„Под управлението на Москва всичко ще бъде по-добре“

| от |

За мнозина резултатът от референдума за евентуалното присъединяване на Крим към Русия изглежда ясен. Докато кримската столица е пълна с проруски плакати, от реклама за проукраинската позиция няма никаква следа. Обзор на Дойче веле.

0,,17489255_303,00

„Остров Крим“ – така е озаглавен един от романите на руския писател Василий Аксьонов. Произведението е смятано за един от шедьоврите на антиутопията и се нарежда до такива образци на жанра като „1984“ на Оруел и „Прекрасният нов свят“ на Хъксли. В романа на Аксьонов Крим е независим от СССР остров. Той се развива успешно до момента, в който идеята за обединяване с Москва става реалност. Актуалните събития на полуостров Крим много напомнят за произведението на руския „антиутопичен историк“.

Днес жителите на полуостров Крим, които са 1,8 милиона, бяха призовани да дадат своя глас на референдум за евентуално присъединяване към Русия. Тъй като обаче повечето от тях са етнически руснаци, а и руската армия фактически контролира полуострова, резултатът от този референдум изглежда ясен: предполага се, че жителите ще гласуват с мнозинство „за“ присъединяването.

Западът, както и преходното правителство в Киев определят провеждането на референдума като „нарушаване на международното право“. Кремъл обаче твърди, че населението на полуострова има право на самоопределение.

Крим преди референдума

От няколко дни насам полетите от Киев до Симферопол са преустановени. Аргументът за това решение на новите управници в кримската столица гласи: „Целта е да се предотврати прииждането на провокатори от Киев и Западна Украйна“. Турските авиокомпании, които са предпочитани за полети до и от Турция и то не само от кримските татари, също не летят до Симферопол.

Сега до кримската столица може да се стигне само с полет от Москва. С един от самолетите пътува и хорът на московския Сретенски манастир, който преди броени седмици изпълни руския химн при откриването на Олимпиадата в Сочи. „Руското министерство на културата ни помоли да изпълним някои песни в подкрепа на референдума този уикенд“, разакзва един от по-младите членове на хора. „Разбира се, че управляващите злоупотребяват с нас в политическата си игра, но какво можем да напарвим? Жалко, че повече няма да можем да изнасяме концерти в Украйна“, оплаква се той.

Не само хорът на Сретенския манастир е дошъл в Крим специално за референдума. През последните дни там бяха и редица руски политици и спортисти, сред които тенисистът Марат Сафин и бившият световен шампион по бокс Николай Валуев. Те усилено рекламираха предимствата на присъединяването към Русия. И докато управляващите в Крим обявиха боксовата легенда Виталий Кличко за персона нон грата, чиято партия впрочем подкрепя новата коалиция в Киев, то Валуев, който е депутат в руския парламент от партията на Путин, бе редовен гост в телевизионните предавания на кримската телевизия.

Няма как да се твърди, че организацията на референдума протича честно. От силните високоговорители на един от централните площади на Симферопол дни наред кънтеше мъжки глас, приканващ жителите на Крим да направят на 16-ти март „правилния избор“. Какъв е той ли? Отговорът е изписан на един огромен екран в центъра на града: на него се виждат цветовете на руския флаг. Посланията на плакатите из Крим пък гласят: „Заедно с Русия“ или „Крим, Русия, Пролет“.

През последните дни местната държавна телевизия бе посветила цялата си програма – от новините до рекламните паузи – на предимствата на присъединяването към Русия. А къде е рекламата на проукраинската страна? На този въпрос, зададен от репортер на Дойче Веле, новият премиер на Крим Сергей Аксьонов отговаря: „Не ми е известно в държавната телевизия да са постъпвали запитвания за подобно нещо.“ Той обаче не споменава, че от седмици насам в Крим не се излъчват никакви украински програми. На тяхно място вървят руски канали, които описват новата власт в Киев като „фашисти“ и „националисти“.

„Под управлението на Моква всичко ще бъде по-добре“

Това, че 41-годишният премиер на Крим носи същата фамилия като автора на „Остров Крим“ звучи като ирония на историята. Сергей Аксьонов е представител на партията „Руско единство“, която на последните избори в Крим получи едва 4% от гласовете. Днес Аксьонов е по всички медийни канали и не се съмнява ни най-малко в „положителния“ изход от референдума. На една от последните му пресконференции (14.03.) той изглежда доста свеж, въпреки че през последната седмица надали е спал повече от общо 10 часа. На въпрос за нападенията над журналисти, сред които имаше и представители на чуждестранни медии, той отговаря: „Те сами са си виновни. Човек не бива да провокира кримските сили за сигурност.“

През последните дни минувачите по улиците на Симферопол изглеждат спокойни. Шофьорите на такси и продавачите, келнерите и чистачите – мнозина в кримската столица бяха изненадани от бързината, с която се стигна до референдума. „Сега всички са изпаднали в еуфория“, казва Елена, собственик на склад на едро за цигари и етническа рускиня. Тя се притеснява за 15-годишния си син Владимир. „Той е израснал като украинец. Неговата родина е Украйна. Сега обаче ще трябва да свиква с новата родина.“ 20-годишният Виталий от Симферопол пък се оплаква: „Украйна ни остави на произвола на съдбата. Заплатите са ниски, улиците са в окаяно състояние.“ Той е убеден, че под управлението на Москва всичко би било по-добре.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“.

Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм – такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура