Пиер Маняти: Производството се завръща у дома

| от |

i292778_w648

Пиер Маняти, директор на изследователската група Номисма към Болонския университет. Статията „Производството се завръща у дома“ е публикувана в ежегодника „Номос и Хаос“ 2013/2014.

В миналото икономистите се интересуваха как по възможност да ликвидират индустриалната политика, но днес те смятат, че е настъпило времето да помислят как по-ефективно да действат в това направление. Приоритетното внимание към производствения сектор обединява част от развиващите и развитите държави.

В развитите страни отново обърнаха внимания на индустрията. След дълги години на деиндустриализация правителствата повдигат въпроса как да възродят производството – един от най-важните двигатели на икономическия растеж. В същото време няколко големи компании, преди всичко американски, планират да върнат част от производствените си мощности в Съединените щати.

Завръщането на производството: анекдот или факт?

На 6 декември 2012 генералният директор на „Епъл“ Тим Кук обяви инвестиционен план на стойност 100 милиона долара с цел в САЩ да бъде открита производствена линия на компютри Мас. Благодарение на обещаните инвестиции тези компютри ще се произвеждат предимно в Америка, а няколко модели на марката „Епъл“ повече няма да имат обозначението „Разработено в Калифорния, произведено в Китай“. На следващия ден компанията „Фокскон“, един от най-големите производители на високотехнологични устройства, като смартфони и платки за компютри и телевизори, обяви, че ще разшири присъствието си в КНР за удовлетворяване на нуждите на своите клиенти за изготвяне на изделия в САЩ.

Подобен курс провеждат и други сериозни компании, като Caterpillar, „Дженерал Електрик“ и „Форд“. Те също обявиха плановете да върнат някои от производствените си активи в САЩ. Какво е това: случайно съвпадение или първи признаци за набираща сила тенденция?

Дебатите за репатрирането на индустрията в САЩ стават все по-горещи. Особено горещо се обсъжда въпроса, дали Америка се нуждае от големи производствени мощности. Както често се случва с публичните дискусии за тенденциите, рамките на които ние за момента не си представяме достатъчно ясно, най-интересното е свързано не толкова със споровете за сравнителната статистика по възстановяването на производствените линии и работни места, още повече че до момента такива данни още не са събрани, колкото с източниците и движещите сили на това явление.

Скептиците посочват, че завръщането на производството в САЩ до момента не е довело до рязък скок на броя на работните места в индустриалния сектор. От януари 2010 заетостта в американската индустрия е нараснала с 520 хиляди работни места, но при това само 50 000 от тях са създадени от чуждестранни компании. Това не е малка цифра, но все още е несъпоставима с броя на работните места, съкратени във връзка с износа на производство в други страни. Според данните на Американското бюро по трудова статистика, от 2000 до 2009 САЩ са се лишили от 6 милиона работни места в индустриалния сектор.

През март миналата година Ян Хацуис от „Голдман Сакс“ посочи, че растежът на американската промишленост от 2000 г. представлява нищо повече от едно циклично възстановяване след рецесията и този факт все още не може да служи за убедително доказателство за „възраждането“ на американската индустрия. Даже когато на 2 април миналата година вестник „Вашингтон пост“ обърна внимание върху решението на някои европейски индустриалци да открият предприятия в Съединените щати, за да се възползват от ниските цени на енергоносителите, в своята заглавна статия „Ню Йорк Таймс“ говореше за „индустриален мираж“.

Скептиците следят увеличаването на мащаба на операциите, докато оптимистите отделят по-голямо внимание на обстоятелствата, довели до бум на индустриалното производство. Освен съкращаването на разликите в заплатите между Китай и САЩ постоянно расте и производителността на труда на американските работници. Увеличават се разходите за транспортиране на стоки, което прави производството в чужбина по-скъпо. При това цената на енергията в САЩ намалява заради огромните обеми на добив на природен газ. Това и други фактори биха могли да направят американската индустрия по-конкурентоспособна не само в сравнение с Европа и Япония, но също така и с такъв промишлен гигант, какъвто са Китай.

Естествено не трябва да очакваме, че Съединените щати ще възстановят всичките 19 милиона работни места в индустрията, които са съществували през 1980. Освен това самият характер на труда съществено ще се отличава от работата, която по онова време са изпълнявали същите тези 19 милиона работници. Но всеки ръст на производството след продължителния упадък от изминалите десетилетия би могъл да внесе важен принос в икономиката и технологичния прогрес.

Не само услуги

След дълги години деиндустриализация правителствата на развитите страни търсят възможност да възродят производството, разглеждайки го като важен фактор за икономически растеж и поставяйки под съмнение създалото се в последно време разделение на труда между висококвалифицирания Запад, обречен на сферата на услугите, и Изток с характерно ниските заплати, и по тази причина по-добре приспособен към индустриалното производство.

В доклада „За състоянието на съюза“ през януари 2012 американският президент Барак Обама включи сред приоритетните задачи на администрацията укрепването и възраждането на стабилна производствена база и преди всичко промишлеността, а също така разработването на данъчни облекчения и други мерки за стимулиране на производството на стоки в бъдеще. Трите от 17-те страници на документа са посветени на „плана за възраждане на индустриалното производство“, съживяване на индустриалния потенциал на Америка за сметка на понижаване на себестойността на произвежданата продукция, данъчни стимули и облекчения за компаниите, върнали в родината активите, които по-рано са изнесли в други страни, и създаващи работни места за американците в промишления сектор.

В поредния доклад „За състоянието на съюза“ от 12 февруари 2013 Обама подчерта, че главната задача се състои в това Америка да бъде превърната в магнит за нови работни места и нови производства. След 10 години съкращения в индустриалния сектор, заяви американският президент, за последните три години компаниите, занимаващи се с производство, създадоха около половин милион работни места. Обама също така цитира няколко примера, отбелязвайки, че компанията Caterpillar връща работни места от Япония, „Форд“ – от Мексико и Китай, „Интел“ открива в САЩ своето най-модерно предприятие. Той също така спомена и за завръщането на производство на „Епъл“ в Америка.

Подобни промени се наблюдават във Франция, където правителството неотдавна взе на въоръжение нова индустриална политика, за да определи сценариите за индустриално развитие. Даже консервативното британско правителство начело с Дейвид Камерън не остана в страни от тази тенденция и сериозно обсъжда с най-престижните университети на Обединеното кралство въпросът как да се стимулира „възраждането на производството“, създавайки най-благоприятни условия за това във Великобритания.

Този процес започва с отговор на въпроса, може ли развита в икономическо отношение страна, такава като САЩ, да живее и процъфтява без индустриално производство. В Америка проблемът е изключително актуален – до такава степен, че Масачузетския технологичен институт /МТИ/ стартира неотдавна изследователска програма под названието „Производството в иновационната икономика“, в която анализира състоянието на промишлеността в САЩ и препоръчва нови стратегии. Става дума за иновации и технологии, изискващи обновяване на производствената база, които съдействат за икономическия растеж и създаването на работни места.

Според икономиста и професор от МТИ Сюзън Бергер проблемът е породен от колосалното социално неравенство в САЩ, предизвикано от икономика, лишена от производствена база, а също от разрастващата се пропаст между такива „горещи анклави“, като Силициевата долина, Бостън, Дъръм-Роли, Остин и „черните дупки“, като Детройт, при пълното отсъствие на промеждутъчни решения. Бергер смята, че иновациите, не са обезпечени с промишлен потенциал, не водят до създаването на средна класа – основният стълб на американската демокрация. Следователно, целта на проекта е да покаже, как иновациите могат да се трансформират в нови мощности.

Доводите на привържениците на ренесанса в промишленото производство се потвърждават от редица аналитични изследвания. Наличието на няколко качествени признака позволяват да се признае индустрията за двигател на икономическия растеж.

Индустриалното производство – извор на знания. То изисква максимални разходи за научни изследвания и разработки, най-интензивни и задълбочени иновации, съдействащи за значителен за значителен прираст на производителността на труда. Индустриалните стоки донасят със себе си и новите технологии, които се превръщат в достояние на цялата икономика. Следователно, знанието не се ограничава с индустриалния потенциал, но обхваща изцяло икономическата система. Като цяло по-високата производителност на труда отговаря на по-високото заплащане, което съдейства за привличането на висококвалифицирани кадри създаването на благоприятен цикъл на тяхната ротация. Накрая индустриалното производство е необходимо за търговията с останалия свят. Неговият упадък неизбежно върви ръка за ръка с растящия дефицит на търговския баланс, който в дългосрочна перспектива намалява вътрешното търсене, а това неблагоприятно се отразява на жизнения стандарт.

Акио Морита, основател на компанията „Сони“, твърдеше преди много години, че всяка световна държава, която загуби своята производствена база, рано или късно ще престане да бъде велика. Ето защо китайците са така решително настроени в полза на промишлеността, разбирайки, че в нея се крие ключът към икономическия растеж.

 
 

Gipsy King: Кралският S-Class от Vilner

| от chronicle.bg |

Това, което виждате на снимките, е един от най-новите проекти на Art Studio Vilner. Автомобилът е топ изпълнението на Mercedes-Benz S-Class, като изключим S 65 AMG и Maybach, който реално е позициониран, като отделен модел.

Клиентът е избрал мощният 585 к.с. S-Class, с топ оборудване, но каталогът с опции на Mercedes-Benz така и не е успял да отговори напълно на желанията му за интериор, дори в секциите с AMG и Designo предложения. Това насочва ’The King’ – ще го наречем така, защото ни помоли да запазим името му в тайна -, към Art Studio Vilner.

мерцедес, кола

Фина черна кожа и алкантара, ромбоидно-квадратен десен, изразен чрез бели, контрастни шевове. Vilner изпълняват дори стелките от кожа с квадратна графика, като същият десен е повторен и от двете страници на таблото с алкантарата, които през повечето време остават скрити от затворените предни врати. Пресичащите се бели шевове вървят през централните области на седалките, отстрани на централния тунел, както и по тавана на автомобила. Кората на капака на багажника също е получила фино отношение, алкантара и бели шевове в квадратни графики.

мерцедес, кола

Секции от алкантара и фина кожа „Напа“ правят волана едновременно приятен за окото и на допир. Алкантара покрива гърба на вътрешното огледало, гърбовете на подглавниците и всички оригинално оставени голи пластмасови елементи в интериора. Тя присъства и на тавана, както покрива дори отварящото се „яйце“, което помещава бутоните за набиране на телефонни номера.

мерцедес, кола

2015 Mercedes-Benz S 63 AMG, 5461 куб. см, V8, 585 к.с., 900 Нм, 7 ст. автоматична, задно задвижване, 2045 кг.

 
 

Изтекоха снимки на новия смартфон на Meizu

| от chronicle.bg |

Наскоро Meizu представи официално смартфоните Pro 6 Plus и M3X.

На 6 декември компанията ще даде пресконференция, на която вероятно ще представи още свои устройства. Слуховете твърдят, че Meizu ще покаже M5 Note, но на сцената ще се появи и друга джаджа с кодовото име Meizu Four (1206).

Днес в китайската социална мрежа се появи порция снимки на телефона.

Все още няма официална информация за спецификациите на смартфона, но според слухове, Meizu Four ще има извит 2K AMOLED Edge дисплей и Exynos 8890 чипсет.

Meizu-Four-leak_6

Източник: GSM Arena

 
 

9 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Иван Бондоков

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-то издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Днес продължаваме с Иван Бондоков: съ-основател на Limacon – първият център за развитие на социален капитал в България. Занимава се с маркетинг и PR, развиване на социален капитал на личностно и общностно ниво и е китарист и поет по душа.

Ето какво каза той за любимите си реклами, като предварително заяви, че не се притеснява, че повечето от тях са леко нецензурни:

За мен най-добрите реклами са тези, които не адресират директно продукта на фирмата. Тези реклами, които не навират в лицето на зрителя колко готин и нужен е дадения продукт за него. Обожавам интелигентните реклами и нереализирана мечта ми е да направя подобна реклама за култов бранд.

Bud Light „Cut The Cheese“

Феноменална реклама, която се заиграва с няколко жаргонни израза за различни физиологични процеси, които извършваме в ежедневието си! За повечето от вас, както и за мен, ще е нужно да прочетете коментарите под видеото, за да разберете гениалността на сценаристите. Велико!

Bud Light Swear Jar

Продължавам с „вулгарните“ реклами, които са били забранени за масово разпространение. Феноменалните Ab InBev, които произвеждат едни от най-известните марки бира в света, отново къртят с тази реклама и нейната сестра в третото видео! Мисля, че няма нужда от разяснение защо е феноменална.

Bud Light Clothing Drive

Пак да кажа – тези хора правят най-великите реклами! Насладете се на това заиграване с една вътрешно-фирмена кауза, а именно да се даряват дрехи за бедните в замяна на една биричка.

Old Spice | The Man Your Man Could Smell Like

Не мога да пропусна великите реклами на Old Spice, които странно защо от скоро взеха да се въртят по българските телевизии, но и ние си знаем, че за много неща сме назад от всички други. Изключително работещо е да изграждаш рекламна стратегия около един човек/актьор, който да се превърне в лице на целия продук. Разгледайте и видеата, в които перфектно сложения мъж отговаря на коментари под неговите реклами в youtube – супер смарт!

Bud Light – „Candle Light“ Horse 

Разък завой отново към Bud Light и тази реклама, която е апогей на „вулгарността“. Нечовешки добре измислено.

Metallica – Hardwired….To Self-Destruct

Като върл фен на Metallica не мога да не ви споделя този душевен оргазъм. Страхотно измислено и няма как човек освен да иска да си купи тавата, да не тръгне да търси и такива ръкавици.

Mercedes Benz – Library 

За тази яка реклама говор просто слоганът накрая – красива отвън, умна отвътре.

Porsche 911 commercial

Рекламата на любимата ми марка коли, която много точно обрисува една човешка мечта. Завършвам с този майсторски миг на интелигентност, стил, страст и човечност. Настръхвам като я гледам просто. Велико!

Очаквайте следващите ни предложения след седмица, а ако имате своя любима реклама – посочете ни я в коментарите. На финала ще направим специална селекция от читателите на Chronicle.

 

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.