Пиер Маняти: Производството се завръща у дома

| от |

i292778_w648

Пиер Маняти, директор на изследователската група Номисма към Болонския университет. Статията „Производството се завръща у дома“ е публикувана в ежегодника „Номос и Хаос“ 2013/2014.

В миналото икономистите се интересуваха как по възможност да ликвидират индустриалната политика, но днес те смятат, че е настъпило времето да помислят как по-ефективно да действат в това направление. Приоритетното внимание към производствения сектор обединява част от развиващите и развитите държави.

В развитите страни отново обърнаха внимания на индустрията. След дълги години на деиндустриализация правителствата повдигат въпроса как да възродят производството – един от най-важните двигатели на икономическия растеж. В същото време няколко големи компании, преди всичко американски, планират да върнат част от производствените си мощности в Съединените щати.

Завръщането на производството: анекдот или факт?

На 6 декември 2012 генералният директор на „Епъл“ Тим Кук обяви инвестиционен план на стойност 100 милиона долара с цел в САЩ да бъде открита производствена линия на компютри Мас. Благодарение на обещаните инвестиции тези компютри ще се произвеждат предимно в Америка, а няколко модели на марката „Епъл“ повече няма да имат обозначението „Разработено в Калифорния, произведено в Китай“. На следващия ден компанията „Фокскон“, един от най-големите производители на високотехнологични устройства, като смартфони и платки за компютри и телевизори, обяви, че ще разшири присъствието си в КНР за удовлетворяване на нуждите на своите клиенти за изготвяне на изделия в САЩ.

Подобен курс провеждат и други сериозни компании, като Caterpillar, „Дженерал Електрик“ и „Форд“. Те също обявиха плановете да върнат някои от производствените си активи в САЩ. Какво е това: случайно съвпадение или първи признаци за набираща сила тенденция?

Дебатите за репатрирането на индустрията в САЩ стават все по-горещи. Особено горещо се обсъжда въпроса, дали Америка се нуждае от големи производствени мощности. Както често се случва с публичните дискусии за тенденциите, рамките на които ние за момента не си представяме достатъчно ясно, най-интересното е свързано не толкова със споровете за сравнителната статистика по възстановяването на производствените линии и работни места, още повече че до момента такива данни още не са събрани, колкото с източниците и движещите сили на това явление.

Скептиците посочват, че завръщането на производството в САЩ до момента не е довело до рязък скок на броя на работните места в индустриалния сектор. От януари 2010 заетостта в американската индустрия е нараснала с 520 хиляди работни места, но при това само 50 000 от тях са създадени от чуждестранни компании. Това не е малка цифра, но все още е несъпоставима с броя на работните места, съкратени във връзка с износа на производство в други страни. Според данните на Американското бюро по трудова статистика, от 2000 до 2009 САЩ са се лишили от 6 милиона работни места в индустриалния сектор.

През март миналата година Ян Хацуис от „Голдман Сакс“ посочи, че растежът на американската промишленост от 2000 г. представлява нищо повече от едно циклично възстановяване след рецесията и този факт все още не може да служи за убедително доказателство за „възраждането“ на американската индустрия. Даже когато на 2 април миналата година вестник „Вашингтон пост“ обърна внимание върху решението на някои европейски индустриалци да открият предприятия в Съединените щати, за да се възползват от ниските цени на енергоносителите, в своята заглавна статия „Ню Йорк Таймс“ говореше за „индустриален мираж“.

Скептиците следят увеличаването на мащаба на операциите, докато оптимистите отделят по-голямо внимание на обстоятелствата, довели до бум на индустриалното производство. Освен съкращаването на разликите в заплатите между Китай и САЩ постоянно расте и производителността на труда на американските работници. Увеличават се разходите за транспортиране на стоки, което прави производството в чужбина по-скъпо. При това цената на енергията в САЩ намалява заради огромните обеми на добив на природен газ. Това и други фактори биха могли да направят американската индустрия по-конкурентоспособна не само в сравнение с Европа и Япония, но също така и с такъв промишлен гигант, какъвто са Китай.

Естествено не трябва да очакваме, че Съединените щати ще възстановят всичките 19 милиона работни места в индустрията, които са съществували през 1980. Освен това самият характер на труда съществено ще се отличава от работата, която по онова време са изпълнявали същите тези 19 милиона работници. Но всеки ръст на производството след продължителния упадък от изминалите десетилетия би могъл да внесе важен принос в икономиката и технологичния прогрес.

Не само услуги

След дълги години деиндустриализация правителствата на развитите страни търсят възможност да възродят производството, разглеждайки го като важен фактор за икономически растеж и поставяйки под съмнение създалото се в последно време разделение на труда между висококвалифицирания Запад, обречен на сферата на услугите, и Изток с характерно ниските заплати, и по тази причина по-добре приспособен към индустриалното производство.

В доклада „За състоянието на съюза“ през януари 2012 американският президент Барак Обама включи сред приоритетните задачи на администрацията укрепването и възраждането на стабилна производствена база и преди всичко промишлеността, а също така разработването на данъчни облекчения и други мерки за стимулиране на производството на стоки в бъдеще. Трите от 17-те страници на документа са посветени на „плана за възраждане на индустриалното производство“, съживяване на индустриалния потенциал на Америка за сметка на понижаване на себестойността на произвежданата продукция, данъчни стимули и облекчения за компаниите, върнали в родината активите, които по-рано са изнесли в други страни, и създаващи работни места за американците в промишления сектор.

В поредния доклад „За състоянието на съюза“ от 12 февруари 2013 Обама подчерта, че главната задача се състои в това Америка да бъде превърната в магнит за нови работни места и нови производства. След 10 години съкращения в индустриалния сектор, заяви американският президент, за последните три години компаниите, занимаващи се с производство, създадоха около половин милион работни места. Обама също така цитира няколко примера, отбелязвайки, че компанията Caterpillar връща работни места от Япония, „Форд“ – от Мексико и Китай, „Интел“ открива в САЩ своето най-модерно предприятие. Той също така спомена и за завръщането на производство на „Епъл“ в Америка.

Подобни промени се наблюдават във Франция, където правителството неотдавна взе на въоръжение нова индустриална политика, за да определи сценариите за индустриално развитие. Даже консервативното британско правителство начело с Дейвид Камерън не остана в страни от тази тенденция и сериозно обсъжда с най-престижните университети на Обединеното кралство въпросът как да се стимулира „възраждането на производството“, създавайки най-благоприятни условия за това във Великобритания.

Този процес започва с отговор на въпроса, може ли развита в икономическо отношение страна, такава като САЩ, да живее и процъфтява без индустриално производство. В Америка проблемът е изключително актуален – до такава степен, че Масачузетския технологичен институт /МТИ/ стартира неотдавна изследователска програма под названието „Производството в иновационната икономика“, в която анализира състоянието на промишлеността в САЩ и препоръчва нови стратегии. Става дума за иновации и технологии, изискващи обновяване на производствената база, които съдействат за икономическия растеж и създаването на работни места.

Според икономиста и професор от МТИ Сюзън Бергер проблемът е породен от колосалното социално неравенство в САЩ, предизвикано от икономика, лишена от производствена база, а също от разрастващата се пропаст между такива „горещи анклави“, като Силициевата долина, Бостън, Дъръм-Роли, Остин и „черните дупки“, като Детройт, при пълното отсъствие на промеждутъчни решения. Бергер смята, че иновациите, не са обезпечени с промишлен потенциал, не водят до създаването на средна класа – основният стълб на американската демокрация. Следователно, целта на проекта е да покаже, как иновациите могат да се трансформират в нови мощности.

Доводите на привържениците на ренесанса в промишленото производство се потвърждават от редица аналитични изследвания. Наличието на няколко качествени признака позволяват да се признае индустрията за двигател на икономическия растеж.

Индустриалното производство – извор на знания. То изисква максимални разходи за научни изследвания и разработки, най-интензивни и задълбочени иновации, съдействащи за значителен за значителен прираст на производителността на труда. Индустриалните стоки донасят със себе си и новите технологии, които се превръщат в достояние на цялата икономика. Следователно, знанието не се ограничава с индустриалния потенциал, но обхваща изцяло икономическата система. Като цяло по-високата производителност на труда отговаря на по-високото заплащане, което съдейства за привличането на висококвалифицирани кадри създаването на благоприятен цикъл на тяхната ротация. Накрая индустриалното производство е необходимо за търговията с останалия свят. Неговият упадък неизбежно върви ръка за ръка с растящия дефицит на търговския баланс, който в дългосрочна перспектива намалява вътрешното търсене, а това неблагоприятно се отразява на жизнения стандарт.

Акио Морита, основател на компанията „Сони“, твърдеше преди много години, че всяка световна държава, която загуби своята производствена база, рано или късно ще престане да бъде велика. Ето защо китайците са така решително настроени в полза на промишлеността, разбирайки, че в нея се крие ключът към икономическия растеж.

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.