Плевнелиев: На 10 ноември бях на площада с плакат „Съд за виновниците“

| от |

„Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна – бях на площада и бях на митинга“. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев в отговор на въпрос на БГНЕС къде и как го е заварил 10 ноември 1989 година.

„С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-ти курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше „Съд за виновниците“, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища“. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг“, разказа Плевнелиев.

Той си спомни още, че е бил много впечатлен от факта, че при пристигането им на митинга двамата с Илиян Попов са опитали да дадат един от плакатите на други присъстващи, но никой не е посмял да го вземе.

Днес Плевнелиев откри конференция на тема „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещото“, която е част от инициативата „25 години свободна България“. Крайно време е да разкрием фактите и да направим своите изводи. Крайно време е периодът на комунизма реално да влезе в учебниците по история. Крайно време е да сложим Държавна сигурност в музея, коментира той.

Според скорошно социологическо изследване едва 6% от младите българи знаят нещо за развитието на България в периода на комунистическия режим, цитира президентът. „Нито една образователна или културна институция няма систематичен ангажимент да покаже функционирането на идеологията на комунизма, каза Плевнелиев“, според когото младото поколение е оставено да черпи познания за режима от тесен семеен кръг и спомени на по-възрастни, които с годините „биват преосмисляни, забравяни или променяни“.

„Мнозина казват, че преходът е можел да бъде различен и по-добър – къде сбъркахме тогава? Отговорът е, че за 25 години не казахме цялата истина за комунистическия режим. За 25 години не успяхме да отворим докрай досиетата на Държавна сигурност, не намерихме сили да затворим тази страница от миналото, осъждайки еднозначно престъпленията в този режим“, коментира Плевнелиев своето виждане за прехода и неговите грешки.

25 години са и малко и много време, но през тях се роди ново поколение, на което днес някои се опитват да внушават фалшива носталгия към миналото, като съзнателно и умело пропускат грозното и пошлото, каза Плевнелиев. По думите му, най-голямата грешка на българския преход е „половинчатата истина“. В планирането и осъществяването на българския преход основно участие имаха бившите висши представители на комунистическата партия и тайните служби, каза Плевнелиев, като според него те са дали всичко от себе си, за да изопачат фактите и да заметат истината.

Раздаваха се постове и облаги на хора с фалшиви биографии и порочни зависимости, каза още Плевнелиев и добави, че в първите три месеца на управлението на Пламен Орешарски са сменени 90% от директорите във външно министерство, като всички нови назначения са на агенти на ДС. „Само преди месеци в евроатлантическа България дипломати – доносници и агенти на ДС са назначавани вместо млади и интелигентни български дипломати“, обяви той.

Социолози, политолози и журналисти – агенти на ДС ежедневно заливат медиите „как нищо не се е провалило и преходът е провален“, каза Плевнелиев. Той се възмути и че „най-лошото“, което тези хора казват за Тодор Живков било, че той е „човек от народа“. Няма нито дума за националните предателства като харизването на България за 16-та република на СССР, нито дума за ужасяващото национално предателство по македонския въпрос, Народния съд, концентрационните лагери и други, съжали той.

Според Плевнелиев не е вярно, че у нас не е имало съпротива срещу режима и попита: „Нима забравихме за горяните, организирани в над 160 чети – най-масовата съпротива срещу настъпването на комунизма по съветски модел в цялата Централна и Източна Европа“. „Крайно време е да разкрием всички пазени тайни и да поставим комунизма в учебниците по един обективен и достоен начин“, призова той.

Дори през 21 век има хора, които говорят, че през комунизма „не е било чак толкова зле“, критикува Плевнелиев. „Виждаме го в социологическите проучвания. Защо да е зле? Нали всички бяхме равни. Равни, но не свободни. Мнозина удобно мълчат за десетките хиляди избити, политическите затворници и концентрационните лагери“, попита Плевнелиев. По думите му, тези неща са обявени за „грешка“ от наследниците на бившите комунистически лидери. „Това ли е обективната оценка? Бе избит целият елит на грешката – това грешка ли, това е ли точната дума“, попита той и заяви, че днес всеки може да каже какво мисли и да осъди публично политиците, а в комунизма за един виц е можело да отидеш в лагер.

Плевнелиев не се съгласи, че темата е изчерпана и народът не се интересува от нея. „Не съм съгласен с този подход. Не бива да забравяме престъпленията на комунизма, но не защото очакваме мъст, а за да ценим това, което постигнахме сега“, каза той. В оценката си за актуалните събития в света Плевнелиев коментира, че „големият въпрос днес е дали поколението, което събори Берлинската стена ще започне да изгражда нови стени между изток и запад, периферии и център за роми и имигранти?“ По думите му, големият проблем на Европа не са ромите и имигрантите, а хората, които се страхуват от тях.

Росен Плевнелиев направи интересен прочит и на приватизацията в страната, извършена след падането на режима. „Време е да признаем, че България, вероятно заедно с държави като Сърбия, Украйна и Русия извърши една лоша приватизация – непрозрачна и донякъде олигархична“, каза Плевнелиев. По думите му, активи за близо 30 млрд. евро са били продадени на безценица. Плевнелиев обаче наблегна на периода 1900 – 1996 година, като обяви, че по това време българските фабрики и заводи са били подарени на „назначени за капиталисти от комунистическия режим“ лица. По отношение на втората фаза на приватизация – след 1996 година, Плевнелиев обяви единствено, че „са допуснати не малко грешки“ и са дошли малко стратегически инвеститори, а твърде много случайни такива са придобили родни предприятия. /БГНЕС

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.