Пекин наблюдава с ентусиазъм противоречията между Москва и Киев

| от |

Михаил Сергеев, „Независимая газета“

Китайските експерти виждат в развитието на украинската криза значителни икономически ползи. Москва ще преориентира енергийните си доставки към Поднебесната империя; китайците ще запълнят вакуума от западни инвестиции в Русия; накрая, Пекин ще спечели от предстоящото ликвидиране на авиокосмическата промишленост и други технологически производства в Украйна. Това показва анализ, публикуван вчера в официални китайски медии. Западни аналитици обаче са убедени, че най-вероятно няма да има сериозни икономически санкции срещу Русия.

0307-chinarussia_full_600

Ситуацията в Украйна нанася на руската икономика щети, които няма пречка да бъдат компенсирани от китайците. „След изтеглянето на чуждестранните инвестиции в Русия остана вакуум, който трябва да се запълни. Нещо повече, Русия бездруго търси капиталовложения отвън. Това може да означава нови шансове за китайските инвеститори“, се казва в анализ, поместен вчера на сайта на официалното издание „Женмин жибао“. „Китайското производство с ниска себестойност и богатите природни ресурси на Русия – ето какво е необходимо на двете страни. В сравнение с влошаващите се руско-украински отношения връзките между Пекин и Москва стават по-тесни с всеки изминат ден“, посочва вестникът на китайската компартия.

Освен вакуума в нишата за чуждестранни инвестиции в Русия китайците виждат за себе си още две печалби от украинската криза: първо – разпадането на промишлеността в Украйна, и второ – вероятното нарастване на енергийните доставки от федерацията за Китай.

„В миналото Украйна бе важна военнопромишлена база на Съветския съюз. Страната и до днес има място в световната структура на военната промишленост. Ако обаче безредиците продължат или ако Украйна се пренасочи от Русия към Европа, авиокосмическият отрасъл, корабостроенето и други технологични мощности в Украйна ще бъдат обезсилени“, разсъждават китайците. Съответно ще се очертаят „доходи за военнопромишления комплекс на КНР“, убедени са експертите в Поднебесната империя.

Украинската криза може да подобри структурата на китайския енергиен внос, смятат тези специалисти. Днес КНР внася горива през Малакския проток – фактор, възпиращ растежа според Пекин. „Отвори ли се възможност да увеличим доставките на горива по североизточния и северозападния маршрут, това безспорно ще подсигури Китай допълнително в енергиен план. И днешната ситуация спомага да го постигнем“, смятат китайците. САЩ вече замислят да изнасят собствен газ в Европа, за да отнемат от Русия енергийната карта. В отговор Москва ще се помъчи предварително да си подготви нови коридори за износ – на първо място в Китай.

Прочее, Пекин явно е решил, че ефектът от западните икономически санкции срещу Русия ще бъде компенсиран, и то твърде изгодно за Китай. Западът обаче също няма интерес от антируски санкции – включително заради големия външен дълг, който Москва вече заплаши да не връща. Корпоративният външен дълг на Русия надхвърля 650 милиарда долара и мнозина заемополучатели са под контрола на Кремъл, а президентският съветник Сергей Глазиев предупреди миналата седмица, че като възмездие за санкциите Москва може да спре плащанията по всякакви кредити на американски банки, напомня Ройтерс. Агенцията съобщава за още по-сурови изявления на прокремълски депутати, обещали страната изобщо да не плаща вече дългове към чужденци.

По данни на инвестиционната банка Номура, външният дълг на Русия остава на равнище 34 процента от БВП. Единствено Сингапур и Китай изпреварват федерацията сред развиващите се икономики – дълговото им бреме е 1,2 трилиона долара и 812 милиарда долара съответно. „Общият дълг на кремълските петролногазови гиганти Роснефт и Газпром е 90 милиарда долара, а четири държавни банки – Сбербанк, ВТБ, Внешекономбанк (ВЕБ) и Росселхоз, дължат на чуждестранни кредитори най-малко 60 милиарда долара, посочва Ройтерс.

„Западни банки, включително американски, държат съществен обем от корпоративния външен дълг на Русия. И то предимно еврооблигации и синдикирани заеми на държавни компании. Затова Кремъл може директно да влияе върху обслужването на този дълг“, добавя Иля Балакирев, главен аналитик на Ю Еф Ес Ай Си.

Друг деликатен момент от руско-американските отношения е афганистанският транзит. По този канал днес се превозват близо половината несмъртоносни товари за западните войски в Афганистан. Маршрутът запазва ключовото си значение и на етапа изтегляне на войските. Сама по себе си таксата за транзита през Русия е сравнително ниска, едва ли надхвърля един милиард долара годишно. Твърди се, че Пакистан например получава за транзит на товари в Афганистан само няколкостотин милиона долара. За използване на местната база Манас Киргизстан получаваше по-малко от 100 милиона. Значението на руско-афганистанския транзит за САЩ обаче трудно се измерва с пари. Може би това е причината дори депутати да не заплашват, че ще спрем потока.

„През 2014 г. САЩ планират да изтеглят войските си от Афганистан именно през Русия, споразумение вече има и ще е непредвидливо да възпрепятстваме нещо толкова важно заради конфликта в Крим“, коментира Андрей Цион, водещ аналитик в Лайънстоун инвестмънт сървисиз.

„Ако гледаме само счетоводството, транзитът през Афганистан едва ли е решаващ фактор. Афганистанският въпрос обаче е болен мазол за правителството на Обама, дошъл на власт и с обещания да изтегли войските от региона, затова всяко нарастване на разходите там може да предизвика силен отзвук в обществото“, пояснява Балакирев. Той посочва, че „още Съветският съюз чудесно си продаваше петрол дори по времето на Желязната завеса“. „Износът на суровини не губи много от икономически санкции, камо ли при повишено търсене. Далеч по-силно може да пострада вносът в Русия – но тя предлага голям пазар на европейските производители“, напомня експертът.

Антируските санкции обаче може да имат и друго, неикономическо измерение. „Най-страшното от всичко за САЩ и Евросъюза е потенциалният риск да бъде съсипана действащата система на взаимоотношения с Русия“, предупреждава Александър Боев, водещ консултант на агенция Николо Ем.

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

Вижте и седемте най-добри момента от снощната церемония:

 

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.