Петър Пунчев: В българския ефир нещата са по-аматьорски, отколкото бяха през 90-те

| от | | |

546884_10201256830839286_1546767261_n

Петър Пунчев е български радиожурналист. Работи в Българското национално радио от 1980 до 1988г. Дългогодишен председател и член на борда на Асоциацията на българските частни радио- и телевизионни оператори (ABBRO). През 1992 г. той и Константин Тилев, Кирил Калев и Бойчо Автов основават първото българско частно радио, Радио FM+. През 2007 година Пунчев приема предложение на ирландската медийна компания Communicorp Group да оглави бизнеса ѝ в Украйна. От края на 2008 е управляващ директор на Радио 3, Сърбия.

Имах късметa да живея най-активната част от живота си в необикновено време… И понеже, преди да стане реалност, независимото частно радио беше за мен една мечта, аз го изживявах като мечта – опитвах се да бъда с него постоянно, каквото и да ми струваше това.

В дадения случай можете да го разбирате буквално: през 1988-89 година се подвизавах с едно диктофонче и записвах програмите на частните радиостанции в която и страна да се окажех – Япония, Швейцария…. Трупах касетки с програми на неразбираеми езици, наслаждавах се на динамиката на воденето, на отлично подбраната музика… Не ми беше ясно как става това, но живеех с мечтата, а и с убеждението, че един ден ще направя същото!

През 1990 година, месеци след сватбата си, събрах всичките си скътани пари и отидох при един умен и сърдечен човек, Клара. Моята италианска приятелка не е вече между живите, не мога да й го кажа лично, но тя направи всичко, за да мога да видя максималното в модерните, нашумели италиански търговски радиостанции. Започнах активно да търся контакти с държавата ни веднага след като се прибрах от Рим. Започнах да търся поддръжници, съратници. Скоро кръгът от колеги се разшири до 10-на имена от БНР, повечето – мои приятели и колеги от Хоризонт. Те си имаха и други задачи, но аз се отдадох изцяло на борбата за спешна промяна на законите и дори Конституцията на странатa. Закони, които повеляваха Радиото (както и горите, планините и водоемите) да остане държавна собственост.

За две години успяхме да направим много, въпреки политическата нестабилност и сменящите се правителства… Най-смел беше Стефан Софиянски, който почти на своя глава, при незавършени промени в законите, намери вратичка и повика шестима от нас, за да си разпределим първите шест честоти. Ние бяхме най-подготвените – всъщност, единствените подготвени към края на лятото на 1992. Нямахме пукната стотинка, но за две години бяхме успели да обзаведем две помещения в „Геопланпроект“ на бул. „Цар Борис Трети“ и да вържем на тавана предавател и антена, дадени ни от един испанец – Мариано Сопеня, срещу обещанието, че ще му платим по-късно 8-те хиляди долара.  Предложих му… 20-процентов дял от фирмата, толкова много пари ми се виждаха тези 8 000 тогава. Той отказа. Преди година го открих чрез Фейсбук, писахме си. Каза ми, че знае за безумния ни успех и дълбоко съжалява, че е предпочел парите, които ние му изплащахме 2-3 години, пред партньорството… Има за какво, мисля си.

Когато

стартирахме –  на 15 октомври 1992 година, преди 21 лета – англичаните празнуваха 20 годишнината на частните си радиостанции, Франция – едва 11-тата … Гърция още пазеше свеж спомена за това, как в Солун младите основатели на една от първите частни радиостанции се бият, рамо до рамо със слушателите си, срещу полицията, която се опитва да им затвори свободното радио. Имахме пример за следване…

20 години не са кратък срок. Това е всъщност разликата между несвястното гугукане на бебето и зрелостта на пълнолетния човек! Това, че започвахме 20 години след тях, ни помагаше да избегнем някои грешки на западните радио-пионери, да се учим от тях на „правене на радио“, защото в програмно и в търговско отношение добрата стара Англия беше направила чудеса. Затова, без да съм религиозен, благодаря на Бог, че ни прати Никълъс Трезилиан, британец и наш вечен приятел… Той представляваше най-перспективната в онова време британска радиогрупировка – GWR, която година след старта ни стана наш миноритарен партньор с 48 на сто от дяловете в крехката ни фирма. Получиха ги срещу само 105 хиляди долара, от които ние четиримата, които в крайна сметка основахме първото частно радио – Радио FM+, не взехме нищо. Нито стотинка. Всичко отиде за истинска студийна техника, защото дотогава излъчвахме с концертния пулт на група „Щурците“, даден ни на изплащане от покойния днес наш приятел Пеци Гюзелев, както и с техника, купена от ЦУМ в късния соц.

Спомням си, че когато Никълъс дойде да се запознае с нас, ни каза: „Вие сте единствената инициатива в тази страна, в която няма пари с неизвестен произход. Искаме да работим именно с вас.“ Очевидно бяха проучили добре пазара, дори Галъп им бяха направили специално изследване на нагласите… После Никълъс ни спретна и нещо като одит. Казвам „нещо като“, защото имахме само маси и столове, дори микрофонът не беше наш, а даден ни от една симпатична секретарка в БНТ…:))) Имахме и десетина договора. Пазя този документ: от него ясно се вижда цялата картинка, според която след 6 месеца дейност, през март 1993 година, имаме 16 700 долара „печалба“. Факт е, че никога не сме били на загуба. Просто бяхме първите и интересът към нас беше голям, въпреки сиромашията и неразбирането на това какво всъщност е радиорекламата?

Днес

нещата изглеждат коренно различно. Картината е по-скоро тъжна. И така е не само у нас. Навсякъде радиото е в дълбока криза, в апатия, а някъде – и в агония. Не искам да засегна никого, но в българския ефир нещата са далеч по-аматьорски, отколкото бяха в средата на 1990-те години, да речем. Форматите са банални, досадни, радиостанциите са едни лошо или средно добре програмирани мюзик-боксове.  Няма нови идеи, няма чар, няма тръпка… Не искам да правя колосални заключения, но ако се наложи,  бих казал, че трудно някога радиото ще си върне блясъка от онези години… впечатляващи успехи, светли времена на големи световни радиоконференции, които събираха Братството от петте континента за обмяна на идеи и емоции! Всичко това е мъртво, живо е само в спомените ни… Като в онази незабравима сцена в края на филма „Титаник“, където хилядите му жертви се събраха в салоните около часовника… Бяха в ослепителните си вечерни тоалети, така млади, красиви жизнени… Но ние, зрителите, знаехме добре каква е суровата истина на дъното на океана…

Аз съм в радиото вече 33 години.

Започнах като чирак в програма „Хоризонт“ през ранната зима на 1980-та. Вие сте първите, с които ще го споделя: вътре в себе си съм взел решението да сложа край на своята радиокариера… Харесвам числото 33 и смятам, че това е едно достойно време, изживяно с и в радиото. Време е за нещо ново. Дали ще стане така? Времето ще покаже.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.