По пътя към “Нова Русия“

| от |

Западът не признава „референдумите“ в Донецк и Луганск. Кремъл пък все още не реагира. Макар и тези „всенародни допитвания“ да са нелегитимни, те биха могли да предизвикат опасна верижна реакция. Коментар на Бернд Йохан от Дойче веле.

Волята на проруските сили в Източна Украйна гласи, че в Европа отново трябва да бъдат прокарани нови граници. Ето, че сега в Донецка и Луганска област ще бъдат създадени две нови държавни образувания. Те трябвало да бъдат независими „народни републики“. В действителност обаче те ще се ориентират към Русия, защото както в политическо, така и в икономическо отношение са зависими от подкрепата на Кремъл.

„Всенародните допитвания“, на които в неделя (11.05.) жителите на Донецка и Луганска област бяха призовани да отговорят с „да“ или „не“ на въпроса „Подкрепяте ли акта за самостоятелност на Донецката народна република?“ и съответно „Подкрепяте ли акта за самостоятелност на Луганската народна република?“, противоречат на украинската конституция. Тя не предвижда регионални референдуми.

Организаторите на т.нар. референдуми бяха и все още са въоръжени сепаратисти, които окупираха административни сгради и полицейски управления. Те на са избрани демократично от никого, а завзеха властта с оръжие. Дори само поради този факт, „всенародните допитвания“ са нелегитимни и нямат никаква демократична основа.

Имитация на демокрация

Гласуването и резултатите от „референдумите“ не можеха да бъдат контролирани от независими наблюдатели – дори и само поради простичката причина, че не съществуваха официални избирателни списъци. Никой не знае колко души действително са дали гласа си. А може би е имало и фалшифицирани бюлетини. Освен това отделни лица може и да са подавали по няколко бюлетини. Много украински граждани в източната част на страната не се отправиха към урните – вероятно от страх. Затова и международната общност не може и няма да признае тези т.нар. референдуми.

Това обаче няма да спре сепаратистите. Те и не очакват международно признание за своите действия. Техните „референдуми“ всъщност бяха популистка маневра. Те имитираха демокрация, за да могат да се позоват уж на „народната воля“. Те имат и друга цел: да предизвикат верижна реакция. Защото се надяват, че и в други области в Източна и Южна Украйна биха могли да бъдат проведени подобни „всенародни допитвания“.

„Нова Русия“ може да се разпростре до ЕС

Тази стратегия напомня за теорията на доминото от времето на конфликта Изток-Запад. Навремето тя гласеше, че идеологията и пропагандата ще накарат съседните държави да паднат една по една и да се „обърнат“ към Москва. Ето, че сега съществува опасността подобен сценарий да бъде реализиран и в някои области на Украйна. Сепартистите искат по подобие на Донецк и Луганск да бъдат създадени и други „народни републики“. От тези „плочки на доминото“ в бъдеще би могло да бъде сглобено общо държавно образувание под името „Нова Русия“. В Донецк и Луганск вече се говори за това, най-често обаче – в Москва.

Самият руски президент Владимир Путин също употребява понятието „Нова Русия“. Става въпрос за една територия, която би могла да се разпростре от Източна Украйна през Крим и Одеса до Република Молдова и Румъния, т.е. непосредствено до границите на ЕС. Русия вече анексира полуостров Крим. Сега Москва би могла да подходи така и към Донецк и Луганск, макар и засега да отрича подобни намерения. За Кремъл обаче точно тези области са „плочките от доминото“ по пътя му към „Нова Русия“.

 

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“