Пекин наблюдава с ентусиазъм противоречията между Москва и Киев

| от |

Михаил Сергеев, „Независимая газета“

Китайските експерти виждат в развитието на украинската криза значителни икономически ползи. Москва ще преориентира енергийните си доставки към Поднебесната империя; китайците ще запълнят вакуума от западни инвестиции в Русия; накрая, Пекин ще спечели от предстоящото ликвидиране на авиокосмическата промишленост и други технологически производства в Украйна. Това показва анализ, публикуван вчера в официални китайски медии. Западни аналитици обаче са убедени, че най-вероятно няма да има сериозни икономически санкции срещу Русия.

0307-chinarussia_full_600

Ситуацията в Украйна нанася на руската икономика щети, които няма пречка да бъдат компенсирани от китайците. „След изтеглянето на чуждестранните инвестиции в Русия остана вакуум, който трябва да се запълни. Нещо повече, Русия бездруго търси капиталовложения отвън. Това може да означава нови шансове за китайските инвеститори“, се казва в анализ, поместен вчера на сайта на официалното издание „Женмин жибао“. „Китайското производство с ниска себестойност и богатите природни ресурси на Русия – ето какво е необходимо на двете страни. В сравнение с влошаващите се руско-украински отношения връзките между Пекин и Москва стават по-тесни с всеки изминат ден“, посочва вестникът на китайската компартия.

Освен вакуума в нишата за чуждестранни инвестиции в Русия китайците виждат за себе си още две печалби от украинската криза: първо – разпадането на промишлеността в Украйна, и второ – вероятното нарастване на енергийните доставки от федерацията за Китай.

„В миналото Украйна бе важна военнопромишлена база на Съветския съюз. Страната и до днес има място в световната структура на военната промишленост. Ако обаче безредиците продължат или ако Украйна се пренасочи от Русия към Европа, авиокосмическият отрасъл, корабостроенето и други технологични мощности в Украйна ще бъдат обезсилени“, разсъждават китайците. Съответно ще се очертаят „доходи за военнопромишления комплекс на КНР“, убедени са експертите в Поднебесната империя.

Украинската криза може да подобри структурата на китайския енергиен внос, смятат тези специалисти. Днес КНР внася горива през Малакския проток – фактор, възпиращ растежа според Пекин. „Отвори ли се възможност да увеличим доставките на горива по североизточния и северозападния маршрут, това безспорно ще подсигури Китай допълнително в енергиен план. И днешната ситуация спомага да го постигнем“, смятат китайците. САЩ вече замислят да изнасят собствен газ в Европа, за да отнемат от Русия енергийната карта. В отговор Москва ще се помъчи предварително да си подготви нови коридори за износ – на първо място в Китай.

Прочее, Пекин явно е решил, че ефектът от западните икономически санкции срещу Русия ще бъде компенсиран, и то твърде изгодно за Китай. Западът обаче също няма интерес от антируски санкции – включително заради големия външен дълг, който Москва вече заплаши да не връща. Корпоративният външен дълг на Русия надхвърля 650 милиарда долара и мнозина заемополучатели са под контрола на Кремъл, а президентският съветник Сергей Глазиев предупреди миналата седмица, че като възмездие за санкциите Москва може да спре плащанията по всякакви кредити на американски банки, напомня Ройтерс. Агенцията съобщава за още по-сурови изявления на прокремълски депутати, обещали страната изобщо да не плаща вече дългове към чужденци.

По данни на инвестиционната банка Номура, външният дълг на Русия остава на равнище 34 процента от БВП. Единствено Сингапур и Китай изпреварват федерацията сред развиващите се икономики – дълговото им бреме е 1,2 трилиона долара и 812 милиарда долара съответно. „Общият дълг на кремълските петролногазови гиганти Роснефт и Газпром е 90 милиарда долара, а четири държавни банки – Сбербанк, ВТБ, Внешекономбанк (ВЕБ) и Росселхоз, дължат на чуждестранни кредитори най-малко 60 милиарда долара, посочва Ройтерс.

„Западни банки, включително американски, държат съществен обем от корпоративния външен дълг на Русия. И то предимно еврооблигации и синдикирани заеми на държавни компании. Затова Кремъл може директно да влияе върху обслужването на този дълг“, добавя Иля Балакирев, главен аналитик на Ю Еф Ес Ай Си.

Друг деликатен момент от руско-американските отношения е афганистанският транзит. По този канал днес се превозват близо половината несмъртоносни товари за западните войски в Афганистан. Маршрутът запазва ключовото си значение и на етапа изтегляне на войските. Сама по себе си таксата за транзита през Русия е сравнително ниска, едва ли надхвърля един милиард долара годишно. Твърди се, че Пакистан например получава за транзит на товари в Афганистан само няколкостотин милиона долара. За използване на местната база Манас Киргизстан получаваше по-малко от 100 милиона. Значението на руско-афганистанския транзит за САЩ обаче трудно се измерва с пари. Може би това е причината дори депутати да не заплашват, че ще спрем потока.

„През 2014 г. САЩ планират да изтеглят войските си от Афганистан именно през Русия, споразумение вече има и ще е непредвидливо да възпрепятстваме нещо толкова важно заради конфликта в Крим“, коментира Андрей Цион, водещ аналитик в Лайънстоун инвестмънт сървисиз.

„Ако гледаме само счетоводството, транзитът през Афганистан едва ли е решаващ фактор. Афганистанският въпрос обаче е болен мазол за правителството на Обама, дошъл на власт и с обещания да изтегли войските от региона, затова всяко нарастване на разходите там може да предизвика силен отзвук в обществото“, пояснява Балакирев. Той посочва, че „още Съветският съюз чудесно си продаваше петрол дори по времето на Желязната завеса“. „Износът на суровини не губи много от икономически санкции, камо ли при повишено търсене. Далеч по-силно може да пострада вносът в Русия – но тя предлага голям пазар на европейските производители“, напомня експертът.

Антируските санкции обаче може да имат и друго, неикономическо измерение. „Най-страшното от всичко за САЩ и Евросъюза е потенциалният риск да бъде съсипана действащата система на взаимоотношения с Русия“, предупреждава Александър Боев, водещ консултант на агенция Николо Ем.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.

 
 

Coolpad представи смартфона Cool Changer 1C

| от chronicle.bg |

Coolpad  официално представи втория смартфон от серията Cool, разработен съвместно с LeEco. Името на новия телефон е Cool Changer 1C.

Cool Changer 1C идва при потребителите с 5.5-инчов дисплей с 1080p резолюция, Snapdragon 652 процесор, 3 GB оперативна (RAM) памет, 32 GB вградена, 13-мегапикселова основна и 8-мегапикселова предна камера, скенер за пръстови отпечатъци и капацитет на батерията от 4060 mAh.

Устройството работи с LeEco eUI потребителски интерфейс.

Цената на телефона в Китай ще е 899 юана (130 щатски долара), а продажбите започват на 5 декември.

Източник: GSM Arena