Похитителите явно са причаквали Сотлоф

| от |

Ново кърваво престъпление шокира света. Терористите от „Ислямска държава“ пуснаха в интернет видео, което показва обезглавяването на американския журналист Стивън Сотлоф. Убийците явно са знаели за идването му, пише Дойче веле.

Джихадистите от „Ислямска държава“ явно са убили още един американски заложник. По данни на американската фирма SITE, която наблюдава ислямистките сайтове в интернет, екстремистите са поствали видео, което показва обезглавяването на 31-годишния американски репортер Стивън Сотлоф. Във видеото със заглавие „Второ послание към Америка“ джихадистите предупреждават и другите държави да не сътрудничат на САЩ в операциите им срещу „Ислямска държава“. Британският премиер Дейвид Камерън окачестви убийството като „крайно отвратителен и достоен за презрение акт“.

Силен афинитет към ислямския свят

Репортетът на свободна практика Стивън Сотлоф беше отвлечен през август 2013 година в Сирия. В показаното в интернет видео Сотлоф е облечен в оранжева дреха, подобна на онези, които носят затворниците в Гуантанамо. Той е коленичил до маскиран мъж, въоръжен с нож. След обезглавяването, джихадистът заплашва да убие и следващ заложник, този път – британец. Тук явно става дума за Дейвид Хейнс, който бе похитен в Сирия, близо до бежански лагер до турската граница. Той е сред немалкото британски граждани, които са държани като заложници от „Ислямска държава“.

Стивън Сотлоф в продължение на дълги годrни изпраща информации за политическото развитие на Близкия изток. Той пише за списание „Time“, за вестниците „Christian Science Monitor“ и „World Affairs Journal“. Вестник „New York Times“ информира, писа, позовавайки се на приятели на убития, че Сотлоф говорел добре арабски и изпитвал големи симпатии към ислямския свят.

Апелът на майката

Една седмица преди зверското убийство, майката на Стивън Сотлоф се обърна с емоционално видеообръщение към евентуалните похитители на сина й. Шърли Сотлоф се обърна директно към лидера на ислямистите Абу Бакр ал Багдади с горещата молба да освободи сина й. Във видеото тя го нарича „халиф“ и го призовава да го помилва по мюсюлмански обичай.

Преди това групировката „Ислямска държава“ публикува видеоклип, показващ обезглавяването на другия американски журналист – Джеймс Фоули. В него ислямистите заплашват, че ще убият и Сотлоф, ако САЩ не прекратят въздушните удари срещу позиции на групировката в Северен Ирак. Британските тайни служби успяха да идентифицират убиеца от видеото – става дума за един 23-годишен лондончанин.

Сотлоф не е бил неподготвен

Стивън Сотлоф е похитен на 4 август 2013 година. „Има ли някой време за една бира, че днес няма да мога да премина в Сирия“, пише той в интернет предишната вечер. По това време той се намира край турско-сирийската граница и има намерение на следващия ден да пътува до Алепо. 31-годишният журналист дълго се подготвя за това опасно пътуване. Консултира се с колеги, завърнали си от Сирия. Пита ги къде е безопасно да се нощува, на кого би могъл да се доверява и дали се нуждае от въоръжена охрана. Всички предохранителни мерки обаче се оказват недостатъчни. Сотлоф е похитен от маскирани мъже, които явно са го очаквали.

Четиримата въоръжени спътници на Сотлоф не успяват да се противопоставят на маскираните нападатели: „Те бяха толкова много и все с автомати“, разказва шофьорът Самир. „Ако бяхме оказали съпротива, щяха да направят колата на решето и да ни избият до един“, казва той. Похитителите отвличат шофьора Самир и тримата придружители на журналиста, но по-късно ги освобождават. Стивън Сотлоф е закаран в един затвор в Алепо. По-късно е преместен в столицата на провинцията Рака, където се намира и главната база на „Ислямска държава“. Самир заминава за Турция и се връща едва след като бойците от „Ислямска държава“ са изтласкани от региона на Алепо. Научавайки за убийството на Стивън, казва: „О, господи! Какви изверги!“

 
 

Смешната история за голия Чанинг и началото на връзката с Джена

| от chronicle.bg |

Чанинг и Джена Тейтъм са една от най-готините светски двойки. Двамата винаги са с огромни усмивки на лицата си и са до болка откровени.

Благодарение на Джена, вече знаем и историята как е пламнала искрата между двамата.

Двамата се запознават на снимачната площадка на Step Up. И двамата тъкмо са приключили връзки и Джена предлага просто да се забавляват, без сериозно обвързване.

Чанинг е съгласен… докато не се напие.

„Беше излязъл в някакъв текила бар с другите танцьори от Step Up, имаше шанса „да бъде свободен”, но не можеш да спре да мисли за мен. И в два посред нощ идва и започва да блъска по вратата ми. Отварям и той е гол – само по сомбреро, бельо и ботуши – и ми каза: „Да го направим!”, каза Джена в шоуто на Елън Дедженерис.

„Но това не е най-интересната част от историята – продължава Джена. – На следващия ден отивам на снимачната площадка и около час ми оправят грима. Всички обаче започват да се притесняват, защото не могат да намерят Чанинг. Дръпнах една от асистентките и й казах: „Той е в стаята ми.” Тя само кимна и тръгна. След това се появи Чанинг и всички аплодираха.”

Няма как да не ги харесвате!

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев