Плевнелиев: България няма да бъде „троянски кон“ на Москва в Европа

| от |

655-402-prezidentyt-rosen-plevneliev

Интервю на Жан-Батист Ноде

Избран чрез преки всеобщи избори, Президентът на българската държава има ограничени правомощия, но е много влиятелна политическа фигура. Президентът говори за кризата в страната. Номиниран от голяма политическа партия (ГЕРБ), която днес е в опозиция, тъй като е получила през май т.г. само относително мнозинство, Президентът дава мнението си за кризата, която разтърсва страната.
Le Nouvel Observateur – Какво мислите за протестите срещу правителството и „червената мафия“, които продължават вече повече от 130 дни?
Росен Плевнелиев: За българския народ вече е ясно, че не може да се оплаква от политиците си единствено в заведенията. Ето че гражданското общество се събужда, става по-активно, съпричастно. Хората показаха сила и кураж в стремежа да защитят позицията си. Те намериха посока, която ги обединява – България е една от най-проевропейските настроените сред държавите-членки на ЕС. Но за съжаление, хората имат усещането, че институциите не постигат резултати в тяхна полза, а само за едно привилегировано малцинство. Чувам, това което протестиращите казват. Протестиращите от февруари имаха абсолютно справедливи искания и аз ги подкрепих. Те протестираха против монополите и искаха повече прозрачност в ключовия за страната ни сектор, какъвто е енергетиката. Аз ги поканих в президентството, подкрепих ги, инициирах създаването на обществени съвети. Последва втора вълна протести. Хората излязоха по един изключително демократичен начин – с децата си, с внуците си, с детските колички, с колела и, забележете, с европейския флаг, редом с българския.

LNO: Вие сте казали, че България има фасадна демокрация. Какво сте искали да кажете с това?
Росен Плевнелиев: Не аз, а хората дадоха това определение по време на протестите. Те я обявиха за фасадна. Нашите институции и закони напълно съответстват на европейските норми, но проблемът е в начина, по който функционират и в резултата, който постигат.
Какво има зад европейската фасада? Хората посочиха ясно проблемите по време на протестите: работещи институции, справедлива и независима съдебна система, свободни медии и функционираща пазарна икономика, а не икономика от олигархичен тип. Нашите институции трябва да бъдат прозрачни, но няма прозрачност, особено в ключова сфера като енергетиката. Там има монополи. Отсъства прозрачност, например, по въпроса с изграждането на АЕЦ „Белене“ (руско изпълнение, бел. ред). Хората не разбират този процес, а искат да го разберат. Когато правителството падна и аз назначих служебно, това, което направи това правителство, беше именно в отговор на исканията на протестиращите. Публикувани бяха 200 договора от енергийния сектор в интернет – за първи път. Процесът по либерализация на доставките на електрическа енергия беше доведен до самия финал. И фактът, че днес отново няма прозрачност, е необясним за българските граждани и за мен.
По същия начин стои въпросът и за начина и процеса на взимане на решенията на правителството, тъй като няма ясно коалиционно споразумение между партиите, които подкрепят кабинета. Европейските държави дават добър пример за това как всяка коалиция е възможна, но когато е стъпила върху ясни и публични ангажименти и договорености. Когато това липсва, хората губят доверие във властта.

LNO: Протестиращите обвиняват ,,червената мафия“, която според тях управлява страната. Какво мислите Вие?
Росен Плевнелиев: Мафията няма определен цвят. Едно е сигурно – това, което наричаме мафия, е болест на демокрацията и тя трябва да бъде излекувана. Ако крием истината, не просто няма да се излекуваме, а нещо повече – ще позволим да се разраства. Аз съм оптимист, защото гражданското общество в България постави много точна диагноза и тя ще ни позволи да излекуваме държавата.

LNO: Вие за „лустрацията“ ли сте, за отстраняването на лица от репресивните служби на бившия режим?
Росен Плевнелиев: Аз съм отскоро в политиката и не спирам да се изненадвам от напълно неефикасния начин, по който се разглежда въпросът за зависимостта от тоталитарния комунистически режим. Неогласената история на Държавна сигурност е един от основните проблеми на нашето съвремие. Стават много скандали. Досиетата никога не са били напълно разсекретени. И хората са уморени от полуистини, от спекулации, от верни и неверни обвинения. Желанието ми е всичко да бъде дигитализирано и да бъде публично оповестено в интернет. Този период от нашата история е съвсем скорошен, документите ги има. Българското общество може само да стигне до истината, ако политиците се осмелят да му покажат фактите. Но вместо това правителството иска да премахне Комисията, отговаряща за архивите на Държавна сигурност.

LNO: Руският посланик в Брюксел заяви, че България ще бъде „Троянски кон“ на Москва в ЕС. Какво мислите Вие?
Росен Плевнелиев: Когато през 2007 г. руският посланик в Брюксел направи това изявление, аз очаквах някаква реакция от страна на властите, от Министерство на външните работи, от министър-председателя, от парламента. Но нямаше никаква. Какво означава „троянски кон“ в Европа? Не, за мен нещата са ясни, България няма да бъде „троянски кон“ на никого в ЕС. Българите са едни от най-проевропейски настроените сред гражданите в Европа и се гордеят с това, единни са по този въпрос.
Смятам за грешка, че българо-руските политически отношения са били твърде фокусирани само върху три големи проекта – т.нар. „Голям шлем“. Аз бях част от правителство, което спря два от тях. Относно „Южен поток“ – той е важен за България и никога не съм бил против него, напротив. България и Русия могат да работят заедно, но само когато има полза и за двете страни и само когато е спазено европейското законодателство. Исторически, нашият национален стремеж и визия винаги са били свързани с Европа. Нашата идентичност е проевропейска. Разбира се, за Русия България има стратегическо значение. Аз бях първият президент, който открито заяви историческия факт, че българските комунисти са предложили на Кремъл да станем 16-та република на Съветския съюз. Не бива да се потулва историята, нито тази на комунизма, нито тази на нацизма, ако не желаем тя да се повтори.

LNO: Въпреки присъединяването ви към Европа, наблюдаваме националистически уклони…
Росен Плевнелиев: Интересно е да се отбележи, че българският патриотизъм и националната визия винаги са били обвързани исторически с Европа. Българските национални герои са проевропейски ориентирани и патриотизмът ни е европейски. Защо ли имаме сега при нас ксенофобска партия („Атака“, бел. ред)? В България, както във Франция, след пет години икономическа криза някои си играят с популизма, с национализма и със страховете на хората. България е в тази популистка спирала, тъй като няма политическа воля за намирането на решения на новите предизвикателства. Понякога нещата не могат да останат сиви, а са черни или бeли – или сте за Eвропа, или против нея, или сте за една функционираща демокрация, или за една олигархична икономическа система. За мен е важно какво ще се случи и в един по-дългосрочен план. Важни са и предстоящите избори за Европейски парламент през 2014 г. Следващите европейски избори няма да бъдат между десни и леви, а „за“ или „против“ Европа. Голяма е отговорността на политическите партии – тяхната визия. Важна е общата посока.

 
 

Пианистката Ани Гогова ще изнесе рецитал в Карнеги хол

| от chronicle.bg |

На 27 януари 2017 г. българската пианистка Ани Гогова ще стъпи на една от най-престижните камерни сцени в света – зала „Уайл“ в нюйоркския концертен комплекс Карнеги хол.

Програмата й се казва „Фантазии, приказки и кошмари“ – заглавието, което носи и последният засега албум в нейната дискография.

Ани Гогова, която живее и работи в Чикаго, САЩ, представи диска си специално за слушателите на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“. Проектът е концептуален и това личи още от пръв поглед – дискът е оформен като мрачна сцена от филм, а снимките на изпълнителката са в костюм на магьосница.

„Търсех начин да направя този диск достъпен за много хора, а в същото време да включа произведения като например „Музика ричерката“ на Лигети, която не е толкова позната и популярна, а също и приказките на Медтнер. Опитах се да направя компилация от популярни произведения като Лунната соната и произведения, които не са толкова свирени и познати на публиката“, каза Гогова през БНР.

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.