По 67 часа на седмица, без договор

| от |

Турция е най-големият производител на текстил в Европа – редица известни марки се шият именно там. Но каква е социалната цена на този успех? Местните синдикати говорят за нечовешки условия на труд и мизерно заплащане, предава Дойче веле.

Много от най-известните марки, сред които например Esprit, Hugo Boss, S. Oliver, Adidas, Nike, H&M и Zаrа разчитат за производството на изделията си на ръцете на турските шивачки. В този отрасъл страната е на четвърто място в света и номер едно в Европа. В повечето случаи обаче условията на труд са тежки, а заплащането – ниско. Изводите са от проучване на неправителствената организация „Clean Clothes Campaign“, в рамките на което са били проверени условията на труд на близо три милиона шивачки в някои източноевропейски държави и в Турция. Общият извод е, че навсякъде заплащане е крайно оскъдно. Официалната минимална заплата в Турция е 441 евро месечно, но работодателите не винаги се придържат към нея и шивачките получават средно по около 300 евро.

„Над 40 процента от работничките работят без договор. Това означава, че работодателят не им плаща социални осигуровки и не е принуден да се придържа към минималната работна заплата“, пояснява Хасан Арслан от турското синдикално обединение DISK. Сенол Санкая, шеф на „Yesim Textil“ – една от най-големите фирми за производство на облекло в Турция, опонира със съвсем конкретни аргументи. „Нашите служители получават не само минималната работна заплата, но и 35 процента над нея“, заявява той пред Дойче веле. Добавя също и това, че се полагат специални грижи за здравето на работниците и тяхната сигурност. Статистиките обаче сочат, че в европейски план Турция е на първо място по трудови злополуки. Синдикалистът Арслан отбелязва, че 45 часовата работна седмица не се спазва, защото повечето хора в страната се трудят средно по 67 часа. А извънредно положеният труд по правило не се заплаща.

По европейски стандарти?

Германската фирма за модни дрехи „Хуго Бос“ стана обект на критики още през 2011, когато се стигна до уволнението на 74 работници в турския град Измир. Турският шивашки синдикат TEKSIF определи условията на труд във фабриката като „убийствени“. И обяви, че мнозина биха искали да се присъединят към професионалните организации, за да могат да се защитят от нечовешките условия на труд. Становището на синдикатите е, че именно това е станало причина за уволненията.

Експертът от TEKSIF Йомер Сейфетин Атилган казва за Дойче веле, че и днес условията на труд не са добри. „Във фабриката на „Хуго Бос“ хората се изцеждат като лимони, след което биват изхвърляни и на тяхно място се взимат нови“. Предприемачът Сенол Санкая от своя страна защитава фирмата „Бос“ с думите: „Редовно ни посещават, за да видят спазени ли са правата на работниците. А и имаме сертификати, които гарантират, че условията на труд отговарят на европейските стандарти“.

Но очевидно не навсякъде е така – според синдикалиста Хасан Арслан и работодателите, и турското правителство носят вина за лошите условия на труд. „В конституцията е записано, че трудещите се могат да членуват в синдикати, но държавата не преследва в достатъчна степен нарушенията, извършвани от работодателите“, посочва Арслан. „За да се подобрят условията, хората трябва повече да се организират в синдикати.“ В момента броят на синдикалните членове е само седем процента, посочва той.

Ситуацията се подобрява

И снидикалистът Ертан Хосгьор е на мнение, че условията на труд в турските текстилни предприятия не са добри. „На всяко работно място трябва да има вентилационна система, която е особено необходима през лятото. В повечето случаи няма климатични инсталации, а запрашаването на работното място и по машините трябва да се мери по-редовно. Машините, с които работим, често са много стари“, обяснява Хосгьор. Съпругата му работи във фабрика за производство на джинси.

„Техните бои се отлагат по кожата, а и са вредни за здравето. В тези фабрики би трябвало да има бани за персонала, където шивачките да могат да вземат душ след работа, но те липсват в почти всички фирми. Турското правителство трябва да се погрижи за въвеждането на определени стандарти и за спазването им“, препоръчва той.

Въпреки това Ертан Хосгьор хвали големите текстилни концерни, че периодично контролирали условията на труд. „Те проверяват и дали работниците имат възможност да се организират в синдикати. Разпитват ги колко получават, какво е качеството на храната и т.н. По този начин се оказва и натиск над работодателите, а това подобрява ситуацията като цяло“, обобщава Хосгьор.

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times