Пекин наблюдава с ентусиазъм противоречията между Москва и Киев

| от |

Михаил Сергеев, „Независимая газета“

Китайските експерти виждат в развитието на украинската криза значителни икономически ползи. Москва ще преориентира енергийните си доставки към Поднебесната империя; китайците ще запълнят вакуума от западни инвестиции в Русия; накрая, Пекин ще спечели от предстоящото ликвидиране на авиокосмическата промишленост и други технологически производства в Украйна. Това показва анализ, публикуван вчера в официални китайски медии. Западни аналитици обаче са убедени, че най-вероятно няма да има сериозни икономически санкции срещу Русия.

0307-chinarussia_full_600

Ситуацията в Украйна нанася на руската икономика щети, които няма пречка да бъдат компенсирани от китайците. „След изтеглянето на чуждестранните инвестиции в Русия остана вакуум, който трябва да се запълни. Нещо повече, Русия бездруго търси капиталовложения отвън. Това може да означава нови шансове за китайските инвеститори“, се казва в анализ, поместен вчера на сайта на официалното издание „Женмин жибао“. „Китайското производство с ниска себестойност и богатите природни ресурси на Русия – ето какво е необходимо на двете страни. В сравнение с влошаващите се руско-украински отношения връзките между Пекин и Москва стават по-тесни с всеки изминат ден“, посочва вестникът на китайската компартия.

Освен вакуума в нишата за чуждестранни инвестиции в Русия китайците виждат за себе си още две печалби от украинската криза: първо – разпадането на промишлеността в Украйна, и второ – вероятното нарастване на енергийните доставки от федерацията за Китай.

„В миналото Украйна бе важна военнопромишлена база на Съветския съюз. Страната и до днес има място в световната структура на военната промишленост. Ако обаче безредиците продължат или ако Украйна се пренасочи от Русия към Европа, авиокосмическият отрасъл, корабостроенето и други технологични мощности в Украйна ще бъдат обезсилени“, разсъждават китайците. Съответно ще се очертаят „доходи за военнопромишления комплекс на КНР“, убедени са експертите в Поднебесната империя.

Украинската криза може да подобри структурата на китайския енергиен внос, смятат тези специалисти. Днес КНР внася горива през Малакския проток – фактор, възпиращ растежа според Пекин. „Отвори ли се възможност да увеличим доставките на горива по североизточния и северозападния маршрут, това безспорно ще подсигури Китай допълнително в енергиен план. И днешната ситуация спомага да го постигнем“, смятат китайците. САЩ вече замислят да изнасят собствен газ в Европа, за да отнемат от Русия енергийната карта. В отговор Москва ще се помъчи предварително да си подготви нови коридори за износ – на първо място в Китай.

Прочее, Пекин явно е решил, че ефектът от западните икономически санкции срещу Русия ще бъде компенсиран, и то твърде изгодно за Китай. Западът обаче също няма интерес от антируски санкции – включително заради големия външен дълг, който Москва вече заплаши да не връща. Корпоративният външен дълг на Русия надхвърля 650 милиарда долара и мнозина заемополучатели са под контрола на Кремъл, а президентският съветник Сергей Глазиев предупреди миналата седмица, че като възмездие за санкциите Москва може да спре плащанията по всякакви кредити на американски банки, напомня Ройтерс. Агенцията съобщава за още по-сурови изявления на прокремълски депутати, обещали страната изобщо да не плаща вече дългове към чужденци.

По данни на инвестиционната банка Номура, външният дълг на Русия остава на равнище 34 процента от БВП. Единствено Сингапур и Китай изпреварват федерацията сред развиващите се икономики – дълговото им бреме е 1,2 трилиона долара и 812 милиарда долара съответно. „Общият дълг на кремълските петролногазови гиганти Роснефт и Газпром е 90 милиарда долара, а четири държавни банки – Сбербанк, ВТБ, Внешекономбанк (ВЕБ) и Росселхоз, дължат на чуждестранни кредитори най-малко 60 милиарда долара, посочва Ройтерс.

„Западни банки, включително американски, държат съществен обем от корпоративния външен дълг на Русия. И то предимно еврооблигации и синдикирани заеми на държавни компании. Затова Кремъл може директно да влияе върху обслужването на този дълг“, добавя Иля Балакирев, главен аналитик на Ю Еф Ес Ай Си.

Друг деликатен момент от руско-американските отношения е афганистанският транзит. По този канал днес се превозват близо половината несмъртоносни товари за западните войски в Афганистан. Маршрутът запазва ключовото си значение и на етапа изтегляне на войските. Сама по себе си таксата за транзита през Русия е сравнително ниска, едва ли надхвърля един милиард долара годишно. Твърди се, че Пакистан например получава за транзит на товари в Афганистан само няколкостотин милиона долара. За използване на местната база Манас Киргизстан получаваше по-малко от 100 милиона. Значението на руско-афганистанския транзит за САЩ обаче трудно се измерва с пари. Може би това е причината дори депутати да не заплашват, че ще спрем потока.

„През 2014 г. САЩ планират да изтеглят войските си от Афганистан именно през Русия, споразумение вече има и ще е непредвидливо да възпрепятстваме нещо толкова важно заради конфликта в Крим“, коментира Андрей Цион, водещ аналитик в Лайънстоун инвестмънт сървисиз.

„Ако гледаме само счетоводството, транзитът през Афганистан едва ли е решаващ фактор. Афганистанският въпрос обаче е болен мазол за правителството на Обама, дошъл на власт и с обещания да изтегли войските от региона, затова всяко нарастване на разходите там може да предизвика силен отзвук в обществото“, пояснява Балакирев. Той посочва, че „още Съветският съюз чудесно си продаваше петрол дори по времето на Желязната завеса“. „Износът на суровини не губи много от икономически санкции, камо ли при повишено търсене. Далеч по-силно може да пострада вносът в Русия – но тя предлага голям пазар на европейските производители“, напомня експертът.

Антируските санкции обаче може да имат и друго, неикономическо измерение. „Най-страшното от всичко за САЩ и Евросъюза е потенциалният риск да бъде съсипана действащата система на взаимоотношения с Русия“, предупреждава Александър Боев, водещ консултант на агенция Николо Ем.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.