Подходящ ли е Тибор Наврачич?

| от |

Ще успее ли унгарецът Тибор Наврачич да стане еврокомисар по образованието и културата, пише Дойче Веле, макар че в родината си се е проявявал по-скоро като антиевропеец, който е съотговорен за унгарския политически завой надясно?

Ако зависеше от новия председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, тази есен Тибор Наврачич би трябвало да поеме културния ресор. На 22-ри октомври Европарламентът ще гласува кабинета на Юнкер, и то в пакет. Този факт предизвиква недоволство в парламента. Отхвърлянето на отделни кандидати по принцип не е възможно. Затова евродепутатите ще изслушват кадидат-комисарите в различните комисии на парламента още преди гласуването. По време на изслушването не е изключено към тях да бъдат отправени и редица неудобни въпроси, особено към унгареца Тибор Наврачич.

Съотговорен за унгарския завой надясно

Наврачич в момента е външен министър на Унгария. Преди това той беше министър на правосъдието в дяснопопулисткото правителство на Виктор Орбан. Критици обвиняват правителството, че голяма част от промените в конституциятау предприети от него, са допринесли за орязването на правата на гражданите. Смята се, че Наврачич също носи отговорност за десния завой на Унгария.

Обществено-политическият климат в страната междувременно не оставя място за критични гласове. Несимпатични на властта генерални директори на театри бяха заменени с приближени на правителството. Критично настроени директори на музеи, като например директорът на Унгарския еврейски музей в Будапеща, бяха принудени да си тръгнат.

Новият унгарски медиен закон поставя бариера пред публикации, критични към властта. Всичко това не отговаря на разбирането на Европейския съюз за демокрация и култура. Как представител на подобно правителство би могъл да отговаря за културната политика на ЕС? Този въпрос ще зададат евродепутатите на Наврачич.

Дали пък културният ресор не е предварително оценен като маловажен? И дали Жан Клод-Юнкер би могъл в този случай да направи компромис? „Не мога да си представя как Наврачич би могъл да отговаря тъкмо за онова, което обединява Европа – културата и образованието“, каза за Дойче Веле Ролф Болвин, изпълнитлен директор на Немския сценичен съюз. „За Европа тези сфери са от централно значение!“

Европейската култура става все по-важна

На същото мнение е и Олаф Цимерман, председател на германския Съвет за култура. По думите му културната политика на ЕС придобива все по-голямо значение за отделните държави и все по-често задава посоката – включително и по въпроси като авторското право например. Държавите би трябвало да проумеят, че са предали на Брюксел голяма част от правомощията си в сферата на културата. „Затова Еврокомисията би трябвало да обръща по-голямо внимение на тази сфера“, убеден е председателят на германския Съвет за култура, в който влизат 236 културни съюзи и организации. Освен това ясно е и още нещо: на фона на преговорите за свободна търговия със САЩ, въпросите, свързани с културата, придобиват все по-голямо значение.

„Унгария вече не е демократична държава“, гласи тъжната равносметка на унгарския писател Дьорд Конрад. Бившият президент на Академията на изкуствата в Берлин смята, че политиката на страната е придобила черти на „централноазиатска автокрация“. Откакто ФИДЕС пое властта в Унгария през 2010 година, критично настроеният интелектуалец Дьорд Конрад, както и други като него, многократно са ставали обект на враждебни изявления и антисемитски ругателства. Възможността Тибор Наврачич да бъде избран за еврокомисар засега си остава ябълка на раздора.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”