Плевнелиев: На 10 ноември бях на площада с плакат „Съд за виновниците“

| от |

„Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна – бях на площада и бях на митинга“. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев в отговор на въпрос на БГНЕС къде и как го е заварил 10 ноември 1989 година.

„С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-ти курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше „Съд за виновниците“, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища“. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг“, разказа Плевнелиев.

Той си спомни още, че е бил много впечатлен от факта, че при пристигането им на митинга двамата с Илиян Попов са опитали да дадат един от плакатите на други присъстващи, но никой не е посмял да го вземе.

Днес Плевнелиев откри конференция на тема „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещото“, която е част от инициативата „25 години свободна България“. Крайно време е да разкрием фактите и да направим своите изводи. Крайно време е периодът на комунизма реално да влезе в учебниците по история. Крайно време е да сложим Държавна сигурност в музея, коментира той.

Според скорошно социологическо изследване едва 6% от младите българи знаят нещо за развитието на България в периода на комунистическия режим, цитира президентът. „Нито една образователна или културна институция няма систематичен ангажимент да покаже функционирането на идеологията на комунизма, каза Плевнелиев“, според когото младото поколение е оставено да черпи познания за режима от тесен семеен кръг и спомени на по-възрастни, които с годините „биват преосмисляни, забравяни или променяни“.

„Мнозина казват, че преходът е можел да бъде различен и по-добър – къде сбъркахме тогава? Отговорът е, че за 25 години не казахме цялата истина за комунистическия режим. За 25 години не успяхме да отворим докрай досиетата на Държавна сигурност, не намерихме сили да затворим тази страница от миналото, осъждайки еднозначно престъпленията в този режим“, коментира Плевнелиев своето виждане за прехода и неговите грешки.

25 години са и малко и много време, но през тях се роди ново поколение, на което днес някои се опитват да внушават фалшива носталгия към миналото, като съзнателно и умело пропускат грозното и пошлото, каза Плевнелиев. По думите му, най-голямата грешка на българския преход е „половинчатата истина“. В планирането и осъществяването на българския преход основно участие имаха бившите висши представители на комунистическата партия и тайните служби, каза Плевнелиев, като според него те са дали всичко от себе си, за да изопачат фактите и да заметат истината.

Раздаваха се постове и облаги на хора с фалшиви биографии и порочни зависимости, каза още Плевнелиев и добави, че в първите три месеца на управлението на Пламен Орешарски са сменени 90% от директорите във външно министерство, като всички нови назначения са на агенти на ДС. „Само преди месеци в евроатлантическа България дипломати – доносници и агенти на ДС са назначавани вместо млади и интелигентни български дипломати“, обяви той.

Социолози, политолози и журналисти – агенти на ДС ежедневно заливат медиите „как нищо не се е провалило и преходът е провален“, каза Плевнелиев. Той се възмути и че „най-лошото“, което тези хора казват за Тодор Живков било, че той е „човек от народа“. Няма нито дума за националните предателства като харизването на България за 16-та република на СССР, нито дума за ужасяващото национално предателство по македонския въпрос, Народния съд, концентрационните лагери и други, съжали той.

Според Плевнелиев не е вярно, че у нас не е имало съпротива срещу режима и попита: „Нима забравихме за горяните, организирани в над 160 чети – най-масовата съпротива срещу настъпването на комунизма по съветски модел в цялата Централна и Източна Европа“. „Крайно време е да разкрием всички пазени тайни и да поставим комунизма в учебниците по един обективен и достоен начин“, призова той.

Дори през 21 век има хора, които говорят, че през комунизма „не е било чак толкова зле“, критикува Плевнелиев. „Виждаме го в социологическите проучвания. Защо да е зле? Нали всички бяхме равни. Равни, но не свободни. Мнозина удобно мълчат за десетките хиляди избити, политическите затворници и концентрационните лагери“, попита Плевнелиев. По думите му, тези неща са обявени за „грешка“ от наследниците на бившите комунистически лидери. „Това ли е обективната оценка? Бе избит целият елит на грешката – това грешка ли, това е ли точната дума“, попита той и заяви, че днес всеки може да каже какво мисли и да осъди публично политиците, а в комунизма за един виц е можело да отидеш в лагер.

Плевнелиев не се съгласи, че темата е изчерпана и народът не се интересува от нея. „Не съм съгласен с този подход. Не бива да забравяме престъпленията на комунизма, но не защото очакваме мъст, а за да ценим това, което постигнахме сега“, каза той. В оценката си за актуалните събития в света Плевнелиев коментира, че „големият въпрос днес е дали поколението, което събори Берлинската стена ще започне да изгражда нови стени между изток и запад, периферии и център за роми и имигранти?“ По думите му, големият проблем на Европа не са ромите и имигрантите, а хората, които се страхуват от тях.

Росен Плевнелиев направи интересен прочит и на приватизацията в страната, извършена след падането на режима. „Време е да признаем, че България, вероятно заедно с държави като Сърбия, Украйна и Русия извърши една лоша приватизация – непрозрачна и донякъде олигархична“, каза Плевнелиев. По думите му, активи за близо 30 млрд. евро са били продадени на безценица. Плевнелиев обаче наблегна на периода 1900 – 1996 година, като обяви, че по това време българските фабрики и заводи са били подарени на „назначени за капиталисти от комунистическия режим“ лица. По отношение на втората фаза на приватизация – след 1996 година, Плевнелиев обяви единствено, че „са допуснати не малко грешки“ и са дошли малко стратегически инвеститори, а твърде много случайни такива са придобили родни предприятия. /БГНЕС

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.