Първата година на Сноудън в Москва

| от |

За една година престой в Русия бившият сътрудник на АНС Едуард Сноудън се превърна от герой-разобличител в обикновен политически бежанец, коментират експертите. Ето и подробностите, събрани от Дойче веле.

Изтече точно една година, откакто бившият служител на американската Агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, разкрил истината за дейността на агенцията при шпионирането на милиони хора и подслушванията на политически лидери на други страни, получи разрешение за временно пребиваване в Русия. За този период отношението на руснаците към Сноудън като към герой, осмелил се да предизвика американските спецслужби, се смени с почти пълно безразличие, посочват анализаторите.

След предоставянето на временно убежище на Сноудън през юли 2013, името на разобличителя в продължение на месеци изчезна от медиите. Но през есента за него се заговори отново – покрай пристигането на баща му в Москва през октомври. В края на същия месец стана известно, че Сноудън си е намерил работа и ще се занимава с поддръжката на голям руски сайт. И пак в същия този ден Сноудън се срещна в Москва с германския депутат Ханс-Кристиан Щрьобеле, чрез когото отправи писмо до германското правителство, Бундестага и главната прокуратура.

Следващият път, когато името на бившия служител на АНС се появи в медиите, беше в средата на декември – в момента, в който британският вестник „The Guardian“, а след него – и зрителите на телевизия Euronews определиха Едуард Сноудън за „Човек на годината“. В Русия не се случи нищо подобно – нещо повече, на преден план излезе темата Украйна и Сноудън попадна в сянката на събитията в Киев.

Конспиративната следа

За него си спомниха отново едва през пролетта на 2014 г. На 17 април Сноудън зададе своя видео въпрос по време на пряко излъчваната пресконференция на президента Владимир Путин. Той попита вярно ли е, че и в Русия се извършва прехващане, анализ и обработка на личната кореспонденция и разговорите на милиони граждани и дали – според Путин – тази намеса в живота на хората е оправдана.

След този случай почитателите на конспиративните теории отново заговориха, че Сноудън е бил агент и на руското разузнаване. Такива предположения бяха изразявани и преди и в интервю за списание „The New Yorker“. Сноудън ги бе коментирал, изразявайки увереност, че американците няма да повярват на подобни абсурдни версии.

Руските медии обърнаха внимание на Сноудън и на 29 май, когато информационните агенции тиражираха изявлението на неговия адвокат Анатолий Кучерена за това, че довереникът му възнамерява да помоли руските власти да удължат срока на пребиваването му в страната.

Революционер или марионетка?

Интересът на руското общество към Сноудън така или иначе си остана слаб. Както заяви за Дойче веле сътрудничката на независимия социологически институт „Левада“ Наталия Зоркая, в момента общественото мнение до такава степен е концентрирано върху събитията в Украйна, че за Сноудън „може и никой да не си спомни“.

А и година по-рано, по думите на Зоркая, историята на Сноудън е заинтересувала само една част от руснаците, въпреки че определено да е била изключителна. Експертката обяснява това с манталитета на руските граждани, които по традиция слабо се интересуват от политиката. Според социоложката, единно мнение по въпроса дали Сноудън е предател или герой, в руското общество така и не се е формирало.

Един от участниците в срещата с Едуард Сноудън, състояла се на 12 юли 2013 г. в транзитната зона на летище „Шереметиево“, – ръководителят но московското бюро на „Амнести интернешънъл“ Сергей Никитин също смята, че руското общество се е отнесло безразлично към историята на Сноудън. Самият той сравнява постъпката на бившия служител на АНС с революция.

Никитин добавя също, че руските власти очевидно са се възползвали от разкритията на Сноудън за своите цели – например за промени в законодателството, засягащо регулирането на дейността на потребителите на интернет. Правозащитникът е на мнението, че е недопустимо да се оправдава ограничаването на свободата за изразяване на мнения с това, че западните спецслужби могат да се възползват от нея.

Политически бежанец и нищо повече

Директорът на центъра „Сахаров“ Сергей Лукашевский смята, че руските власти като цяло и руският президент в частност „никога не са били привърженици на истинската откритост“, т.е. не са били поддръжници на Едуард Сноудън. Предоставяйки политическо убежище на Сноудън, те са го използвали като един вид „разменна монета“ в конфронтацията си спрямо САЩ.

Ако за тази една година, откакто Сноудън е на руска територия, за някого нещо се е променило в Русия, то е само за самия бивш сътрудник на АНС, твърди Лукашевский. „По-рано изглеждаше, че това е тенденция и делото на Сноудън ще намери продължители. Сега обаче стана очевидно, че това е задънена улица, тъй като Сноудън бе принуден да поиска убежище в страна, която не споделя отстояваните от него ценности“, казва историкът пред Дойче веле.

По неговите думи, информацията за историята на Едуард Сноудън в руските медии напълно се вписва в картината на конфронтацията със САЩ, при което Русия използва всички възможни средства. Това обяснява и защо в прякото включване Сноудън отправя към президента Путин своя въпрос. Накратко, Едуард Сноудън не е нито герой, нито предател, а просто „политически бежанец“, обобщава Лукашевский.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.