Плевнелиев: На 10 ноември започна разпадането на един тоталитарен режим

| от |

На 10 ноември започна разпадането на един тоталитарен режим, държал в хватката си свободния български дух цели 45 години. Това каза президентът Росен Пелвнелиев. Днес той удостои 23-ма души с орден „За гражданска заслуга“ – първа степен, предаде репортер на БГНЕС.

„Няколко поколения българи живяха в сивата сянка на ръководения от Москва режим, който поддържаше контрола си върху хората, чрез репресии, следене и подслушване, изпращане в изгнание и убийства на политически неудобните, налагайки антихуманните закони и същност на режима, чрез репресивния апарат на комунистическата тоталитарна държава“, заяви Плевнелиев. Той се съгласи, че българската съпротива срещу режима няма известността на полската солидарност. Митът за пасивността на българите продължава да се поддържа и днес, каза Плевнелиев. Президентът попита дали сме забравили за горяните, студентите в СУ, хвърляли листовки през 1968 г., или Независимото дружество за правата на човека, жените от Русенския комитет. На Запад по онова време за тях се чувало малко или почти нищо, каза още Плевнлиев. Той бе категоричен, че „днес не можем да си позволим да не разкажем на нашите деца за силата на свободолюбието на тези българи“.

„Въпреки тоталния контрол на комунистическия режим, много смели наши сънародници посветиха живота си на човешките права и свободи. Трябва да поздравим днес тези достойни българи и никога да не забравяме онези, които си отидоха, вярвайки в хуманизма, свободата и демокрацията като антипод на тоталитарната държава. Българското гражданско общество има здрави корени и стабилни фундаменти, то е символът на силен морален заряд и гражданска позиция дори и в най-тъмните времена и най-тежките изпитания“, каза държавният глава.

Росен Плевнелиев изтъкна, че за него е изключителна чест и гордост да бъде домакин на церемонията на днешната паметна дата, която промени завинаги и историята на България, и ни върна сред семейството на свободните и демократични народни.

Сред отличените от президента са Цонка Букурова, Албена Велкова, Тодорка Бобева, Евгения Желева, Стефка Монова, Тодор Цанев, Петър Манолов, Зейнеп Келеш, Алфред Фосколо, Сабри Искендер и Георги Саръиванов. Те бяха удостоени с ордена за приноса им за развитието и укрепването на гражданското общество, за развитие на демократичните институции и защита на човешките права и свободи в България. Посмъртно бяха отличени и Благой Топузлиев, Вяра Георгиева, Димитър Амбарев, Едуард Генов, Румяна Узунова, Стефан Вълков, Георги Заркин, Васил Узунов, Костадин Събев, проф. Йордан Тодоров, Димитър Влайчев и Нури Адалъ.

Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева, Албена Велкова и покойната Вяра Георгиева са учредили Движение за самозащита на Русе, огласено публично на 28 септември 1987 г. Вяра Георгиева беше удостоена с държавното отличие посмъртно; Политикът и общественик Тодор Цанев, излежавал присъда в „Белене“ заради опозиционна дейност, който след 10 ноември 1989 г. е бил сред инициаторите за създаване на Съюза на демократичните сили и пръв негов председател; Журналистът Петър Манолов, репресиран заради активното си участие в Независимото дружество за защита правата на човека в България. Бил е прогонен в емиграция; Зейнеп Келеш е била член на Независимото дружество за защита правата на човека. Арестувана е от Държавна сигурност и е експулсирана от България през 1989 г.; Роденият в България Алфред Фосколо, живял в Париж, е бил осъден през 1968 г. при Пражката пролет за разпространението на позив, призоваващ приобщаването на България към свободна Европа. Участвал е активно за огласяване на Запад на българската кауза за демократична съпротива и създаването на опозиционни сили у нас; Сабри Искендер е бил секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България – правозащитна организация, създадена през 1988 г. През 1985 г. е бил задържан няколко месеца в арест без обвинение и изпратен в концентрационния лагер на о-в Белене без съд и присъда; Георги Саръиванов е бил осъден от комунистическия режим по обвинение в саботаж и вредителство, когато е на 23 години. Петият му опит за бягство от затвора успява през 1972 г. Живее 24 години в Западна Германия, а през 1996 г. се завръща в България; Отец Благой Топузлиев, починал на 20 август 2010 г. в Ню Йорк, е български свещеник, дисидент, един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека. През май 1989 г. заедно с поета Петър Манолов и други членове на дружеството е екстрадиран от страната; Покойният отец Димитър Амбарев е бил един от създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно с Благой Топузлиев. Бил е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека; Едуард Генов, починал през 2009 г., е един от подписалите откритото писмо до посветената на спазването на Хелзинкските споразумения международна конференция във Виена, известно като Апела на шестимата. Защитавал е изграждането на демократично общество в България; Писателката, журналист и критик Румяна Узунова, удостоена с орден посмъртно, е направила през 1988 и 1989 г. около 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа“, „Дойче Веле“ и „Гласът на Америка“, с които показва непоколебимата си позиция в защита на демократичните ценности; Покойният Стефан Вълков – защитник на религиозните права на човека, прекарва 21 години в затвора. Участник в голямата Асеновградската конспирация; Георги Заркин (1940-1977 г.) е журналист и поет, чиито стихове са излъчвани по радио „Свободна Европа“. Политически затворник, осъждан за писане на контрареволюционна литература, убит в затвора; Покойният Васил Узунов е прекарал в затворите на комунизма в България 28 години, 3 месеца и 12 дни. Заклеймен от режима заради членството си в Съюза на българските национални легиони и като организатор на младежка „културна и идеологическа група“ в гимназията в Чирпан; Посмъртно с орден беше удостоен Костадин Събев, който е членувал в опозиционния Младежки земеделски съюз, политически затворник, художник. Държавна сигурност го обвинява във „вражеска конспирация срещу народната власт“; Нури Адалъ, починал през 2004 г., е прекарал 23 години от живота си по затвори и в изгнание заради защитата правата на българските граждани от турски произход по време на комунистическия режим. През 1989 г. е принудително изгонен от България в Турция; Димитър Влайчев е посветил живота си на борба срещу несправедливостта и липсата на зачитане основните човешки права. Гробът му е неизвестен; Проф. Йордан Тодоров (1920-1996 г.) е съден в политически съдебен процес за противокомунистическа агитация. Бил е член-кореспондент на Дружеството по хематология и онкология на ФРГ и почетен член на Люксембургското и на Полското дружество по клинична биология.

„Скъпи наградени, вие сте доказателство, че нито един политически режим, колкото и да си е повярвал, колкото и да е силен не може да смаже с насилие и терор духовните сили и жажда на българския народ за свобода и човешко достойнство“, каза президентът.

На официалната церемония присъстваха двама президенти – Желю Желев и Петър Стоянов. /БГНЕС

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.