Планът за действие на правителството на Турция като приспивателно

| от |

Ибрахим Тюркмен, Заман

Планът за действие на 62-рото правителство на Турция, изложен в 189 страници, бе представен тази седмица от новия премиер Ахмет Давутоглу. В него няма особени промени в сравнение с програмата на предишното правителство.

Петата глава от плана представя накратко постиженията на миналите правителства на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), но залага и целите на новото правителство, в които на практика няма промяна.

На първо място в списъка с нещата, които новото правителство спешно трябва да направи, е увеличение на спестяванията. Вторият приоритет подчертава важността на запазването на стабилността на цените. Останалите точки в списъка са като приспивателни, които политиците използват, за да представят ситуацията в по-добра перспектива.

Тези две неща трябва да бъдат разгледани по-подробно. Увеличението на спестяванията представлява в най-общ план краткосрочни мерки за паричната политика, които са отговорност на централната банка. Следователно те нямат място в плана на политическата партия. Уместно е да се каже, че правителството вероятно планира да предприеме фискални мерки, за да стимулира спестяванията в икономиката. Никъде обаче в този план за действие не се казва точно как ще бъде постигната тази цел. Това е ако не се брои фактът, че изразът на добра воля и изпълнението на стъпките за забавянето на икономиката могат да принудят домакинствата и компаниите да намалят разходите си, което ще ги накара да спестяват.

Противно на тази ситуация, планът за действие предвижда активна политика за инвестиции. Поставена е цел от 250 милиарда долара публични инвестиции плюс още 100 милиарда за публично-частното партньорство в рамките на план за развитие за периода 2014-2018 г. Това ясно показва, че правителството няма намерение да затяга коланите и че прибегне до вече оскъдните спестявания.

Нищо не се казва за мерките за по-свободната данъчна политика, която може да допринесе за увеличаването на доходите, с които разполагат домакинствата, и следователно да насърчи спестяванията в банките. Правителството планира да продължи да спазва стриктната си фискална политика, която наред с плановете за големи разходи, е равносилна на повишаване на данъчните приходи.

Краткосрочното действие за увеличаване на спестяванията се описва в плана чрез повишаване на лихвените проценти от страна на централната банка, което за правителството е табу. Това не означава, че лихвите трябва да бъдат увеличени, тъй като подобно увеличение няма да се отрази непременно върху спестяванията. В миналото, например, лихвите бяха много високи, много по-високи от сегашните проценти, но хората не се втурнаха да правят големи спестовни депозити. Това е до голяма степен защото нямаха пари, които да спестяват. Голяма част от домакинствата имат ограничени доходи, които едва покриват месечните им разходи и вноските по кредити. За нещастие ситуацията остава същата. Всъщност, ситуацията е дори по-лоша, предвид огромните увеличения на размера на дълговете на глава от населението.

Президентът Реджеп Ердоган, който хвърля дългата си сянка върху правителството, открито заявява, че понижаването на лихвите ще предизвика спад на инфлацията. Това от своя страна ще доведе до оказване на натиск централната банка допълнително да понижи лихвите.

Има два основни типа инфлация, които се изразяват в спад на търсенето и увеличение на цените. Известно е, че инфлацията в Турция се дължи на търсенето, а не на цените. Данните на централната банка за баланса показват, че финансовите разходи съставляват само 2,2% от всички разходи на промишлеността. Факторните разходи, от друга страна, се равняват на 86,2%. Тези данни са достатъчни, за да се докаже, че понижаването на лихвите незначително ще намали инфлацията. С други думи, Ердоган греши.

Ако вътрешната динамика на една икономика не е достатъчна, за да стимулира спестяванията, то тогава тя се нуждае от чужди капитали. Това означава, че лихвите трябва да останат достатъчно високи, за да привлекат чуждестранните инвеститори. Лихвените проценти трябва да бъдат високи и положителни в реално изражение. Причината за това е, че ако реалната лихва, т.е. нетният номинален лихвен процент минус равнището на инфлацията в края на периода, не е положителна, то тогава икономиката не може да привлече инвеститори.

Чуждестранните кредитори не са благотворителни организации. Те търсят печалба и не са обвързани с каквото и да е морално задължение да останат в дадена държава, когато има по-добри възможности на друго място. Това са правилата на играта. Те също така искат прозрачност, защото ако политическите или икономическите рискове предизвикат срив на местната валута, понасят тежки загуби. Затова кредиторите правят краткосрочни инвестиции в такива държави, за да избегнат валутни рискове.

От гледна точка на икономиката, единственият начин за решаване на тези различни проблеми е да се гарантира стабилността на цените и да се намали нивото на инфлация. Следователно централната банка трябва да направи това своя първостепенна мисия. Ако правителството наистина иска да постигне по-ниска инфлация и по-големи спестявания, тогава трябва да остави централната банка на мира и да й позволи да си върши работата съгласно законите на икономиката, а не спрямо желанията на мотивираните от политиката и алчността управленци./БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Планът за действие на правителството на Турция като приспивателно