Плашилото „Турция“

| от | |

Един кратък коментар на Елена Владимирова, зад който заставам на 100%.

Чета новина, че съдът на ЕС за пореден път е потвърдил визовия режим за турски граждани и от коментарите отдолу ме втриса. Ще строим стени, трябва да изолираме Турция, трябва ни външна граница на ЕС, все едни такива ‘вдъхновени’ идеи, породени предимно от криворазбран патриотизъм.

И за пореден път си мисля колко ограничен и късопаметен е нашият народец, отгоре на това с ампутирано усещане за ирония. Големите ни приеха в клуба си (незаслужено) и сега се тупаме по коремите. Cъбираме подписки срещу приемането на Турция в ЕC и едновременно се възмущаваме, че партии във Великобритания печелят политически точки като ни използват да си плашат избирателите с вълната от гладни емигранти.

Cпомням си какво е да се редиш за виза, за да мръднеш до Виена; какво е да се чувстваш втора категория човек, защото не можеш да пътуваш свободно. Влизането в мечтания Европейски съюз не ни донесе европейско съществуване, но ни осигури поне това – евтини полети до множество европейски дестинации, докъдето можем да стигнем само с лична карта. Сега, гледайки отвисоко, надигаме глас за да откажем тези права на други хора.

 2011 Istanbul trip-Armada iftar, Bebekpark, Ask cafe, BlueMosque 045

Това, което не очаквах да видя в Истанбул, и което ме накара да се чувствам у дома си, беше реакцията на хората като разбираха откъде сме. Ние не сме туристи, ние сме ‘комшу’. Всички бяха отзивчиви, езикова бариера нямаше, говорихме на българо-турско-английски, и ни черпеха с чай.

В разговорите ни с хората, всички искаха да знаят едно – как е в Европейския съюз. Беше ми трудно да обясня, че при нас нищо не се е променило, дори корупцията се е увеличила, защото има повече за крадене. Казвах им: ‘При вас е страхотно, градът ви е приказен и огромен, пътищата ви са хубави’. Отговорът винаги беше един и същ ‘Не можем да пътуваме в Европа’.

Желанията бяха много простички: “Искам да разгледам”, “Искам да мога да ходя на мачове”, “Искам да ходя да си пазарувам от магазините там”. Все елементарни неща, които ние вече приемаме за даденост, стига да имаме възможност.

 AppexRegional2012bg2town

Истанбул не е Турция, Ердоган е тиранин, ценностите са различни – чух всякакви доводи в защита на решението на съда на ЕС. Ето ги и моите против.

Турция е растяща икономика с многобройно, младо население, което предпочита да гледа на запад, отколкото на изток. Ако ЕС им обърне гръб и ги изолира, толкова по-зле за съюза. За всички ни е по-добре да има една светска, модерно мислеща Турция. А колко по-лесно би било това, ако за тези млади хора, готови да налеят пари в сгъбясаната европейска икономика, нямаше такива строги ограничения за движение из ЕС.

HDRESIM.NET

България трябва да промени нагласата си към Турция и да спре да я ползва за плашило. Турция има огромен пазар и възможности, както и много работливи и предприемчиви хора. Културна бариера няма, само бариерата в главите ни, насаждана от определени хора за политическа облага.

 
 

Range Rover Velar: тийзър преди официалната премиера

| от chronicle.bg |

През 1970г. Land Rover пуска на пазара луксозния SUV Range Rover. Почти половин век по-късно, предстои да видим четвъртия член на семейството на Range Rover – Velar, който ще бъде представен официално на 1 март 2017 г.

Елегантна опростеност, визуално редуциращ подход и новаторски технологии за потребителите са отличителните черти на новия Range Rover Velar.

Името на Velar произхожда от първите прототипи на Range Rover от 60-те години на миналия век: пионерите в сферата на луксозните SUV автомобили.

rrnewrrfamilylinedrawingteaseimage220217-resize-1024x293

Когато разработващите инженери искали да скрият истинската идентичност на 26-те модела Range Rover преди серийното производство, те избрали името Velar, произхождащо от латинското “velare”, което означава „забулвам, покривам“.

Пълната инфорация за Range Rover Velar ще бъде обявена на 1 март 2017 г.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.