Петдесет държави преговарят тайно за либерализация на услугите

| от |

Докато Европейският съюз и САЩ преговарят по Големия трансатлантически пазар (TTIP), архитектите на международния търговски обмен доизкусуряват други проекти за свободна търговия – от една страна, споразуменията за икономическо партньорство, наложени от Европа на Африка, а от друга, Споразумението за търговията с услуги, по което петдесетина страни преговарят тайно в Женева.

ПРЕДСТАВЕТЕ си свят, в който училищните столове принадлежат на „Кока-Кола“ или „Макдоналдс“. Един свят, в който пакистански предприятия обсъждат с парагвайските си колеги колко дни годишна отпуска да ви дадат и колко да ви плащат на час. Един свят, в който Уго Чавес би могъл да стане президент на Венецуела само ако се съгласи да управлява като Тони Блеър.

За такъв свят мечтаят в салоните на посолството на Австралия в Женева, където се срещат представителите на Европейския съюз и на още петдесетина страни: САЩ, Норвегия, Канада, Австралия, Япония, Тайван, Мексико, Колумбия, Чили, Турция, Пакистан… На тези държави, към които предстои да се присъединят Бразилия и Китай, се падат над 70% от световния обмен на услуги. Те преговарят от февруари 2012 г. по Споразумение за търговията с услуги, което биха искали да сключат до 2015 г.

На 28 април 2014 г., в хода на кампанията за европейски избори, когато народната съпротива срещу Големия трансатлантически пазар (TTIP) нарасна, пратениците се събраха да обсъждат този безпрецедентен по мащабите си проект. След като работата в Световната търговска организация (СТО) зацикли, целта сега е да се възроди един от най-важните навремето текстове – Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС), този път обаче извън рамките на СТО, чието седалище впрочем се намира на две крачки.

Да се върнем назад, в 1994 – годината, когато бе създадена Световната търговска организация (СТО). Съветският съюз се е разпаднал преди три години – това е краят на разделението на света на два блока. Европейските диктатури (Испания, Португалия и Гърция) са изчезнали петнадесетина години преди това. Нов вятър вее и на Изток. Пред политическите водачи стои един-единствен приоритет – ликвидиране на всички пречки пред конкуренцията. За целта те дават на СТО невиждана власт. Споразумението от Маракеш, с което се създава институцията, уточнява, че всяка държава „ще осигури съответствието на своите закони, правилници и административни процедури със задълженията си, така както са формулирани в приложените споразумения“ (член XVI, параграф 4).

Общото споразумение за търговията с услуги е сред тези приложения. То цели „постепенно либерализиране“ на всички обслужващи дейности чрез „преговори, които ще се водят периодично, с цел да се издигне постепенно равнището на либерализация“ (член XIX, параграф 1). С други думи всички те да се отворят за международната конкуренция, като малко по малко се премахнат местните или националните специфичности. В този смисъл ГАТС признава единствено понятието „доставчици на услуги“, независимо дали техният статут е публичен или частен.

СТО утвърди номенклатура, която съдържа дванадесет отрасъла: услуги, предоставяни на фирми, комуникация (включително пощите и аудиовизуалната сфера), строителство и инженерни услуги, разпространение, образование, околна среда, финансови услуги и застраховане, здравеопазване и социални дейности, туризъм, развлекателни, културни и спортни услуги, транспорт и „услуги, които не са включени другаде“. Следва класификация на сто и шестдесет подсектора: през това сито нищо не може да се промъкне. Прилагането на ГАТС би означавало край на публичните услуги (образование, здравеопазване, транспорт, енергоснабдяване и т.н.) такива, каквито са познати в повечето европейски страни. Либерализацията трябва да се разбира като подчиняване на правилата на конкуренцията. На конкуренцията не трябва да противоречи никаква социална, санитарна или екологична норма, като например, трудово право, което вреди на рентабилността на инвестициите, или предохранителни принципи, считани за прекалено ограничаващи, или определяне на граници на замърсяването, предизвиквано от някоя индустриална дейност…

Процедурата на СТО приканва всяка държава да предложи списък на услугите, които се ангажира да либерализира – „офертите“, както и границите за това отваряне на пазара. Степента на либерализация, на която дадена държава се е съгласила, е необратима. По-сетнешните преговори може да се отнасят единствено за съкращаване на първоначално поисканите ограничения. Успоредно с това всяко правителство изпраща на другите „искания“, отнасящи се до тях, като посочва мащабите на желаната конкуренция. На пазарната логика – пазарен подход, предлагане срещу търсене.

През 2001 г. СТО постави началото на нов цикъл преговори – „програмата от Доха“. Организацията обяви сбит график на разискванията в областта на услугите – исканията трябваше да ѝ бъдат изпратени преди края на 2002 г., а предложенията – най-късно година след това. Пазарлъците обаче зациклиха. Прекомерните изисквания на развитите капиталистически страни срещнаха съпротивата на страните от Юга. Членките на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) успяха да обединят около становищата си повече от деветдесет държави.

Ефектът на мандалото

ПО време на срещата на министрите в Хонконг през 2005 г. СТО все пак постигна съгласие за ново отваряне на пазара в рамките на ГАТС. Но според приетото правило за програмата от Доха, няма споразумение по нищо, ако няма споразумение по всичко. В Хонконг, в опит да преодолеят блокирането на мултилатерализма, страните се споразумяха да започнат двустранни (между две държави) и многостранни преговори (между няколко региона или групи страни). Последните дават възможност резултатите им по-късно да бъдат наложени на останалата част от планетата – „многостранност на резултатите“, според жаргона на СТО. Тази възможност да се разпростре върху всички едно двустранно или многостранно споразумение е предвидена в член II, 3 на споразумението за учредяване на СТО. Тя беше използвана при търговията с граждански въздухоплавателни средства, за обществените поръчки, в отрасъла за млякото и млечните продукти и за говеждото месо.

Замразяването на споразумението от 2005 г. предизвика недоволство сред деловите среди. Американската Коалиция на обслужващите индустрии и Европейският форум на услугите действат активно пред правителствата и Европейската комисия, за да ги накарат да отговорят на очакванията на „създателите на блага“. Те основаха Глобалната коалиция на услугите, към която се присъединиха работодателски организации от Австралия, Барбадос, Канада, Карибите, Хонконг, Ямайка, Япония, Нова Зеландия, Сейнт Лусия, Тайван и Тринидад и Тобаго. В този списък могат да се открият поне шест данъчни убежища… Към групата се присъедини и Ситито на Обединеното кралство – асоциация, обединяваща финансовите услуги в лондонското Сити.

През декември 2011 г. конференцията на министрите в Женева отчете безизходицата на преговорите. Глобалната коалиция на услугите успя да убеди петдесет правителства да подкрепят проект за Споразумение за търговията с услуги извън многостранната рамка на СТО. Петдесетте, самопровъзгласили се – не се смейте! – за „много добри приятели на услугите“, започнаха преговори на 15 февруари 2012 г. Съветът на министрите на Европейския съюз даде мандат на Комисията едва година по-късно, на 18 март 2013 г. Както и в случая с Големия трансатлантически пазар (ТTIP), документът, на който се основава позицията на Съюза, не беше публикуван.

През юли 2013 г. „много добрите приятели на услугите“ успяха да съблазнят евродепутатите – Европейският парламент „приветства началото на преговорите“. Те се водят в Женева в сградата на посолството на Австралия. Текстовете трябва да останат тайни. САЩ дори изискват техните предложения да бъдат класирани като „поверителни“ за срок от „пет години от датата на влизане в сила на Споразумението за търговията с услуги или, ако не бъде постигнато никакво споразумение, пет години след приключване на преговорите“ [7].

Споразумението за търговията с услуги си поставя същите цели и възприема метода на предшественика си ГАТС. Целите са: ускоряване на приватизацията във всички области и предотвратяване на всяка форма на връщане в публичната сфера на комерсиализирана или приватизирана дейност. Колкото до метода – той е да се действа чрез предлагане и търсене, като едното и другото се прилагат не само за отраслите и подотраслите на услугите, но и за различните начини на доставяне на услуги. Във всички случаи целта е да се премахнат законовите и нормативните изисквания.

Възроденият от Споразумението за търговията с услуги член XVII-1 на ГАТС налага принципа на „националния режим“: „Колкото до мерките, отнасящи се до доставката на услуги, всеки член ще предоставя на услугите и на доставчиците на услуги от всеки друг член режим не по-малко благоприятен от онзи, който предоставя на собствените си сходни услуги и на собствените си доставчици на сходни услуги“. Това означава, че Франция би трябвало да финансира чуждестранен частен университет или чужд частен лицей, установил се на нейна територия, в същата степен, в която финансира собствените си публични образователни учреждения. Тъй като това е невъзможно от бюджетна гледна точка, тя няма да има друг избор, освен да се откаже от финансирането на френските университети и лицеи. А по силата на член XVI Споразумението за търговията с услуги би забранило „публичните монополи“ (като националното образование) и изключителните доставчици на услуги, дори на регионално или местно ниво (като общинските служби за водоснабдяване).

Както при ГАТС, става дума за ликвидиране на нормите в областта на сигурността и хигиената на работното място, на екологичните нормативи и защитата на потребителите… На прицел са преди всичко задълженията за общите услуги, т.е. онова, което държавата смята, че е длъжна да осигури на цялото си население: здравеопазване, образование, поща и т.н.

Две други клаузи, заимствани от ГАТС – а именно статуквото и ефектът на мандалото, биха забранили връщането в публичната сфера на вече приватизирани дейности. Статуквото замразява достигнатото равнище на либерализация и забранява всяко връщане към услуги, предоставяни преди от държавните власти. Връщането на водоснабдяването под контрола на общинските власти би станало невъзможно. Ефектът на мандалото пък налага всяка промяна на статута на дадена дейност „да е в посока към по-голямо съответствие със споразумението, а не обратно„. Това разпореждане би попречило на властите да създават нови публични услуги, например в енергетиката.

Но в доста области Споразумението за търговията с услуги не се задоволява да копира ГАТС, то афишира още по-големи амбиции. Например, съществува възможност от националния режим да се извади цялата образователна система или пък изцяло или отчасти здравеопазването и културата. Това ново споразумение иска да въведе правило, според което принципът автоматично се прилага за всички услуги, освен ако те не са изрично изключени и поставени в „негативен списък“. Който обаче подлежи на ревизиране.

Поверителен документ от 14 април т.г., разпространен от „Уикилийкс“ на 19 юни, информира за състоянието на преговорите по финансовите услуги, включително предоставяните от пощите или застрахователите. Налага се заключението, че кризата от 2008 г. не е притъпила волята за още по-голяма дерегулация на сектора. Сред пречките, които се цели да бъдат отстранени, са ограниченията за размера на финансовите институции, наложените ограничения на банковите дейности, контролът върху трансферите на средства, държавните монополи, задължението да се обявяват операциите в данъчните оазиси или контролът върху трансграничните движения на спекулативни капитали…

Дерегулация на банковия сектор

ИНТЕРНАЦИОНАЛЪТ на публичните услуги, синдикална федерация, присъстваща в сто петдесет и четири страни, обобщава по следния начин протичащия процес: „Споразумението за търговията с услуги се вписва в нова, тревожна вълна от търговски и инвестиционни споразумения, почиващи върху юридически задължителни правомощия, които институционализират правата на инвеститорите и забраняват всяка намеса на държавите в широк кръг области, косвено свързани с търговията“.

Европейската комисия смята, че СТО ще предостави институционна рамка на Споразумението за услугите и ще позволи то да се разпространи извън кръга държави, преговарящи в Женева. Организацията уточнява, че многостранните търговски споразумения са част от собствените ѝ споразумения „за онези членове, които са ги приели, и са задължителни за тези членове“.

ГАТС, Многостранното споразумение за инвестициите, Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АКТА), Големият трансатлантически пазар (TTIP), Споразумението по търговията с услуги… един след друг тези проекти за разширяване на свободната търговия са се заели да унищожат суверенитета на народите, за да наложат „по-висшето право“ на инвеститорите. Това развитие, за което мечтаят транснационалните компании, е задействано от правителствата, които по този начин сами орязват полето на своите компетенции, и от наднационални институции (Европейския съюз, СТО, МВФ), които се изплъзват от всякакъв контрол, който може да се нарече демократичен.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.