Първата година на Сноудън в Москва

| от |

За една година престой в Русия бившият сътрудник на АНС Едуард Сноудън се превърна от герой-разобличител в обикновен политически бежанец, коментират експертите. Ето и подробностите, събрани от Дойче веле.

Изтече точно една година, откакто бившият служител на американската Агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, разкрил истината за дейността на агенцията при шпионирането на милиони хора и подслушванията на политически лидери на други страни, получи разрешение за временно пребиваване в Русия. За този период отношението на руснаците към Сноудън като към герой, осмелил се да предизвика американските спецслужби, се смени с почти пълно безразличие, посочват анализаторите.

След предоставянето на временно убежище на Сноудън през юли 2013, името на разобличителя в продължение на месеци изчезна от медиите. Но през есента за него се заговори отново – покрай пристигането на баща му в Москва през октомври. В края на същия месец стана известно, че Сноудън си е намерил работа и ще се занимава с поддръжката на голям руски сайт. И пак в същия този ден Сноудън се срещна в Москва с германския депутат Ханс-Кристиан Щрьобеле, чрез когото отправи писмо до германското правителство, Бундестага и главната прокуратура.

Следващият път, когато името на бившия служител на АНС се появи в медиите, беше в средата на декември – в момента, в който британският вестник „The Guardian“, а след него – и зрителите на телевизия Euronews определиха Едуард Сноудън за „Човек на годината“. В Русия не се случи нищо подобно – нещо повече, на преден план излезе темата Украйна и Сноудън попадна в сянката на събитията в Киев.

Конспиративната следа

За него си спомниха отново едва през пролетта на 2014 г. На 17 април Сноудън зададе своя видео въпрос по време на пряко излъчваната пресконференция на президента Владимир Путин. Той попита вярно ли е, че и в Русия се извършва прехващане, анализ и обработка на личната кореспонденция и разговорите на милиони граждани и дали – според Путин – тази намеса в живота на хората е оправдана.

След този случай почитателите на конспиративните теории отново заговориха, че Сноудън е бил агент и на руското разузнаване. Такива предположения бяха изразявани и преди и в интервю за списание „The New Yorker“. Сноудън ги бе коментирал, изразявайки увереност, че американците няма да повярват на подобни абсурдни версии.

Руските медии обърнаха внимание на Сноудън и на 29 май, когато информационните агенции тиражираха изявлението на неговия адвокат Анатолий Кучерена за това, че довереникът му възнамерява да помоли руските власти да удължат срока на пребиваването му в страната.

Революционер или марионетка?

Интересът на руското общество към Сноудън така или иначе си остана слаб. Както заяви за Дойче веле сътрудничката на независимия социологически институт „Левада“ Наталия Зоркая, в момента общественото мнение до такава степен е концентрирано върху събитията в Украйна, че за Сноудън „може и никой да не си спомни“.

А и година по-рано, по думите на Зоркая, историята на Сноудън е заинтересувала само една част от руснаците, въпреки че определено да е била изключителна. Експертката обяснява това с манталитета на руските граждани, които по традиция слабо се интересуват от политиката. Според социоложката, единно мнение по въпроса дали Сноудън е предател или герой, в руското общество така и не се е формирало.

Един от участниците в срещата с Едуард Сноудън, състояла се на 12 юли 2013 г. в транзитната зона на летище „Шереметиево“, – ръководителят но московското бюро на „Амнести интернешънъл“ Сергей Никитин също смята, че руското общество се е отнесло безразлично към историята на Сноудън. Самият той сравнява постъпката на бившия служител на АНС с революция.

Никитин добавя също, че руските власти очевидно са се възползвали от разкритията на Сноудън за своите цели – например за промени в законодателството, засягащо регулирането на дейността на потребителите на интернет. Правозащитникът е на мнението, че е недопустимо да се оправдава ограничаването на свободата за изразяване на мнения с това, че западните спецслужби могат да се възползват от нея.

Политически бежанец и нищо повече

Директорът на центъра „Сахаров“ Сергей Лукашевский смята, че руските власти като цяло и руският президент в частност „никога не са били привърженици на истинската откритост“, т.е. не са били поддръжници на Едуард Сноудън. Предоставяйки политическо убежище на Сноудън, те са го използвали като един вид „разменна монета“ в конфронтацията си спрямо САЩ.

Ако за тази една година, откакто Сноудън е на руска територия, за някого нещо се е променило в Русия, то е само за самия бивш сътрудник на АНС, твърди Лукашевский. „По-рано изглеждаше, че това е тенденция и делото на Сноудън ще намери продължители. Сега обаче стана очевидно, че това е задънена улица, тъй като Сноудън бе принуден да поиска убежище в страна, която не споделя отстояваните от него ценности“, казва историкът пред Дойче веле.

По неговите думи, информацията за историята на Едуард Сноудън в руските медии напълно се вписва в картината на конфронтацията със САЩ, при което Русия използва всички възможни средства. Това обяснява и защо в прякото включване Сноудън отправя към президента Путин своя въпрос. Накратко, Едуард Сноудън не е нито герой, нито предател, а просто „политически бежанец“, обобщава Лукашевский.

 
 

Какво всъщност се има предвид в обявите за работа

| от |

Когато човек порасне, „Какво е искал да каже авторът“ става „Какво е искала да каже HR-ката“.

Интервютата за работа са като свалка, което прави обявите за работа – валентинки. Всичко е казано по завоалиран начин, въпреки че крайната цел е очевидна. Понякога давате валентинката сам, а понякога наемате някой друг да я предаде. Накрая от всички кандидати избирате не най-добрия, а този, който ви харесва най-много или този, който можете да си позволите.

Любовният език на обявите е неразгадаем. Веднъж един съсед заварчик разказа как шефът му пуснал обява за заварчици, след това събрал всички кандидати показал ги на работниците си и им казал: „Всички тези хора чакат за вашето място. Марш на работа.“ Днес ще помислим върху това какво всъщност искат фирмите.

За нас:

Независимо какво пише в обявата, да се чете така (годините варират): 

Фирмата ни е в бранша от 25 години: Шефът най-вероятно е уморен от живота и вследствие на това – консервативен. Очаквайте мениджър да ви е я жена му, я брат му, а ако на времето е работил вместо да обръща внимание на дъщеря си и сега тя си е хванала някакъв безкариерен и бездарен мухльо – той, зетя.

Ние сме една от най-бързо развиващите се компании: С конкурента ни сме на едно ниво и знаем това, защото имаме много тънко и малко двулично приятелство, заради общата ни омраза към монополиста в бранша.

Във връзка с разширяването на екипа търсим: Колегите ви мрънкат на шефовете прекалено много, че не искат да вършат повече задълженията на вашата длъжност. На шефовете им дойде до гуша и ето ни тук.

Основни задължения:

Тук са изредени нещата, които искаме да правите. Също така, тук не са изредени нещата, които впоследствие ще ви караме да правите.

Изисквания:

Образование:

Начално: Ако може и да не е осъждан – бижу!

Средно: Държим на опита. Шефът също е със средно.

Висше: Искаме да сме сигурни, че знаете как са го прави хората от бранша през 70-те и 80-те години.

Комуникационни умения: Да не сте темерут.

Умения за работа в екип: Общо взето нямаме много изисквания и пълним.

Лоялност: „Да нямаш други богове, освен Мене“.

Стаж по специалността:

3 години: Искаме да знаем, че работата няма да ти стане досадна след 2 седмици.

6 години: Имаме международни клиенти.

10 години: Скоро ще сменяме мениджъра, защото спи с колежките, които не ни пуснаха на нас.

Не се изисква стаж по специалността: Работата е за студенти, които трябва да минат през тъмния период на изграждане на биография, за да не прилича тя на книжка за оцветяване. Дано само по време на процеса да не умре от глад.

Компютърна грамотност: Да не сте прекалено стар.

Владеене на чужд език: Имате елементарно себеуважение.

Шофьорска книжка: Целунете децата за сбогом.

Работа на смени: Лятото всички колеги ще ви мразят, когато отидете на море. Ако отидете.

Какво предлагаме ние:

Чудесно заплащане: Стандартно заплащане, което е чудесно, защото досега са ви плащали по-малко.

Работа в млад екип: Всеки ден някой ще е с махмурлук.

Отлични възможности за развитие: Ако прекарате тук 2 години, ще имате достатъчно стаж, за да кандидатствате във фирмата-лидер на пазара. Както направи човекът, който беше на вашата длъжност.

Договор: Предлагаме ви нещо, което се предполага, но живеем в страна, където не се предполага.

Служебен транспорт: Пригответе се да ставате в 5:30, защото офисът ни е в Нова Гвинея. Също така 2/3 от заплатата ви ще отива за храна, поръчана по интернет, защото наоколо има само гаражи за ремонт на тирове.

За да кандидатствате:

Изпратете ни биография: Изпратете ни биография.

С актуална снимка: За да знаем кой от всичките Стефан-Ивановчовци във фейсбук сте вие.

Изпратете ни мотивационно писмо: Ние сме безскрупулни садисти.

Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю:

Документите ще бъдат разгледани при пълна конфиденциалност, според изискванията на ЗЗЛД.: и въобще няма да останат на личния компютър на ейчарката, която ще го забрави една вечер в някой бар, където персоналът всъщност ви познава и знае много добре защо 2 години не сте имали работа.

Успех!

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Google и Facebook станаха жертва на многомилионна измама

| от |

Google и Facebook потвърдиха, че са станали жертва на измама на стойност 100 милиона долара. През март стана ясно, че
литовец е съден заради „фишинг“ атака срещу две американски интернет компании, без да даде подробности за имената им.

Предполага се, че двете компании са изпратили на банковите сметки на измамника над 100 млн. долара.

На 27 април Fortune съобщи, че жертвите са Facebook и Google. Мъжът, обвинен за измамата, е на 48 години. Евалдас Римасаускас се е представял за азиатски производител и мамел компаниите в периода между 2013 и 2015 година, пращайки мейли на техни служители и агенти. Мейлите били създадени така, че да изглеждат като дошли от азиатската фирма и включвали фалшифицирани имена и фактури, които изглеждали като подписани от шефовете на измамените фирми.

След като компаниите установили измамата, информирали властите. И Google, и Facebook обаче отказват да кажат колко пари са дали на измамника.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си