Първият пряк вот за Европейски парламент е през 1979 година

| от |

На 25 май България за трети път ще избира свои представители в Европейския парламент. По този повод ето кратка историческа справка за европейските избори, подготвена от БТА.

Първият пряк вот за Европейски парламент е произведен през 1979 година и от тогава до сега е имало още шест пъти избори. Те се произвеждат винаги в новите страни членки, когато се присъединят към ЕС, за да им се предостави възможност да изберат свои представители в Европейския парламент дори в средата на неговия мандат.

EuroParl

Решението и Актът за провеждането на избори за Европейски парламент чрез преки избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 г. Изборите за Европейски парламент се организират до голяма степен в съответствие с националните законодателства и традиции на страните членки. Съществуват общи правила на ЕС, според които изборите трябва да бъдат свободни и тайни и да бъдат проведени чрез общо и пряко избирателно право. Членовете на Европейския парламент трябва да бъдат избрани в страните членки въз основа на пропорционално представителство, като всяка страна решава дали да използва система с отворена или затворена листа.

Историята на Европейския парламент

Европейският парламент е наследник на Общото събрание на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) създадено на основата на Парижкия договор от 18 април 1951 г. и замислена
като консултативен орган. За първи път е свикано през септември 1952 г. в Страсбург, Франция. То се е състояло от 78 членове, всички депутати в националните парламенти, упълномощени да участват в работата на Общото събрание като допълнение към основните им функции.

След основаването с Римския договор (подписан на 25 март 1957 г. от шест европейски държави – Белгия, Италия, Люксембург, ФРГ, Франция и Холандия) на Европейската икономическа общност
(ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) Общото събрание е разпуснато и заменено на 1 януари 1958 г. от Европейското парламентарно събрание – единен парламент на
Европейската общност за атомна енергия, Европейската общност за въглища и стомана и Европейската икономическа общност. То включва 142-ма депутати, избрани от парламентите на страните членки и за първи път се събира на 19 март 1958 г. в Страсбург, Франция. С решение на редовната си сесия на 27-30 март 1962 г. името на Европейското парламентарно събрание е променено на Европейски парламент.

На 12 юли 1976 г. на среща на високо равнище в Брюксел, Белгия, на станалите междувременно девет страни членки е взето решение Европейският парламент да има състав, определян чрез общи и преки избори. Целта е да се дадат на Европейския парламент законодателни функции и решенията му да бъдат задължителни за всички страни. Решението и Актът за провеждането на избори за Европейски парламент чрез преки избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 г. След ратификация от всички страни членки първите преки избори за Европейски парламент са произведени от 7 до 10 юни 1979 г. по избирателната система, която е в сила за всяка от страните. Избрани са 410 депутати, разпределени както следва: Германия, Франция, Великобритания и Италия – по 81 депутати, Холандия – 25, Белгия – 24, Дания – 16 Ирландия – 15 и Люксембург – 6.

Преди това, от 1958 г. до 1974 г. членовете на Европейския парламент нарастват от 142 до 198 (по 36 от всяка от големите държави – Германия, Франция, Великобритания и Италия, по 14 от Белгия и Холандия, по 10 от Дания и Ирландия и 6 от Люксембург), като са били назначавани от националните парламенти на страните членки посредством национални процедури. От 1979 г. досега избори са се произвели още шест пъти. Избори се произвеждат винаги в новите страни членки, когато се присъединят към ЕС, за да им се предостави възможност да изберат свои представители в Европейския парламент дори в средата на неговия мандат. Такъв е случаят с Гърция през 1981г., с Португалия и Испания през 1987 г., с Швеция през 1995 г., с Австрия и Финландия през 1996 г., с България и Румъния през 2007 г. На 12 април 2013 г. в Хърватия са организирани избори за 12 депутати, които заемат своите места в Европейския парламент след присъединяването на страната към ЕС на 1 юли 2013 г.

Правила за организация и провеждане на изборите в Европейския парламент

Изборите за Европейски парламент се организират до голяма степен в съответствие с националните законодателства и традиции на страните членки. Съществуват общи правила на ЕС, според които изборите трябва да бъдат свободни и тайни и да бъдат проведени чрез общо и пряко избирателно право. Членовете на Европейския парламент трябва да бъдат избрани в страните членки въз основа на пропорционално представителство, като всяка страна решава дали да използва система с отворена или затворена листа.

Когато гласуването е въз основа на система на отворена листа, гласоподавателите могат да отдадат предпочитание на един или повече кандидати от листата. Такава е практиката в Австрия, Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Словакия, Словения и Швеция.

Когато се гласува със система на затворена листа, политическите партии установяват реда на кандидатите и гласоподавателите могат да гласуват само за партия. Такава е практиката във Франция, Германия, Гърция, Унгария, Португалия, Румъния, Испания и Великобритания (с изключение на Северна Ирландия).

Същевременно в Ирландия и Малта, както и в Северна Ирландия, се използва системата на един прехвърляем глас. Всяка страна може да определи избирателни райони за изборите за Европейски парламент или да раздели своята територия за изборите по различен начин.
Повечето страни членки са избрали варианта да разглеждат цялата страна като един избирателен район. Белгия, Франция, Ирландия и Великобритания имат няколко избирателни района или
области. В Германия, Италия и Полша гласовете също се подават в отделни избирателни райони, но резултатите от изборите се определят на национално ниво.

Предизборната кампания се определя на равнище ЕС, но точната дата на изборите и работното време на избирателните секции варират според националните избирателни закони. Гласуването е задължително в Белгия, Кипър, Гърция и Люксембург.
Съществуват различия между страните членки по отношение на минималната възраст за гласуване и минималната възраст, на която човек може да се кандидатира на избори. В няколко страни членки можете и да гласувате, и да бъдете избирани на 18-годишна възраст (Дания, Финландия, Германия, Люксембург, Холандия, Португалия, Словения и Швеция). В Австрия обаче можете да гласувате на 16-годишна възраст и да бъдете избирани на 18, докато в Италия трябва да бъдете съответно на 18 и 25 години. В някои държави, като например Франция и Великобритания, се изисква предварителна регистрация в избирателния списък. В повечето страни членки това става автоматично. Гражданите на ЕС, които живеят в страна от ЕС, различна от тяхната държава на произход, имат право да гласуват и да се кандидатират в европейските избори в страната на пребиваване, но националният избирателен закон може да установи специфични процедури за това.

Обикновено те също така имат право да решат да гласуват в страната си по произход (например по пощата или в посолството), но това зависи и от националния избирателен закон. Гражданите на Общността на нациите, например канадци и австралийци, чиито имена фигурират в избирателните списъци във Великобритания, също имат право на глас. Съществуват редица примери за избрани членове в настоящия състав на Европейския парламент, които са се кандидатирали за изборите в страна, различна от своята страна на произход.

Според разпоредбите на ЕС съществуват няколко положения, несъвместими със статута на член на Европейския парламент. Член на ЕП не може да бъде член на национално правителство или национален парламент, нито активно заето длъжностно лице на европейските институции.

След като Хърватия се присъединява към ЕС на 1 юли 2013г., членовете на Европейския парламент са 766, но този брой е предвидено да бъде намален на 751 за изборите през 2014 г., като ще остане на това равнище и в бъдеще. Всяка държава членка има собствени избирателни закони и решава в кой ден гражданите й да отидат пред урните в рамките на 4-дневния изборен период от 22 до 25 май 2014г.

Българските гласоподаватели ще гласуват на 25 май, за да изберат 17 членове на ЕП. Резултатите от всичките 28 държави ще бъдат обявени вечерта на 25 май, неделя.

Организация на работата на Европарламента

С цел подготовка работата на Европейския парламент по време на пленарните сесии членовете на Европейския парламент се разпределят по постоянни парламентарни комисии, всяка от които е
специализирана в дадена област. Постоянните комисии са 20 и заседават един или два пъти месечно в Брюксел, като техните разисквания са публични. Европейският парламент може да създава също така и подкомисии и временни комисии за разглеждането на специфични въпроси, както и анкетни комисии в рамките на правомощията си на контролен орган.

Политически органи на Европейския парламент са Председателският съвет и Бюрото. Председателският съвет определя организацията на работата на Европейския парламент и всички
въпроси, свързани със законодателната програма. Той включва председателя на парламента и председателите на политическите групи. Председателският съвет ръководи и вътрешното
функциониране на парламента. Бюрото включва председателя на Европейския парламент, 14-те заместник-председатели и 6-има квестори с роля на наблюдатели, избирани от Европейския
парламент за срок от две години и половина, като мандатът им може да бъде подновен.
Председателят се избира за две години и половина, т.е. за половин парламентарен мандат, като може да бъде преизбран. Председателят представлява Европейския парламент в неговите външни отношения, както и в отношенията с другите институции на Европейския съюз. Председателят ръководи цялостната дейност на Европейския парламент и неговите органи (Бюро и Председателски съвет), както и разискванията по време на пленарните заседания.

Парламентарни групи

Местата на членовете на Европейския парламент в законодателната зала са разпределени по политически групи, като членовете на ЕП се обединяват по политически, а не по национален
принцип. Понастоящем в ЕП съществуват седем групи от различни аспекти на политически спектър, които представляват над 160 национални партии: Група на Европейската народна партия
(християндемократи) с 265 места, Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите – 184 места, Група на Алианса на либералите и демократите за Европа – 84 места, Група на Зелените/Европейски свободен алианс – 55 места, Конфедеративна група на Европейската обединена левица – 35 места, Група „Европа на свободата и демокрацията“ – 32 места, независими членове –
26-има. Групите осигуряват своята вътрешна организация като избират председател (или двама съпредседатели при някои групи), Бюро и Секретариат. Минималният брой членове за сформиране на
политическа група е 25, като в нея трябва да са представени поне една четвърт от страните членки (т.е. към момента най-малко седем). Участието в повече от една политическа група е забранено. Някои членове не принадлежат към нито една политическа група и заседават като независими.

Преди всяко гласуване на пленарно заседание политическите групи разглеждат докладите на парламентарните комисии и внасят изменения. Позицията на политическата група се определя след вътрешно съгласуване, но никой член не може да бъде задължен да гласува по определен начин.

Седалище, правомощия и езици, използвани в Европейския парламент

Европейският парламент е разположен в три държави. Френският град Страсбург е официалната столица на Европейския парламент и там веднъж месечно се свикват редовните сесии на парламента. В столицата на Белгия Брюксел заседават 20-те парламентарни комисии между сесиите, а веднъж месечно тук се свиква мини сесия, която е два пъти по-кратка от редовната. В Люксембург се намират архивите, част от документацията на Европейския парламент, както и Секретариатът. По традиция по
време на редовната сесия на Европейския парламент Европейската комисия се събира на редовното си седмично заседание в Страсбург – израз на уважението към единствената голяма институция в
Европейския съюз, избрана чрез пряко и общо гласуване в страните членки на ЕС.
Европейският парламент защитава правата на гражданите от страните членки на Европейския съюз. Той е консултативен орган на ЕС и упражнява три основни власти: законодателна, бюджетна и
контролна. През последните десетилетия правомощията на Европейския парламент постепенно нарастват и понастоящем той действа като съзаконодател по отношение на почти цялото право на
ЕС. Заедно със Съвета Европейският парламентът приема или изменя предложенията на Европейската комисия. Парламентът също така упражнява контрол върху работата на Комисията и приема бюджета на Европейския съюз. Освен тези официални правомощия Европейският парламент работи също в тясно сътрудничество с националните парламенти на страните членки на ЕС.

През 1958 г. е приет първият регламент от Европейските общности, който постановява, че официалните езици на институциите ще бъдат четири – немски, френски, италиански и холандски – съответно на страните основателки – Германия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия. С всяко ново
разширяване на Европейския съюз броят на езиците се увеличава. С присъединяването на Хърватия на 1 юли 2013 г. официалните езици в ЕС стават 25, с помощта на които са възможни близо 600
езикови комбинации, тъй като всеки един от езиците може да бъде преведен на останалите 24.
Заложено в Европейските договори, многоезичието е отражение на културното и езиково многообразие в рамките на Европейския съюз. Благодарение на него европейските институции стават по-достъпни и прозрачни за гражданите, което е гаранция за демократичен начин на работа.

Европейският парламент се отличава от останалите институции на ЕС по задължението си да осигурява в най-висока степен многоезичието. Всички граждани на страните от ЕС трябва
да разполагат с достъп до законодателството, което ги касае пряко, на езика на собствената им страна. Освен това, тъй като всеки гражданин на ЕС има право да бъде избран за член на Европейския парламент, не би могло да се изисква от членовете на ЕП да владеят съвършено някой от широко използваните езици в ЕС.

Правото на всеки член на Европейския парламент да чете парламентарните документи, да изслушва разискванията и да се изразява на родния си език е изрично признато от правилата на Европейския парламент. От друга страна, в качеството си на законодателен орган, Европейският парламент е длъжен да осигурява безупречно качество на всички законови текстове, които приема, при това на всички езици на Общността. Тези разпоредби позволяват на гражданите на страните членки да следят работата на Европейския парламент, да отправят въпроси и да получават отговори на своя език.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Ново приложение позволява да информирате близките си, че сте добре

| от chronicle.bg |

Знаете какво се случва с комуникациите в случай на извънредна ситуция. След терористичните атаки в Париж и Ница, опцията на Facebook човек да се „чекне“, че е в безопасност, осигуриха спокойствието на милиони.

Сега Google е създала съвсем ново приложение, с което можете автоматично да споделите с близките си къде се намирате и в какво състояние сте. То се казва Trusted Contacts и за момента е на разположение за Android, а скоро ще бъде достъпно и за iOS устройства.

Ползването на приложението е лесно – избирате конкретни хора в адресната си книга като „доверени контакти“, приятели или членове на семейството ви. Когато отворят приложението, те ще бъдат в състояние да видят дали сте „активен“, дали сте били активни в последния час, или дали вашето устройство е с паднала батерия.

Тези „доверени контакти“ също могат да поискат да научат вашето местоположение, ако смятат, че може би сте в опасност. Приложението предлага прозорец, за да одобрите или да отхвърлите искането, но местоположението ви във всички случаи ще бъде видимо.

Разбира се, Google са предвидили потребителите да могат да ограничат тази опция от настройките, за да се предпазите от нежелано проследяване.

Източник: PC World

 
 

Air France приветства първия си Boeing 787

| от CHR Aero |

На 2 декември, в 9 часа сутринта, Air France приветства първия си Boeing 787. По този повод, и според обичая, пожарникарите на летище Париж-Шарл де Гол посрещнаха самолета с традиционен поздрав с вода.

Франк Тернер, изпълнителен директор на Air France, заяви: „Това е голяма гордост и чест за нас, днес да посрещнем в Air France първия Boeing 787 и 9-ти в групата Air France-KLM. Boeing 787 бележи нов етап в модернизацията на флота ни и ще предложим на нашите клиенти най-добрите продукти на Air France „.

Air France предлага най-доброто на борда на Boeing 787:

– Най-новите салони на борда Air France: лукс в бизнес класата (30 места), комфорт за всички в новата Premium икономична (21 места) и в икономичната (225 места) класи;
– Wi-Fi връзка на борда, адаптирана към изискванията и навиците на клиентите (от 20MB до 200MB, на цени от 5 до 30 евро);
– Допълнителен комфорт и пространство с най-новите кресла в Premium икономичната класа;
– 30% по-големи люкове, в сравнение с подобни самолети;
– По-високи нива на влажност по време на полет за по-голям комфорт при пътуване.

Този самолет от ново поколение има и някои много важни преимущества:
– Разходът на гориво е намален с около 20% в сравнение с предходното поколение самолети, което намалява влиянието от поредно увеличение на цената на горивото;
– Значително намаляване на емисиите на CO2 (около 20%), както и емисиите на шум.

Boeing 787 на Air France ще направи първия си търговски полет до Кайро на 9 януари 2017.

Компанията ще посрещне втория си самолет през април 2017 г., който ще лети до Монреал от 1ви май, 2017.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.