Пет ключови факта за изборите в САЩ

| от |

Американците гласуват днес, за да подновят част от Конгреса, да изберат губернатори на щати и да дадат мнението си по редица местни проблеми.

Френският вестник „Фигаро“ публикува пет ключови факта за изборите в средата на мандата в САЩ.

1. Избори с множество залози

На изборите в средата на мандата, организирани на всеки четири години (в средата на президентския мандат) американските избиратели са особено ухажвани. Днес се разиграват 36 от общо 100 сенаторски места, общо 435 места в Камарата на представителите и 36 губернаторски поста. Някои избиратели трябва също така да гласуват за различни местни представители. Например във Вашингтон избират кмет. Към тези избори се прибавят референдуми в 41 щата, както и в окръг Колумбия по различни обществени проблеми като узаконяването на канабиса (в Орегон и Аляска), правото на аборт (Колорадо, Северна Дакота…), повишаването на минималната федерална заплата (Южна Дакота, Аляска, Арканзас, Небраска), носенето на оръжие и задължителното етикетиране на генетично модифицираните храни. В Луизиана избирателите трябва да отговорят на 14 въпроса от този вид.

2. Избори със слабо участие

Изборите в средата на мандата мобилизират по-малко гласуващи, отколкото президентските избори. При последните избори в средата на мандата през 2010 г. 42% от избирателите взеха участие и само 33% в Тексас. Тази година обаче близо една трета от американските избиратели, заявили, че смятат да гласуват, вече са го направили предварително, показва изследване на Ройтерс-Ипсос, публикувано в неделя. От няколко седмици в редица щати е възможно да се гласува по пощата или лично. Това позволява да се намали притокът на хора в деня на вота, както и да не се налага избирателите да си вземат отпуск днес. По време на изборите в средата на мандата „демократичната база“ (етническите малцинства и младите) като цяло се мобилизира по-слабо, отколкото тази на консерваторите – по-възрастните хора. През 2010 г. 21% от хората между 18 и 24 години участваха в изборите спрямо 62% от тези между 62 и 74 години. Засега е трудно да се каже кой лагер се възползва от предварителното гласуване.

3. Републиканската партия се надява да си върне контрола над Сената

Изборите в средата на мандата рядко завършват с благоприятен резултат за партията на действащия президент. Тази година опозицията поиска да превърне изборите в истински анти-Обама референдум. Президентът е критикуван заради кризата в Сирия, неподготвеността на страната за епидемията с ебола, разходите и функционирането на реформата му на здравната система. В напълно подновената Камара на представителите републиканците, които вече имат мнозинство, вероятно ще засилят редиците си. Но Сенатът, който в момента е доминиран от демократите, остава основен залог за изборите днес. Републиканската партия се надява да вземе шестте места, от които се нуждае, за да отнеме мнозинството на демократите за първи път от 2006 г. И последните социологически изследвания подхранват надеждите им, давайки на републиканците над 70% шанс да ги спечелят. Нито една от двете партии обаче вероятно няма да достигне необходимите 60 места, за да преодолее опити за възражение на малцинството. Едва ли тази вечер ще бъдат дадени всички отговори. Луизиана и Джорджия предвиждат втори тур през декември и януари, ако нито един кандидат не получи абсолютно мнозинство.

4. Споделянето на властта може да се окаже трудно

В последните години биполяризацията на Конгреса (демократически Сенат и републиканска Камара на представителите) благоприятства създаването на ситуация на блокаж. Ако поемат юздите на двете камари, републиканците възнамеряват да атакуват политиките на Барак Обама и да наложат своите приоритети – да отменят част от закона „Обамакеър“, да реформират данъчната система, да одобрят строежа на гигантския петролопровод „Кийстоун“…, като същевременно изтласкат приоритетите на демократите. Поради това Обама ще трябва да сътрудничи – той няма да може да напредва само с президентски укази. Но с колкото и лошо око да се гледа на възможността президентът да законодателства само с наредби, за републиканците би било лошо, ако всичките им законопроекти се сблъскват с неуморното президентско вето. Ако искат положителна равносметка за президентските избори през 2016 г., републиканците също имат интерес от диалог с Барак Обама. Може ли да се очаква следователно истинско деблокиране? Според изследване на Галъп, публикувано в понеделник, избирателите остават скептични. 40% считат, че САЩ биха били в същото положение която и партия да е на власт в Конгреса. Само 29% смятат, че страната им ще се развива по-добре с републиканците на власт, а 27% са на мнение, че демократите са по-добрият вариант.

5. Най-скъпите избори в средата на мандата в историята на САЩ

Всяка кампания за изборите в средата на мандата е рекордна от гледна точка на разходите. И тази не е изключение от правилото. Според сайта на Центъра за отговорна политика те ще струват най-малко 3,67 милиарда долара спрямо 3,63 милиарда през 2010 г. Друг рекорд е поставен в Северна Каролина – само в този щат, където надпреварата е оспорвана, разходите в предизборната кампания достигат 90 милиона долара.

Както припомнят американските медии, по-малко от една четвърт от тези суми са похарчени от т. нар. super-PAC – частни организации, които могат да инжектират милиони долари в негативни реклами. Съществуват и организациите 501(c)4, които противно на super-PAC не са контролирани от Федералната избирателна комисия и през тях дарителите могат да останат анонимни. Както подчертава „Ню Йорк таймс“, 55% от разпространените реклами идват от тези организации, които не разкриват почти нищо за дарителите си. „Таен паричен поток, който днес е в центъра на дебата за границата между свободата на словото и корупцията“, пише вестникът. Тези „черни пари“ текат от 2010 г., Върховният съд отмени ограниченията за дарения от компании и профсъюзи. Решението отвори пътя за непрозрачно финансиране на предизборни кампании. /БГНЕС

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.