Пет ключови факта за изборите в САЩ

| от |

Американците гласуват днес, за да подновят част от Конгреса, да изберат губернатори на щати и да дадат мнението си по редица местни проблеми.

Френският вестник „Фигаро“ публикува пет ключови факта за изборите в средата на мандата в САЩ.

1. Избори с множество залози

На изборите в средата на мандата, организирани на всеки четири години (в средата на президентския мандат) американските избиратели са особено ухажвани. Днес се разиграват 36 от общо 100 сенаторски места, общо 435 места в Камарата на представителите и 36 губернаторски поста. Някои избиратели трябва също така да гласуват за различни местни представители. Например във Вашингтон избират кмет. Към тези избори се прибавят референдуми в 41 щата, както и в окръг Колумбия по различни обществени проблеми като узаконяването на канабиса (в Орегон и Аляска), правото на аборт (Колорадо, Северна Дакота…), повишаването на минималната федерална заплата (Южна Дакота, Аляска, Арканзас, Небраска), носенето на оръжие и задължителното етикетиране на генетично модифицираните храни. В Луизиана избирателите трябва да отговорят на 14 въпроса от този вид.

2. Избори със слабо участие

Изборите в средата на мандата мобилизират по-малко гласуващи, отколкото президентските избори. При последните избори в средата на мандата през 2010 г. 42% от избирателите взеха участие и само 33% в Тексас. Тази година обаче близо една трета от американските избиратели, заявили, че смятат да гласуват, вече са го направили предварително, показва изследване на Ройтерс-Ипсос, публикувано в неделя. От няколко седмици в редица щати е възможно да се гласува по пощата или лично. Това позволява да се намали притокът на хора в деня на вота, както и да не се налага избирателите да си вземат отпуск днес. По време на изборите в средата на мандата „демократичната база“ (етническите малцинства и младите) като цяло се мобилизира по-слабо, отколкото тази на консерваторите – по-възрастните хора. През 2010 г. 21% от хората между 18 и 24 години участваха в изборите спрямо 62% от тези между 62 и 74 години. Засега е трудно да се каже кой лагер се възползва от предварителното гласуване.

3. Републиканската партия се надява да си върне контрола над Сената

Изборите в средата на мандата рядко завършват с благоприятен резултат за партията на действащия президент. Тази година опозицията поиска да превърне изборите в истински анти-Обама референдум. Президентът е критикуван заради кризата в Сирия, неподготвеността на страната за епидемията с ебола, разходите и функционирането на реформата му на здравната система. В напълно подновената Камара на представителите републиканците, които вече имат мнозинство, вероятно ще засилят редиците си. Но Сенатът, който в момента е доминиран от демократите, остава основен залог за изборите днес. Републиканската партия се надява да вземе шестте места, от които се нуждае, за да отнеме мнозинството на демократите за първи път от 2006 г. И последните социологически изследвания подхранват надеждите им, давайки на републиканците над 70% шанс да ги спечелят. Нито една от двете партии обаче вероятно няма да достигне необходимите 60 места, за да преодолее опити за възражение на малцинството. Едва ли тази вечер ще бъдат дадени всички отговори. Луизиана и Джорджия предвиждат втори тур през декември и януари, ако нито един кандидат не получи абсолютно мнозинство.

4. Споделянето на властта може да се окаже трудно

В последните години биполяризацията на Конгреса (демократически Сенат и републиканска Камара на представителите) благоприятства създаването на ситуация на блокаж. Ако поемат юздите на двете камари, републиканците възнамеряват да атакуват политиките на Барак Обама и да наложат своите приоритети – да отменят част от закона „Обамакеър“, да реформират данъчната система, да одобрят строежа на гигантския петролопровод „Кийстоун“…, като същевременно изтласкат приоритетите на демократите. Поради това Обама ще трябва да сътрудничи – той няма да може да напредва само с президентски укази. Но с колкото и лошо око да се гледа на възможността президентът да законодателства само с наредби, за републиканците би било лошо, ако всичките им законопроекти се сблъскват с неуморното президентско вето. Ако искат положителна равносметка за президентските избори през 2016 г., републиканците също имат интерес от диалог с Барак Обама. Може ли да се очаква следователно истинско деблокиране? Според изследване на Галъп, публикувано в понеделник, избирателите остават скептични. 40% считат, че САЩ биха били в същото положение която и партия да е на власт в Конгреса. Само 29% смятат, че страната им ще се развива по-добре с републиканците на власт, а 27% са на мнение, че демократите са по-добрият вариант.

5. Най-скъпите избори в средата на мандата в историята на САЩ

Всяка кампания за изборите в средата на мандата е рекордна от гледна точка на разходите. И тази не е изключение от правилото. Според сайта на Центъра за отговорна политика те ще струват най-малко 3,67 милиарда долара спрямо 3,63 милиарда през 2010 г. Друг рекорд е поставен в Северна Каролина – само в този щат, където надпреварата е оспорвана, разходите в предизборната кампания достигат 90 милиона долара.

Както припомнят американските медии, по-малко от една четвърт от тези суми са похарчени от т. нар. super-PAC – частни организации, които могат да инжектират милиони долари в негативни реклами. Съществуват и организациите 501(c)4, които противно на super-PAC не са контролирани от Федералната избирателна комисия и през тях дарителите могат да останат анонимни. Както подчертава „Ню Йорк таймс“, 55% от разпространените реклами идват от тези организации, които не разкриват почти нищо за дарителите си. „Таен паричен поток, който днес е в центъра на дебата за границата между свободата на словото и корупцията“, пише вестникът. Тези „черни пари“ текат от 2010 г., Върховният съд отмени ограниченията за дарения от компании и профсъюзи. Решението отвори пътя за непрозрачно финансиране на предизборни кампании. /БГНЕС

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.