По 67 часа на седмица, без договор

| от |

Турция е най-големият производител на текстил в Европа – редица известни марки се шият именно там. Но каква е социалната цена на този успех? Местните синдикати говорят за нечовешки условия на труд и мизерно заплащане, предава Дойче веле.

Много от най-известните марки, сред които например Esprit, Hugo Boss, S. Oliver, Adidas, Nike, H&M и Zаrа разчитат за производството на изделията си на ръцете на турските шивачки. В този отрасъл страната е на четвърто място в света и номер едно в Европа. В повечето случаи обаче условията на труд са тежки, а заплащането – ниско. Изводите са от проучване на неправителствената организация „Clean Clothes Campaign“, в рамките на което са били проверени условията на труд на близо три милиона шивачки в някои източноевропейски държави и в Турция. Общият извод е, че навсякъде заплащане е крайно оскъдно. Официалната минимална заплата в Турция е 441 евро месечно, но работодателите не винаги се придържат към нея и шивачките получават средно по около 300 евро.

„Над 40 процента от работничките работят без договор. Това означава, че работодателят не им плаща социални осигуровки и не е принуден да се придържа към минималната работна заплата“, пояснява Хасан Арслан от турското синдикално обединение DISK. Сенол Санкая, шеф на „Yesim Textil“ – една от най-големите фирми за производство на облекло в Турция, опонира със съвсем конкретни аргументи. „Нашите служители получават не само минималната работна заплата, но и 35 процента над нея“, заявява той пред Дойче веле. Добавя също и това, че се полагат специални грижи за здравето на работниците и тяхната сигурност. Статистиките обаче сочат, че в европейски план Турция е на първо място по трудови злополуки. Синдикалистът Арслан отбелязва, че 45 часовата работна седмица не се спазва, защото повечето хора в страната се трудят средно по 67 часа. А извънредно положеният труд по правило не се заплаща.

По европейски стандарти?

Германската фирма за модни дрехи „Хуго Бос“ стана обект на критики още през 2011, когато се стигна до уволнението на 74 работници в турския град Измир. Турският шивашки синдикат TEKSIF определи условията на труд във фабриката като „убийствени“. И обяви, че мнозина биха искали да се присъединят към професионалните организации, за да могат да се защитят от нечовешките условия на труд. Становището на синдикатите е, че именно това е станало причина за уволненията.

Експертът от TEKSIF Йомер Сейфетин Атилган казва за Дойче веле, че и днес условията на труд не са добри. „Във фабриката на „Хуго Бос“ хората се изцеждат като лимони, след което биват изхвърляни и на тяхно място се взимат нови“. Предприемачът Сенол Санкая от своя страна защитава фирмата „Бос“ с думите: „Редовно ни посещават, за да видят спазени ли са правата на работниците. А и имаме сертификати, които гарантират, че условията на труд отговарят на европейските стандарти“.

Но очевидно не навсякъде е така – според синдикалиста Хасан Арслан и работодателите, и турското правителство носят вина за лошите условия на труд. „В конституцията е записано, че трудещите се могат да членуват в синдикати, но държавата не преследва в достатъчна степен нарушенията, извършвани от работодателите“, посочва Арслан. „За да се подобрят условията, хората трябва повече да се организират в синдикати.“ В момента броят на синдикалните членове е само седем процента, посочва той.

Ситуацията се подобрява

И снидикалистът Ертан Хосгьор е на мнение, че условията на труд в турските текстилни предприятия не са добри. „На всяко работно място трябва да има вентилационна система, която е особено необходима през лятото. В повечето случаи няма климатични инсталации, а запрашаването на работното място и по машините трябва да се мери по-редовно. Машините, с които работим, често са много стари“, обяснява Хосгьор. Съпругата му работи във фабрика за производство на джинси.

„Техните бои се отлагат по кожата, а и са вредни за здравето. В тези фабрики би трябвало да има бани за персонала, където шивачките да могат да вземат душ след работа, но те липсват в почти всички фирми. Турското правителство трябва да се погрижи за въвеждането на определени стандарти и за спазването им“, препоръчва той.

Въпреки това Ертан Хосгьор хвали големите текстилни концерни, че периодично контролирали условията на труд. „Те проверяват и дали работниците имат възможност да се организират в синдикати. Разпитват ги колко получават, какво е качеството на храната и т.н. По този начин се оказва и натиск над работодателите, а това подобрява ситуацията като цяло“, обобщава Хосгьор.

 
 

Photoshop битката за Тейлър Суифт

| от chronicle.bg |

Певицата Тейлър Суифт стана повод за ожесточено състезание на фотошоп майстори от целия свят.

Тя беше заснета наведена, с разперени ръце. Това беше достатъчно, за да започне поредицата от фотошоп изпълнения, които я пренасят на различни места в различен контекст – яхнала ракета със знамето на САЩ в ръце например.

Затова обичаме интернет!

Вижте в галерията най-добрите попадения.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.