Петдесет държави преговарят тайно за либерализация на услугите

| от |

Докато Европейският съюз и САЩ преговарят по Големия трансатлантически пазар (TTIP), архитектите на международния търговски обмен доизкусуряват други проекти за свободна търговия – от една страна, споразуменията за икономическо партньорство, наложени от Европа на Африка, а от друга, Споразумението за търговията с услуги, по което петдесетина страни преговарят тайно в Женева.

ПРЕДСТАВЕТЕ си свят, в който училищните столове принадлежат на „Кока-Кола“ или „Макдоналдс“. Един свят, в който пакистански предприятия обсъждат с парагвайските си колеги колко дни годишна отпуска да ви дадат и колко да ви плащат на час. Един свят, в който Уго Чавес би могъл да стане президент на Венецуела само ако се съгласи да управлява като Тони Блеър.

За такъв свят мечтаят в салоните на посолството на Австралия в Женева, където се срещат представителите на Европейския съюз и на още петдесетина страни: САЩ, Норвегия, Канада, Австралия, Япония, Тайван, Мексико, Колумбия, Чили, Турция, Пакистан… На тези държави, към които предстои да се присъединят Бразилия и Китай, се падат над 70% от световния обмен на услуги. Те преговарят от февруари 2012 г. по Споразумение за търговията с услуги, което биха искали да сключат до 2015 г.

На 28 април 2014 г., в хода на кампанията за европейски избори, когато народната съпротива срещу Големия трансатлантически пазар (TTIP) нарасна, пратениците се събраха да обсъждат този безпрецедентен по мащабите си проект. След като работата в Световната търговска организация (СТО) зацикли, целта сега е да се възроди един от най-важните навремето текстове – Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС), този път обаче извън рамките на СТО, чието седалище впрочем се намира на две крачки.

Да се върнем назад, в 1994 – годината, когато бе създадена Световната търговска организация (СТО). Съветският съюз се е разпаднал преди три години – това е краят на разделението на света на два блока. Европейските диктатури (Испания, Португалия и Гърция) са изчезнали петнадесетина години преди това. Нов вятър вее и на Изток. Пред политическите водачи стои един-единствен приоритет – ликвидиране на всички пречки пред конкуренцията. За целта те дават на СТО невиждана власт. Споразумението от Маракеш, с което се създава институцията, уточнява, че всяка държава „ще осигури съответствието на своите закони, правилници и административни процедури със задълженията си, така както са формулирани в приложените споразумения“ (член XVI, параграф 4).

Общото споразумение за търговията с услуги е сред тези приложения. То цели „постепенно либерализиране“ на всички обслужващи дейности чрез „преговори, които ще се водят периодично, с цел да се издигне постепенно равнището на либерализация“ (член XIX, параграф 1). С други думи всички те да се отворят за международната конкуренция, като малко по малко се премахнат местните или националните специфичности. В този смисъл ГАТС признава единствено понятието „доставчици на услуги“, независимо дали техният статут е публичен или частен.

СТО утвърди номенклатура, която съдържа дванадесет отрасъла: услуги, предоставяни на фирми, комуникация (включително пощите и аудиовизуалната сфера), строителство и инженерни услуги, разпространение, образование, околна среда, финансови услуги и застраховане, здравеопазване и социални дейности, туризъм, развлекателни, културни и спортни услуги, транспорт и „услуги, които не са включени другаде“. Следва класификация на сто и шестдесет подсектора: през това сито нищо не може да се промъкне. Прилагането на ГАТС би означавало край на публичните услуги (образование, здравеопазване, транспорт, енергоснабдяване и т.н.) такива, каквито са познати в повечето европейски страни. Либерализацията трябва да се разбира като подчиняване на правилата на конкуренцията. На конкуренцията не трябва да противоречи никаква социална, санитарна или екологична норма, като например, трудово право, което вреди на рентабилността на инвестициите, или предохранителни принципи, считани за прекалено ограничаващи, или определяне на граници на замърсяването, предизвиквано от някоя индустриална дейност…

Процедурата на СТО приканва всяка държава да предложи списък на услугите, които се ангажира да либерализира – „офертите“, както и границите за това отваряне на пазара. Степента на либерализация, на която дадена държава се е съгласила, е необратима. По-сетнешните преговори може да се отнасят единствено за съкращаване на първоначално поисканите ограничения. Успоредно с това всяко правителство изпраща на другите „искания“, отнасящи се до тях, като посочва мащабите на желаната конкуренция. На пазарната логика – пазарен подход, предлагане срещу търсене.

През 2001 г. СТО постави началото на нов цикъл преговори – „програмата от Доха“. Организацията обяви сбит график на разискванията в областта на услугите – исканията трябваше да ѝ бъдат изпратени преди края на 2002 г., а предложенията – най-късно година след това. Пазарлъците обаче зациклиха. Прекомерните изисквания на развитите капиталистически страни срещнаха съпротивата на страните от Юга. Членките на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) успяха да обединят около становищата си повече от деветдесет държави.

Ефектът на мандалото

ПО време на срещата на министрите в Хонконг през 2005 г. СТО все пак постигна съгласие за ново отваряне на пазара в рамките на ГАТС. Но според приетото правило за програмата от Доха, няма споразумение по нищо, ако няма споразумение по всичко. В Хонконг, в опит да преодолеят блокирането на мултилатерализма, страните се споразумяха да започнат двустранни (между две държави) и многостранни преговори (между няколко региона или групи страни). Последните дават възможност резултатите им по-късно да бъдат наложени на останалата част от планетата – „многостранност на резултатите“, според жаргона на СТО. Тази възможност да се разпростре върху всички едно двустранно или многостранно споразумение е предвидена в член II, 3 на споразумението за учредяване на СТО. Тя беше използвана при търговията с граждански въздухоплавателни средства, за обществените поръчки, в отрасъла за млякото и млечните продукти и за говеждото месо.

Замразяването на споразумението от 2005 г. предизвика недоволство сред деловите среди. Американската Коалиция на обслужващите индустрии и Европейският форум на услугите действат активно пред правителствата и Европейската комисия, за да ги накарат да отговорят на очакванията на „създателите на блага“. Те основаха Глобалната коалиция на услугите, към която се присъединиха работодателски организации от Австралия, Барбадос, Канада, Карибите, Хонконг, Ямайка, Япония, Нова Зеландия, Сейнт Лусия, Тайван и Тринидад и Тобаго. В този списък могат да се открият поне шест данъчни убежища… Към групата се присъедини и Ситито на Обединеното кралство – асоциация, обединяваща финансовите услуги в лондонското Сити.

През декември 2011 г. конференцията на министрите в Женева отчете безизходицата на преговорите. Глобалната коалиция на услугите успя да убеди петдесет правителства да подкрепят проект за Споразумение за търговията с услуги извън многостранната рамка на СТО. Петдесетте, самопровъзгласили се – не се смейте! – за „много добри приятели на услугите“, започнаха преговори на 15 февруари 2012 г. Съветът на министрите на Европейския съюз даде мандат на Комисията едва година по-късно, на 18 март 2013 г. Както и в случая с Големия трансатлантически пазар (ТTIP), документът, на който се основава позицията на Съюза, не беше публикуван.

През юли 2013 г. „много добрите приятели на услугите“ успяха да съблазнят евродепутатите – Европейският парламент „приветства началото на преговорите“. Те се водят в Женева в сградата на посолството на Австралия. Текстовете трябва да останат тайни. САЩ дори изискват техните предложения да бъдат класирани като „поверителни“ за срок от „пет години от датата на влизане в сила на Споразумението за търговията с услуги или, ако не бъде постигнато никакво споразумение, пет години след приключване на преговорите“ [7].

Споразумението за търговията с услуги си поставя същите цели и възприема метода на предшественика си ГАТС. Целите са: ускоряване на приватизацията във всички области и предотвратяване на всяка форма на връщане в публичната сфера на комерсиализирана или приватизирана дейност. Колкото до метода – той е да се действа чрез предлагане и търсене, като едното и другото се прилагат не само за отраслите и подотраслите на услугите, но и за различните начини на доставяне на услуги. Във всички случаи целта е да се премахнат законовите и нормативните изисквания.

Възроденият от Споразумението за търговията с услуги член XVII-1 на ГАТС налага принципа на „националния режим“: „Колкото до мерките, отнасящи се до доставката на услуги, всеки член ще предоставя на услугите и на доставчиците на услуги от всеки друг член режим не по-малко благоприятен от онзи, който предоставя на собствените си сходни услуги и на собствените си доставчици на сходни услуги“. Това означава, че Франция би трябвало да финансира чуждестранен частен университет или чужд частен лицей, установил се на нейна територия, в същата степен, в която финансира собствените си публични образователни учреждения. Тъй като това е невъзможно от бюджетна гледна точка, тя няма да има друг избор, освен да се откаже от финансирането на френските университети и лицеи. А по силата на член XVI Споразумението за търговията с услуги би забранило „публичните монополи“ (като националното образование) и изключителните доставчици на услуги, дори на регионално или местно ниво (като общинските служби за водоснабдяване).

Както при ГАТС, става дума за ликвидиране на нормите в областта на сигурността и хигиената на работното място, на екологичните нормативи и защитата на потребителите… На прицел са преди всичко задълженията за общите услуги, т.е. онова, което държавата смята, че е длъжна да осигури на цялото си население: здравеопазване, образование, поща и т.н.

Две други клаузи, заимствани от ГАТС – а именно статуквото и ефектът на мандалото, биха забранили връщането в публичната сфера на вече приватизирани дейности. Статуквото замразява достигнатото равнище на либерализация и забранява всяко връщане към услуги, предоставяни преди от държавните власти. Връщането на водоснабдяването под контрола на общинските власти би станало невъзможно. Ефектът на мандалото пък налага всяка промяна на статута на дадена дейност „да е в посока към по-голямо съответствие със споразумението, а не обратно„. Това разпореждане би попречило на властите да създават нови публични услуги, например в енергетиката.

Но в доста области Споразумението за търговията с услуги не се задоволява да копира ГАТС, то афишира още по-големи амбиции. Например, съществува възможност от националния режим да се извади цялата образователна система или пък изцяло или отчасти здравеопазването и културата. Това ново споразумение иска да въведе правило, според което принципът автоматично се прилага за всички услуги, освен ако те не са изрично изключени и поставени в „негативен списък“. Който обаче подлежи на ревизиране.

Поверителен документ от 14 април т.г., разпространен от „Уикилийкс“ на 19 юни, информира за състоянието на преговорите по финансовите услуги, включително предоставяните от пощите или застрахователите. Налага се заключението, че кризата от 2008 г. не е притъпила волята за още по-голяма дерегулация на сектора. Сред пречките, които се цели да бъдат отстранени, са ограниченията за размера на финансовите институции, наложените ограничения на банковите дейности, контролът върху трансферите на средства, държавните монополи, задължението да се обявяват операциите в данъчните оазиси или контролът върху трансграничните движения на спекулативни капитали…

Дерегулация на банковия сектор

ИНТЕРНАЦИОНАЛЪТ на публичните услуги, синдикална федерация, присъстваща в сто петдесет и четири страни, обобщава по следния начин протичащия процес: „Споразумението за търговията с услуги се вписва в нова, тревожна вълна от търговски и инвестиционни споразумения, почиващи върху юридически задължителни правомощия, които институционализират правата на инвеститорите и забраняват всяка намеса на държавите в широк кръг области, косвено свързани с търговията“.

Европейската комисия смята, че СТО ще предостави институционна рамка на Споразумението за услугите и ще позволи то да се разпространи извън кръга държави, преговарящи в Женева. Организацията уточнява, че многостранните търговски споразумения са част от собствените ѝ споразумения „за онези членове, които са ги приели, и са задължителни за тези членове“.

ГАТС, Многостранното споразумение за инвестициите, Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АКТА), Големият трансатлантически пазар (TTIP), Споразумението по търговията с услуги… един след друг тези проекти за разширяване на свободната търговия са се заели да унищожат суверенитета на народите, за да наложат „по-висшето право“ на инвеститорите. Това развитие, за което мечтаят транснационалните компании, е задействано от правителствата, които по този начин сами орязват полето на своите компетенции, и от наднационални институции (Европейския съюз, СТО, МВФ), които се изплъзват от всякакъв контрол, който може да се нарече демократичен.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Ясна е причината за избухващите телефони на Samsung

| от chronicle.bg |

Фиаското с избухващите устройства Samsung Galaxy Note 7 се дължи на проблем с батерията. Това сочат резултатите от разследването по темата.

Galaxy Note 7 беше замислен като конкуренция на последния iPhone, но се наложи всички устройства да бъдат изтеглени заради безброй сигнали за подпалени телефони.

Изтеглянето струва на компанията около 5.3 милиарда долара и навреди на репутацията на южнокорейския технологичен гигант.

В понеделник компанията обяви, че проблемът с избухващите телефони е причинен единствено от батериите – няма проблем със софтуера или хардуера.

Причина са грешки в дизайна и производството, които са се отразили на батерията.

Докладът от разследването посочва, че проблемите са свързани с недостатъчно изолационен материал в батерията и дизайн, който не дава достатъчно пространство за безопасно разполагане на електродите на батерията.

Samsung обяви, че поема отговорност за провала.

Компанията не обяви името на доставчиците на батериите, но миналата година те бяха идентифицирани като филиала Samsung SDI и китайската Amperex Technology. Технологичният гигант не планира да предприема правни действия срещу тях, а приема отговорността за действията си.

Samsung’s Note 7 се появи на пазара през август 2016 година като устройство, конкуриращо iPhone на Apple.

През септември обаче се наложи да бъдат изтеглени 2.5 милиона устройства заради оплаквания с прегряване и избухващи батерии.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.