Плевнелиев: На 10 ноември бях на площада с плакат „Съд за виновниците“

| от |

„Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна – бях на площада и бях на митинга“. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев в отговор на въпрос на БГНЕС къде и как го е заварил 10 ноември 1989 година.

„С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-ти курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше „Съд за виновниците“, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища“. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг“, разказа Плевнелиев.

Той си спомни още, че е бил много впечатлен от факта, че при пристигането им на митинга двамата с Илиян Попов са опитали да дадат един от плакатите на други присъстващи, но никой не е посмял да го вземе.

Днес Плевнелиев откри конференция на тема „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещото“, която е част от инициативата „25 години свободна България“. Крайно време е да разкрием фактите и да направим своите изводи. Крайно време е периодът на комунизма реално да влезе в учебниците по история. Крайно време е да сложим Държавна сигурност в музея, коментира той.

Според скорошно социологическо изследване едва 6% от младите българи знаят нещо за развитието на България в периода на комунистическия режим, цитира президентът. „Нито една образователна или културна институция няма систематичен ангажимент да покаже функционирането на идеологията на комунизма, каза Плевнелиев“, според когото младото поколение е оставено да черпи познания за режима от тесен семеен кръг и спомени на по-възрастни, които с годините „биват преосмисляни, забравяни или променяни“.

„Мнозина казват, че преходът е можел да бъде различен и по-добър – къде сбъркахме тогава? Отговорът е, че за 25 години не казахме цялата истина за комунистическия режим. За 25 години не успяхме да отворим докрай досиетата на Държавна сигурност, не намерихме сили да затворим тази страница от миналото, осъждайки еднозначно престъпленията в този режим“, коментира Плевнелиев своето виждане за прехода и неговите грешки.

25 години са и малко и много време, но през тях се роди ново поколение, на което днес някои се опитват да внушават фалшива носталгия към миналото, като съзнателно и умело пропускат грозното и пошлото, каза Плевнелиев. По думите му, най-голямата грешка на българския преход е „половинчатата истина“. В планирането и осъществяването на българския преход основно участие имаха бившите висши представители на комунистическата партия и тайните служби, каза Плевнелиев, като според него те са дали всичко от себе си, за да изопачат фактите и да заметат истината.

Раздаваха се постове и облаги на хора с фалшиви биографии и порочни зависимости, каза още Плевнелиев и добави, че в първите три месеца на управлението на Пламен Орешарски са сменени 90% от директорите във външно министерство, като всички нови назначения са на агенти на ДС. „Само преди месеци в евроатлантическа България дипломати – доносници и агенти на ДС са назначавани вместо млади и интелигентни български дипломати“, обяви той.

Социолози, политолози и журналисти – агенти на ДС ежедневно заливат медиите „как нищо не се е провалило и преходът е провален“, каза Плевнелиев. Той се възмути и че „най-лошото“, което тези хора казват за Тодор Живков било, че той е „човек от народа“. Няма нито дума за националните предателства като харизването на България за 16-та република на СССР, нито дума за ужасяващото национално предателство по македонския въпрос, Народния съд, концентрационните лагери и други, съжали той.

Според Плевнелиев не е вярно, че у нас не е имало съпротива срещу режима и попита: „Нима забравихме за горяните, организирани в над 160 чети – най-масовата съпротива срещу настъпването на комунизма по съветски модел в цялата Централна и Източна Европа“. „Крайно време е да разкрием всички пазени тайни и да поставим комунизма в учебниците по един обективен и достоен начин“, призова той.

Дори през 21 век има хора, които говорят, че през комунизма „не е било чак толкова зле“, критикува Плевнелиев. „Виждаме го в социологическите проучвания. Защо да е зле? Нали всички бяхме равни. Равни, но не свободни. Мнозина удобно мълчат за десетките хиляди избити, политическите затворници и концентрационните лагери“, попита Плевнелиев. По думите му, тези неща са обявени за „грешка“ от наследниците на бившите комунистически лидери. „Това ли е обективната оценка? Бе избит целият елит на грешката – това грешка ли, това е ли точната дума“, попита той и заяви, че днес всеки може да каже какво мисли и да осъди публично политиците, а в комунизма за един виц е можело да отидеш в лагер.

Плевнелиев не се съгласи, че темата е изчерпана и народът не се интересува от нея. „Не съм съгласен с този подход. Не бива да забравяме престъпленията на комунизма, но не защото очакваме мъст, а за да ценим това, което постигнахме сега“, каза той. В оценката си за актуалните събития в света Плевнелиев коментира, че „големият въпрос днес е дали поколението, което събори Берлинската стена ще започне да изгражда нови стени между изток и запад, периферии и център за роми и имигранти?“ По думите му, големият проблем на Европа не са ромите и имигрантите, а хората, които се страхуват от тях.

Росен Плевнелиев направи интересен прочит и на приватизацията в страната, извършена след падането на режима. „Време е да признаем, че България, вероятно заедно с държави като Сърбия, Украйна и Русия извърши една лоша приватизация – непрозрачна и донякъде олигархична“, каза Плевнелиев. По думите му, активи за близо 30 млрд. евро са били продадени на безценица. Плевнелиев обаче наблегна на периода 1900 – 1996 година, като обяви, че по това време българските фабрики и заводи са били подарени на „назначени за капиталисти от комунистическия режим“ лица. По отношение на втората фаза на приватизация – след 1996 година, Плевнелиев обяви единствено, че „са допуснати не малко грешки“ и са дошли малко стратегически инвеститори, а твърде много случайни такива са придобили родни предприятия. /БГНЕС

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.