Пиер Маняти: Производството се завръща у дома

| от |

i292778_w648

Пиер Маняти, директор на изследователската група Номисма към Болонския университет. Статията „Производството се завръща у дома“ е публикувана в ежегодника „Номос и Хаос“ 2013/2014.

В миналото икономистите се интересуваха как по възможност да ликвидират индустриалната политика, но днес те смятат, че е настъпило времето да помислят как по-ефективно да действат в това направление. Приоритетното внимание към производствения сектор обединява част от развиващите и развитите държави.

В развитите страни отново обърнаха внимания на индустрията. След дълги години на деиндустриализация правителствата повдигат въпроса как да възродят производството – един от най-важните двигатели на икономическия растеж. В същото време няколко големи компании, преди всичко американски, планират да върнат част от производствените си мощности в Съединените щати.

Завръщането на производството: анекдот или факт?

На 6 декември 2012 генералният директор на „Епъл“ Тим Кук обяви инвестиционен план на стойност 100 милиона долара с цел в САЩ да бъде открита производствена линия на компютри Мас. Благодарение на обещаните инвестиции тези компютри ще се произвеждат предимно в Америка, а няколко модели на марката „Епъл“ повече няма да имат обозначението „Разработено в Калифорния, произведено в Китай“. На следващия ден компанията „Фокскон“, един от най-големите производители на високотехнологични устройства, като смартфони и платки за компютри и телевизори, обяви, че ще разшири присъствието си в КНР за удовлетворяване на нуждите на своите клиенти за изготвяне на изделия в САЩ.

Подобен курс провеждат и други сериозни компании, като Caterpillar, „Дженерал Електрик“ и „Форд“. Те също обявиха плановете да върнат някои от производствените си активи в САЩ. Какво е това: случайно съвпадение или първи признаци за набираща сила тенденция?

Дебатите за репатрирането на индустрията в САЩ стават все по-горещи. Особено горещо се обсъжда въпроса, дали Америка се нуждае от големи производствени мощности. Както често се случва с публичните дискусии за тенденциите, рамките на които ние за момента не си представяме достатъчно ясно, най-интересното е свързано не толкова със споровете за сравнителната статистика по възстановяването на производствените линии и работни места, още повече че до момента такива данни още не са събрани, колкото с източниците и движещите сили на това явление.

Скептиците посочват, че завръщането на производството в САЩ до момента не е довело до рязък скок на броя на работните места в индустриалния сектор. От януари 2010 заетостта в американската индустрия е нараснала с 520 хиляди работни места, но при това само 50 000 от тях са създадени от чуждестранни компании. Това не е малка цифра, но все още е несъпоставима с броя на работните места, съкратени във връзка с износа на производство в други страни. Според данните на Американското бюро по трудова статистика, от 2000 до 2009 САЩ са се лишили от 6 милиона работни места в индустриалния сектор.

През март миналата година Ян Хацуис от „Голдман Сакс“ посочи, че растежът на американската промишленост от 2000 г. представлява нищо повече от едно циклично възстановяване след рецесията и този факт все още не може да служи за убедително доказателство за „възраждането“ на американската индустрия. Даже когато на 2 април миналата година вестник „Вашингтон пост“ обърна внимание върху решението на някои европейски индустриалци да открият предприятия в Съединените щати, за да се възползват от ниските цени на енергоносителите, в своята заглавна статия „Ню Йорк Таймс“ говореше за „индустриален мираж“.

Скептиците следят увеличаването на мащаба на операциите, докато оптимистите отделят по-голямо внимание на обстоятелствата, довели до бум на индустриалното производство. Освен съкращаването на разликите в заплатите между Китай и САЩ постоянно расте и производителността на труда на американските работници. Увеличават се разходите за транспортиране на стоки, което прави производството в чужбина по-скъпо. При това цената на енергията в САЩ намалява заради огромните обеми на добив на природен газ. Това и други фактори биха могли да направят американската индустрия по-конкурентоспособна не само в сравнение с Европа и Япония, но също така и с такъв промишлен гигант, какъвто са Китай.

Естествено не трябва да очакваме, че Съединените щати ще възстановят всичките 19 милиона работни места в индустрията, които са съществували през 1980. Освен това самият характер на труда съществено ще се отличава от работата, която по онова време са изпълнявали същите тези 19 милиона работници. Но всеки ръст на производството след продължителния упадък от изминалите десетилетия би могъл да внесе важен принос в икономиката и технологичния прогрес.

Не само услуги

След дълги години деиндустриализация правителствата на развитите страни търсят възможност да възродят производството, разглеждайки го като важен фактор за икономически растеж и поставяйки под съмнение създалото се в последно време разделение на труда между висококвалифицирания Запад, обречен на сферата на услугите, и Изток с характерно ниските заплати, и по тази причина по-добре приспособен към индустриалното производство.

В доклада „За състоянието на съюза“ през януари 2012 американският президент Барак Обама включи сред приоритетните задачи на администрацията укрепването и възраждането на стабилна производствена база и преди всичко промишлеността, а също така разработването на данъчни облекчения и други мерки за стимулиране на производството на стоки в бъдеще. Трите от 17-те страници на документа са посветени на „плана за възраждане на индустриалното производство“, съживяване на индустриалния потенциал на Америка за сметка на понижаване на себестойността на произвежданата продукция, данъчни стимули и облекчения за компаниите, върнали в родината активите, които по-рано са изнесли в други страни, и създаващи работни места за американците в промишления сектор.

В поредния доклад „За състоянието на съюза“ от 12 февруари 2013 Обама подчерта, че главната задача се състои в това Америка да бъде превърната в магнит за нови работни места и нови производства. След 10 години съкращения в индустриалния сектор, заяви американският президент, за последните три години компаниите, занимаващи се с производство, създадоха около половин милион работни места. Обама също така цитира няколко примера, отбелязвайки, че компанията Caterpillar връща работни места от Япония, „Форд“ – от Мексико и Китай, „Интел“ открива в САЩ своето най-модерно предприятие. Той също така спомена и за завръщането на производство на „Епъл“ в Америка.

Подобни промени се наблюдават във Франция, където правителството неотдавна взе на въоръжение нова индустриална политика, за да определи сценариите за индустриално развитие. Даже консервативното британско правителство начело с Дейвид Камерън не остана в страни от тази тенденция и сериозно обсъжда с най-престижните университети на Обединеното кралство въпросът как да се стимулира „възраждането на производството“, създавайки най-благоприятни условия за това във Великобритания.

Този процес започва с отговор на въпроса, може ли развита в икономическо отношение страна, такава като САЩ, да живее и процъфтява без индустриално производство. В Америка проблемът е изключително актуален – до такава степен, че Масачузетския технологичен институт /МТИ/ стартира неотдавна изследователска програма под названието „Производството в иновационната икономика“, в която анализира състоянието на промишлеността в САЩ и препоръчва нови стратегии. Става дума за иновации и технологии, изискващи обновяване на производствената база, които съдействат за икономическия растеж и създаването на работни места.

Според икономиста и професор от МТИ Сюзън Бергер проблемът е породен от колосалното социално неравенство в САЩ, предизвикано от икономика, лишена от производствена база, а също от разрастващата се пропаст между такива „горещи анклави“, като Силициевата долина, Бостън, Дъръм-Роли, Остин и „черните дупки“, като Детройт, при пълното отсъствие на промеждутъчни решения. Бергер смята, че иновациите, не са обезпечени с промишлен потенциал, не водят до създаването на средна класа – основният стълб на американската демокрация. Следователно, целта на проекта е да покаже, как иновациите могат да се трансформират в нови мощности.

Доводите на привържениците на ренесанса в промишленото производство се потвърждават от редица аналитични изследвания. Наличието на няколко качествени признака позволяват да се признае индустрията за двигател на икономическия растеж.

Индустриалното производство – извор на знания. То изисква максимални разходи за научни изследвания и разработки, най-интензивни и задълбочени иновации, съдействащи за значителен за значителен прираст на производителността на труда. Индустриалните стоки донасят със себе си и новите технологии, които се превръщат в достояние на цялата икономика. Следователно, знанието не се ограничава с индустриалния потенциал, но обхваща изцяло икономическата система. Като цяло по-високата производителност на труда отговаря на по-високото заплащане, което съдейства за привличането на висококвалифицирани кадри създаването на благоприятен цикъл на тяхната ротация. Накрая индустриалното производство е необходимо за търговията с останалия свят. Неговият упадък неизбежно върви ръка за ръка с растящия дефицит на търговския баланс, който в дългосрочна перспектива намалява вътрешното търсене, а това неблагоприятно се отразява на жизнения стандарт.

Акио Морита, основател на компанията „Сони“, твърдеше преди много години, че всяка световна държава, която загуби своята производствена база, рано или късно ще престане да бъде велика. Ето защо китайците са така решително настроени в полза на промишлеността, разбирайки, че в нея се крие ключът към икономическия растеж.

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

Смешната история за голия Чанинг и началото на връзката с Джена

| от chronicle.bg |

Чанинг и Джена Тейтъм са една от най-готините светски двойки. Двамата винаги са с огромни усмивки на лицата си и са до болка откровени.

Благодарение на Джена, вече знаем и историята как е пламнала искрата между двамата.

Двамата се запознават на снимачната площадка на Step Up. И двамата тъкмо са приключили връзки и Джена предлага просто да се забавляват, без сериозно обвързване.

Чанинг е съгласен… докато не се напие.

„Беше излязъл в някакъв текила бар с другите танцьори от Step Up, имаше шанса „да бъде свободен”, но не можеш да спре да мисли за мен. И в два посред нощ идва и започва да блъска по вратата ми. Отварям и той е гол – само по сомбреро, бельо и ботуши – и ми каза: „Да го направим!”, каза Джена в шоуто на Елън Дедженерис.

„Но това не е най-интересната част от историята – продължава Джена. – На следващия ден отивам на снимачната площадка и около час ми оправят грима. Всички обаче започват да се притесняват, защото не могат да намерят Чанинг. Дръпнах една от асистентките и й казах: „Той е в стаята ми.” Тя само кимна и тръгна. След това се появи Чанинг и всички аплодираха.”

Няма как да не ги харесвате!

 
 

Какво научихме от премиерата на новия Suzuki Swift

| от chronicle.bg |

Вчера в култовия клуб „Ялта” се състоя родната премиера на най-новото поколение на емблематичния SUZUKI SWIFT.

От компанията изтъкнаха, че че новият SWIFT е основна част от глобалната стратегия за увеличаване на пазарния дял на SUZUKI, като ръстът до 2019 г. се очаква да бъде над 29%. На модела ще се разчита и локално, за да се запази тенденция за стабилен и значителен ръст в пазарния дял на марката.

SWIFT е модел, който отразява по възможно най-добрия начин опита на SUZUKI в производството на компактни автомобили, но също така той подчертава и отдадеността на компанията в създаването на автомобили със спортен дух, които носят максимално удоволствие от шофирането.

SUZUKI_SWIFT_GLX_02

Създаден на база на концепцията «SWIFT INNOVATION» изцяло новото поколение на модела притежава съвременен дизайн и е оборудвано с всички актуални технологии на японския производител. SWIFT се отличава с младежкия си и спортен дизайн, двигатели, които предлагат подобрена динамика и икономичност, богатата линия на модела – разнообразие от двигатели и скоростни кутии, конкурентно оборудване, надвишаващо средното за класа ниво, съвременни системи за активна и пасивна безопасност, система за задвижване на четирите колела ALLGRIP AUTO.

Speedy_Blue_Premium_Silver_CWC

Първото, което прави впечатление в новото поколение на SWIFT е тенденцията към положително намаляване на някои основни характеристики за автомобила – тегло (от 960 кг до 840 кг) и радиус на завиване (с 0,4 м по-малък), и постигане на много конкурентни нива на други показтели – 5% по-икономичен, 8 % по-аеродинамичен, 25% повече пространство в багажното отделение.

Ето и акцентите от представянето на новия SWIFT:

ДИЗАЙН

Успешният и непреходен дизайн на SWIFT отговаря напълно на нуждите на клиентите. Новият дизайн на SWIFT се фокусира върху еволюцията на база ДНК-то на своя предшественик. Запазвайки характеристиките на дизайна, е създаден един нов модел.

Компактната, ниска и широка каросерия, с нисък център на тежестта, въплъщава напълно спортния вид на новия SWIFT.

SUZUKI_SWIFT_interior_06

Агресивната предна маска с широк отвор, в съчетание с атлетичните линии, преминаващи през страничните части на автомобила, създават усещане за динамика, която отличава автомобила.

В същото време, за да се създаде по-голямо пространство в купето за пътниците, новият SWIFT разполага с
междуосие, което е 20 милиметра по-дълго от това на предишния модел. Височината на автомобила е 15 милиметра по-малка, а широчината на автомобила е по-голяма с 40 милиметра, подчертавайки ниската и широка форма на новия модел.

Новият SWIFT разполага с 265 литра пространство за багаж, което е с 54 литра повече от предишния модел.
Вътрешната част на новия SWIFT, която е със съвременен и младежки дизайн, който изразява спортните характеристики на модела. Централната конзола е обърната към водача, а купето за пътниците създава усещането за по-голям простор в сравнение с предшестващия модел.

Впечатляващо е арматурното табло, което в GLX версиите, посредством цветен TFT LCD 4,2 инчов екран, предоставя различна информация, свързана с управлението на автомобила, използвайки лесни за разбиране
графики.

SUZUKI_SWIFT_interior_11

ДВИГАТЕЛИ

Новият SWIFT е оборудван с два двигателя, атмосферен бензинов 1.2-литров двигател DUALJET с 90 к.с. / 6.000 об.мин. и 1.0-литров турбо бензинов двигател BOOSTERJET с 112 к.с. / 5.500 об.мин.

1.2 DUALJET балансира хармонично мощността и разхода на гориво. Посредством употребата на системата за многоточково впръскване и по-леките материали, които са използвани за неговото производство, е постигнат изключително нисък разход на гориво, който достига 4,3 литра/100 км. Двигателят е съчетан с ръчна 5-степенна скоростна кутия или безстепенна автоматична скоростна кутия (CVT).

Турбо двигателят 1.0 BOOSTERJET, благодарение на технологията за директно впръскване, с която разполага, съчетава висок въртящ момент с нисък разход. Този двигател е с максимален въртящ момент, който е на разположение при ниски обороти, което го прави съпоставим с характеристиките на дизелов двигател. Този двигател се съчетава с ръчна 5- степенна скоростна кутия или с автоматична 6-степенна скоростна кутия.

И двата двигателя в GLX версията с ръчна 5-степенна скоростна кутия се предлагат само в комбинация с полу хибридната система на Suzuki SHVS (Smart Hybrid Vehicle by Suzuki). SHVS се състои от интегриран генератор, който съдейства на двигателя при стартиране и ускоряване на автомобила, и компактна високо-производителна литиево-йонна батерия. В допълнение, системата е отговорна и за производството на електрическа енергия по време на спиране на автомобила, която се използва за захранване на електронни компоненти, като например радио и светлини.

Средният разход за GLX версиите в комбинация със SHVS системата е едва 4,0 литра/100 км. за 1.2 и се явява най- ниският разход за класа на задвижваните с бензин атмосферни двигатели с ръчна скоростна кутия и 4,3 литра/100
км. за 1.0.

В подобни нива варират и емисиите на вредни газове CO2, които са изключително ниски. Емисиите на CO2 за версиите с двигател 1.2 с ръчна 5-степенна скоростна кутия са 98 гр/км, а с помощта на SHVS системата, вредните газове достигат едва 90 гр/км.

SUZUKI_SWIFT_interior_22

БЕЗОПАСНОСТ

Новият SWIFT е първенец и по отношение както на безопасността на пътниците, така и на безопасността на пешеходците. Сред най-добрите в своя клас, той разполага със съвременно предпазно оборудване за предвиждане и избягване на евентуални произшествия – Dual Sensor Brake Support – система за подпомагане на пътното поведение на автомобила и спирачната дейност на база на камера и лазер. Новият SWIFT е първият модел на SUZUKI, който е оборудват с тази технология. Той е снабден и с Radar Brake Support – система, която беше за първи път въведена с новото поколение на легендарната VITARA. Водачън на SWIFТ може да разчита и на системата за следене и предупреждение при смяна на линиите на пътното платно. Като стандарт в този компактен автомобил са заложение 6 въздушни възглавници. Системата Hill Hold – асистент при потегляне при наклон, е изключително удобна при по-интензивния трафик в града.

Новият SWIFT е достъпен и във версии със система за задвижване на четирите колела ALLGRIP AUTO. Тази система автоматично контролира поведението на автомобила и при нужда насочва въртящия момент към задния мост.

SUZUKI_SWIFT_interior_01

ОБОРУДВАНЕ

Новият SWIFT включва всички съвременни технологии и улеснения за водача: муулти-информационна система с тъч дисплей и възможност за свързване със смартфон, камера за заден ход, чийто образ се появява на дисплея на мулти- информационната система и подобрява видимостта, навигация, LED светлини, автоматични светлини, адаптивен круиз контрол, автоматична функция на дългите светлини и още много други технологии, които поставят нови стандарти за безопасност и комфорт при шофирането.

SWIFT се предлага в 7 основни цвята, от които само един не е металик и още 4 двуцветни комбинации, които
подчетрават младежкия дух на водела. На разположение на клиентите е и богат избор от аксесоари, с които
могат да персонализират своя автомобил.

SWIFT_PI_01_40_high

ЦЕНИ

Цената на новия SWIFT започва от 23 390 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версия 1,2 GL и от 28 990 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версия 1,0 GL+.

Цените за версиите с ALLGRIP AUTO започват от 29 590 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версията 1,2 GL+.