. Единствено славянските мюсюлмани в Босна са искали запазването на турското господство и са се почувствали предадени, когато през 1878 турските войски се изтеглят от Босна и Херцеговина, за да предоставят провинцията на Австро-Унгария.

В днешна Югоизточна Европа няма нито една друга държава, в която вековете на османско господство да се толкова осезаеми, колкото в Босна. В езика има почти 7000 думи с турски произход – е изчислил един лингвист, но дори и лаиците могат да усетят, че никой друг южнославянски език не е до такава степен проникнат от турцизми, колкото босненският.

Думи като „йок“ или „хайде“ присъстват и в българския, гръцкия или сръбския, но в Босна са живи и много други турски думи, които отдавна са забравени другаде на Балканите. Към това се добавя архитектурата. „Никой не е опазил османската култура по-добре от Босна и Херцеговина, дори и самите турци не са“, казва в споменатото проучване един турски архитект. А това, че при провеждането на спортни събития босненските мюсюлмани аплодират освен собствените си атлети и турските, а цяло Сараево ликува, когато Турция спечели някой турнир, се разбира от само себе си.

Приятелството си е приятелство…

Босненските политици в Сараево вече са използвали близостта с Турция като повод за предупреждение към своите европейски бизнес партньори: ако Европейският съюз не приеме Босна, страната ще се ориентира в другата посока. Както показва обаче проучването на института „Популари“ – Ердоган и останалите може да държат цветисти речи за Босна като пръв приятел на Турция, но управляващите от Анкара нямат много какво да предложат извън риторичния патос.

Турската служба за опазване на културните паметници предприема активни действия из цяла Босна и усилено се грижи за подобряването на състоянието на мостове и джамии /строейки паралелно нови/. Освен това Турция дава стипендии на босненски студенти, а движението на проповедника Фетхулах Гюлен поддържа училища и в Босна, както навсякъде другаде по света. В икономически план Турция обаче не играе важна роля в Босна – вложенията са около нулата. Най-важният търговски партньор на Босна е Хърватия, с която през 2013 стокооборотът възлезе на почти два милиарда евро. Следват я други балкански държави и страни-членки на ЕС, а Турция заема чак девето място.

По сходен начин стоят нещата и в сферата на инвестициите. Между 1994 и 2012 австрийските фирми са вложили над 1,3 милиарда евро в Босна, без да вдигат излишен шум по въпроса. За същия период турските предприемачи са инвестирали в Босна по-малко от 150 милиона евро, което поставя Турция на една позиция с Холандия и Люксембург. А инвестициите са ограничени в населяваните от мюсюлмани части от страната. Турската „Зираат банкасъ“ има 25 филиала в Босна, от които само един е в Република Сръбска, където доминират сърбите. Там по-активни са руските инвеститори. А Небойша Радманович, сръбският представител в тричленното президентство на Босна, обобщава нещата така: „Босненците обичат Турция, сърбите обичат Русия“. Казано иначе – това, което за едните е Ердоган, за другите е Путин. Парите обаче текат от други източници. И босненските политици знаят защо искат да отведат страната си към Европейския съюз.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.