Първа купа за Пелегрини и няколко основни неща

| от |

Манчестър Сити спечелиха Купата на Лигата, след като се наложиха над Съндърланд с 3:1 на Уембли. Мануел Пелегрини донесе първи трофей за клуба през сезона и всички свързани с отбора се надяват да не е последен.

8

Както беше ясно преди самия двубой, формата на Сити не беше на необходимото ниво и като добавим, че небесносините изпитват трудности срещу черните котки независимо от това къде играят, финалът за третия по важност трофей се очертаваше да бъде интересен.

И той действително предостави на зрителите зрелище, обрати и три от най-красивите голове, вкарвани на този стадион.

Мачът започна с натиск на символичните домакини, които бяха абсолютния фаворит за този мач, но всеки привърженик на гражданите знае, че когато отборът му играе финал никога нищо не е сигурно. И може би най-пресният спомен е загубения миналата година финал за другата местна купа срещу Уигън. Гостите обаче се възползваха от една контраатака и след неумело действие на капитана Компани, Фабио Борини откри резултата след невероятно техничен удар от малък ъгъл.

Това стъписа Сити, които до края на полувремето нямаха почти никакви чисти положения и определено в играта им се чувстваше несигурност и припряност в действията. Дори можеше да стане 0-2, когато Борини се откъсна сам, но се забави и накара Компани да изкупи грешката си след стабилна намеса. Но имаше засада, която не бе отсъдена и кой знае какво щеше да стане, ако италиянецът бе реализирал.

Manuel-Pellegrini

След почивката картината не се промени особено много, тъй като червенобелите се бяха окопали в своята половина и разчитаха на някоя контра, която да докара главоболия на Пантилимон. Така се стигна до 55-та минута, когато Яя Туре направо нещо изумително: с прехвърлящ удар от над 30 метра забоде топката в сглобката на Маноне и хвърли в делириум половината Уембли. В следващата атака прекрасна атака бе завършена от Насри, който с феноменален външен фалц даде преднина на Сити и феновете бяха в екстаз.

Това шокира момчетата на Густаво Пойет, които не знаех откъде им бе дошло такъв обрат в рамките на 120 секунди. Но Съндърланд намериха сили да отговорят и натиснаха гражданите в тяхната половина. Точно в края обаче една отнета топка доведе до победния гол на Навас и новият носител на Купата бе ясен.

С оглед на играта и на спечелената купа бих искал да направя анализ на ситуацията при Манчестър Сити:

Ясно се вижда, че слабата форма на Джеко и Негредо са основната, но не единствената причина Сити да спре да бележи голове. Липсата на Агуеро се отрази напоследък и въпреки че почна като титуляр ще му бъде необходимо време, за да влезе в ритъм.

Налагането на Демикелис пред Лескот в отстъствието на Настасич определено не ми харесва, но явно Пелегрини си има свои виждания. За мен е жалко, че в последната година в отбора Лескот беше пренебрегван за сметка на по-стария и тромав аржентинец.

Не знам поради какви причини Милнър не е влизал в игра близо месец, не мога да си го обясня. Единственият светъл лъч е завръщането на Насри, който беше много полезен и за мен като цяло е играч на годината за отбора.

Проблемите в средата на терена се дължат най-вече на посредствената игра на Силва и Туре, които играят много под възможносите си. Дори първото полувреме беше ужасно слабо за Яя, но с фамозното си изпълнение заличи лошите изяви от първата част. Фернандиньо също играе на приливи и отливи, въпреки че като цяло е стабилен, но според мен следващата година ще играе по-добре, защото сега му трябваше време, за да свикне с живота във Висшата Лига.

Пелегрини определено има плюсове, но и доста минуси. Да, играят нападателно, но има моменти, в които се чудиш какво точно иска да направи. Налагането на Демикелис за мен е необяснимо, добре поне че върна Харт на вратата, защото все пак си личи, че румънеца не може да отнеме титулярното място на вратар номер едно на Англия.

Забравих да спомена, че Хави Гарсия напоследък играе стабилно и за мен може да се разчита и следващия сезон на него. Интересно ми е какво е положението с Йоветич, който мистериозно пак се контузи, за кой ли път.

Но връщането на Агуеро и най-вече спечеланата купа определено могат да повлияят на самочувствието на отбора до края на сезона, защото отборният дух се калява точно в такива двубои.

Станислав Рангелов

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.