Почина собственикът на Манчестър Юнайтед

| от |

GLAZEREPA_2228882b

На 85-годишна възраст почина собственикът на „Манчестър Юнайтед“ Малкълм Глейзър, съобщиха от тима по професионален американски футбол Тампа Бей Буканиърс, който също е негова собственост.

„Тампа Бей Буканиърс с тъга съобщават за смъртта на техния президент и собственик Малкълм Глейзър на 85-годишна възраст“, се посочва в интернет сайта на НФЛ. Глейзър купува „Букс“ /както също е известен тимът/ през 1995 г. и под неговото ръководство той стига до Супер Боул през 2002 г.

Той обаче става известен по целия свят когато купува Манчестър Юнайтед през 2005 г. Английският клуб има спечелени две титли в Шампионската лига на УЕФА, 13 титли на Висшата лига на Англия, едно световно клубно първенство, една суперкупа на УЕФА, една купа на носителите на купи на УЕФА, една междуконтинентална купа, пет купи на Футболната асоциация на Англия, четири купи на Футболната лига на Англия и 10 купи Къмюнити Шийлд.

Богаташът беше собственик на клуб по американски футбол, но стоеше далеч от европейската разновидност на играта до 12 май 2005 г. На този ден най-големият, най-богатият и популярен футболен клуб в света – Манчестър Юнайтед, е погълнат само за няколко часа от американския милиардер. Най-голямата сделка в историята на световния футбол финишира на обща цена от 790 млн. паунда (1.156 млрд. евро), а Глейзър стана вторият футболен владетел от подобен тип в Европа след собственика на Челси Роман Абрамович.

Малкълм придоби общо 56.9% от акциите в Манчестър Юнайтед, след като закупи дела от 28.7% на инвестиционната компания „Кюбик експрешън“, собственост на ирландците Джон Маниър и Джей Пи Макманъс. Той получи акциите им срещу 332.5 млн. евро – 75 736 960 акции, всяка от тях по 4.39 евро. Малко по-късно Глейзър съобщи, че е купил още 6.45% от Манчестър Юнайтед – дял, който бе собственост на шотландския собственик на мини Хари Добсън, и в крайна сметка се очакваше да достигне границата от 75%. При това положение американецът има право да направи оферта за целия клуб без допълнителни условия, като изкупи останалите акции на моментната им цена от 300 пенса, да делиства „Юнайтед“ от фондовата борса и да завърши сделката с обявената от самия него обща цена на поглъщането от 790 млн. паунда (1.156 млрд. евро).

Операцията, извършена чрез компанията на Глейзър „Ред футбол“, е определена в британските медии като класически „хам-хум“ в най-високите индустриални нива не само на футбола, но и в световния бизнес въобще. 

Дълго време той и семейството му се намираха в ситуация на открита война с част от феновете на Юнайтед. Бяха подложени на натиск да продадат клуба, но нито за миг не се поддадоха на него. 

Феновете организираха масови протести, но Глейзър запази собствеността. В последните години трима от синовете му се бяха заели с управлението на „червените дяволи“ и изглежда нещата ще продължат по същия начин.

Особено силен бум на недоволство се появи, когато се разбра че фамилията Глейзър е ипотекирала стадион “Олд Трафорд”. Причина за рискования ход е гарантиране на стар дълг от 500 милиона паунда, с който задлъжня клубът. Според документи, представени пред „Companies House”, “Олд Трафорд” е бил ипотекиран в „JP Morgan Europe”.

Компанията собственик на Юнайтед – „Red Football Joint Ventures Limited”, натрупа рекордни загуби от 716,5 милиона паунда през 2009 г, въпреки нетната печалба от 68,5 милиона паунда, регистрирана през последната финансова година. Новината за риска от загуба на “Олд Трафорд” вбеси още повече феновете, които и без това сериозно протестират срещу собствениците.

Привържениците започнаха жълто-зелена кампания срещу американския клан, като носеха шалове, знамена и балони в тези цветове с посланието „Глейзър – вън!”. Манчестър Юнайтед е основан през 1878 година под името Нютън Хийт, като първите екипи на тима са били жълто-зелени.

В момента ситуацията е такава: семейство Глейзър притежава 90% от акциите на клуба и засега не е имало намерения да ги продава, но със сигурност ще обмисли някоя по-солидна оферта. Според слуховете, до евентуална сделка може да се стигна при предложение от 2 милиарда евро.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация