По политически причини Македония празнува Коледа както в Сърбия

| от |

0,,15873322_401,00

В съседна Република Македония учени повдигнаха въпроса, защо църквата в страната отказва да празнува Рождество Христово на 25 декември както целия християнски свят. В Македония Коледа се празнува 13 дни по-късно – на 7-ми януари.

Преди 44 години има решение на македонската църква Коледа да се празнува преди Нова година, но това решение никога не влиза в сила. Д-р Драган Зайковски от Института по история в Скопие, който изследва историята на християнството подчертава, че „съгласно всички канони Коледа винаги се е празнувала на 25 декември“. „Абсолютно основателен е въпросът, защо имаме католическа и православна Коледа, след като Исус е един и той се е родил веднъж“, подчертава ученият пред излизащия в Скопие вестник „Дневник“. Той припомня, че цели 44 години църквата в Скопие отказва да изпълни решението си за честване на Коледа на 25 декември.

„Науката много отдавна е дала ясен отговор, че има само една Коледа. Въпросът е политически. Няма православна и католическа Коледа. Православната църква приема реформирания Юлиански календар. Днес само руската, сръбската и ерусалимската православни църкви, както и нашата държат на стария юлиански календар“, подчертава Зайковски.

Новият Грегориански календар е въведен първо в Италия, Испания и Португалия, а след това във всички останали европейски държави. По време на световния православен събор през 1923 година в Истанбул този въпрос е дискутиран и е решено православните църкви да приемат научните факти, че има неточности в юлианския календар. В тази връзка е решението от 1969 година на македонската църква за отказ от юлианския календар, но поради църковно-политически причини това решение не влиза в сила. Възможно е това нещо да е предотвратено от Сръбската православна църква, която по онова време има доминираща роля върху политическия елит в Белград и Скопие. Като имаме предвид научните факти днес въпросът не е дали, а кога македонската църква ще промени календара за Коледа, твърди още известният експерт по въпросите на християнството.

БГНЕС припомня, че България въвежда първа на Балканите Грегорианския календар 18 март 1916 година.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.