Покрайнините на Европейския съюз сигнализират „SOS”

| от |

20Flag2_epa

Унгарската партия „Йобик” свика своя предизборен конгрес в една бивша синагога в град Естергом. Протестиращи се опитваха да го провалят, но полицията не позволи.

Еврейските организации заявиха, че със своите действия „Йобик” е оскърбила паметта на евреите, интернирани от Естергом по време на Холокоста.

Успоредно с това се развиваха и събитията в Пловдив, само че около една джамия, атакувана от тълпа националисти и футболни фенове. Те бяха възмутени от това, че мюсюлманската община се опитва чрез съда да си върне древната джамия, иззета в полза на държавата преди 100 години.

По същество инцидентите в Унгария и България са различни, но коренът им е един – нетърпимостта. Какво ли става в покрайнините на Европейския съюз? Ето мнението на политолога Фьодор Лукянов пред Гласът на Русия:

„В Европа се наблюдава един консервативен подем, „двигател” на който е омразата към мигрантите, чужденците, опит за ожесточаване на миграционната политика. Докато в богатите страни на Западна Европа етническата, религиозната и друга нетърпимост възниква от страха на средната класа за своето благополучие, то в Източна Европа работата е доста по-зле. Кризата, ударила по източноевропейците, изкара на политическата арена екстремизма и популизма.“

В този смисъл Унгария е един удивителен пример за обратно развитие. Моделът, реализиран от премиера Виктор Орбан, по-скоро напомня постсъветските страни с авторитарно управление. Макар че като членка на Европейския съюз Унгария формално е длъжна да се придържа към европейските стандарти за демокрация.

Партия „Йобик” изобщо повдига антисемитския въпрос, което, между другото, е и старомодно. Съвременните европейски ксенофоби, като правило, са не толкова антисемити, колкото антимюсюлмани и антиемигранти. Според мен, на ръководството на тази партия му омръзна постоянно да отбива всякакви обвинения в антисемитизъм, и се реши на едно екстравагантно действие за подобряване на реномето. Само че резултатът ще е точно противоположен. Изрично подчертаното провеждане на конгреса в сградата на синагога, макар и бивша, само ще добави на „Йобик” антисемитски ореол.

Що се отнася до България, тук политическата система изобщо се намира в състояние на упадък. И не е за учудване, защото върху благодатната почва на всеобщото недоволство разцъфват всякакви ултрадесни и ксенофобски настроения. А спорът за джамията се превръща с открит погром.

Разбира се, тези случаи не определят вектора на европейското развитие, смята руският политолог, но са сигнал за едно общо неблагополучие в региона. Приемайки страни от постсъветското пространство в европейското семейство, Брюксел поемаше и отговорност за тяхното развитие по пътя на толерантността и демокрацията. А сега явно се усеща, че това е нещо като допълнително бреме.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.