Под прикритие в дома на Ивайло Захариев

| от |

Тъй като новият сезон на „Под прикритие“ наближава, а Иво (познат още като Мартин, Шмекера и още десетки превъплъщения от театъра) и цялото му семейство са изключително активни още от първия ден на протеста, решихме да изпратим агент под прикритие. Той обаче бе разкрит на секундата, затова вместо да шпионираме семейство Захариеви, ги оставихме да ни разкажат сами за себе си.

Говори семейство Захариеви. Ще попитате: „Ама, кой от двамата?” Ами и двамата. И не защото винаги мислим еднакво (пази Боже!), а защото целенасочено и упорито търсим да сме в съгласие. Ако някой  от двама ни има брилянта идея и другия не я харесва – тя си остава само това-  брилянтна идея. Да, скарали сме се 100% преди да се примирим с варианта, който устройва и двама ни – но така се постига единство – с компромиси.

захариеви

Денят ни започва с (все още) беззъбата усмивка на Филип. Всъщност, те зъби никнат от 1 месец, но така и не са видели бял свят още. Схемата е следната: Миряна става нощем, когато Филип има нужда от нещо, а Иво го поема сутрин, когато малкият се е наспал, докато Миряна си доспива.  Често обаче снимачният ден на „Под прикритие” започва преди изгрев слънце и тогава Миряна се прощава със сутрешното доспиване. Днес е такъв ден.

филип с вуйчо му

Закусват само мъжете вкъщи. Мама пие кафе, докато започва работа – отваря лаптопа преди очите си, рови в нета и вади съкровища – публикации за Иво, Театър „София” и протестите, редактира статии за вестник „Протест” и спори по важни теми със съратниците от Протестна Мрежа.

мама работи

Междувременно, Иво праща снимки в стил зад кадър от площадката на „Под прикритие”. В четвърти сезон има толкова много екшън, неочаквани обрати и изненадващи решения, че самият той се развълнува.

под прикритие

Всъщност 80% от снимачния ден за актьорите преминава в чакане. В това време, Иво и колегите му коментират развитието на сериала и други проекти, в които участват. От време на време и по някой смс отлита към Миряна.

репетиция

Днес се снима гонитба на открито, затова всички са навлечени с безброй дрехи докато чакат. Като дойде време за екшъна обаче, адреналина е на макс и студът няма значение.

Иво няма някакво събитие тази вечер, което означава, че ще се ходи на протест и ще вечеряме вкъщи.  Отиваме на площада. Там срещаме хора, които вече са наши приятели. Говорим за България. Всички сме там заради нея, защото искаме децата ни да израснат тук. Понякога губим надежда, но намираме сили помежду си, защото знаем, че носим отговорност пред поколенията, които идват след нас. Ако ние сега зарежем битката, обричаме тях.

протест

Обратно вкъщи, сядаме заедно на масата. Така трябва, така искаме. За да сме семейство.  Нямаме телевизор и си говорим. Разговорът става монолог. Иво е приказлив, много приказлив. Миряна пък обича да си мълчи. Правим опити да постигнем баланс като всеки от нас има квота от 3 неща, за които да разкаже, докато сме заедно. Е, поне опитваме.

протестфилип

Докато Иво е на 82367623-тото нещо, за което разказва, Миряна се сеща – прането! Не сме проснали! „Любими, хайде ти да го направиш, аз не можах да си довърша работата днес. Филип ми разля кафето, не издържам вече…. Ама ако може и чиниите да измиеш…”. Следва дебат. Постигнат е някакъв компромис. Трябва да се отбележи и, че Иво поема сменянето на пелените, когато си е вкъщи.

Остатъкът от вечерта ни остава private.

Не можахме да издебнем как Иво простира или мие чинии, затова считаме това просто за градска легенда, за сметка на това, ще ви покажем снимка на Иво с неговите приятели от
„Exodus“ – изход за наркозависими, една кауза, която подкрепя активно. Посетете Фейсбук страницата ѝ, за да разберете повече за нея.

exodus

А наскоро семейство Захариеви се изявиха в дует и на сцената – като водещи… Май им се е получило добре, така че очакваме да ги видим скоро отново заедно. Макар ние да сме най-големи фенове на малкия Филип.

водещи

Снимки : личен архив, Антония Черишева, Иво Орешков.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.