Първа купа за Пелегрини и няколко основни неща

| от |

Манчестър Сити спечелиха Купата на Лигата, след като се наложиха над Съндърланд с 3:1 на Уембли. Мануел Пелегрини донесе първи трофей за клуба през сезона и всички свързани с отбора се надяват да не е последен.

8

Както беше ясно преди самия двубой, формата на Сити не беше на необходимото ниво и като добавим, че небесносините изпитват трудности срещу черните котки независимо от това къде играят, финалът за третия по важност трофей се очертаваше да бъде интересен.

И той действително предостави на зрителите зрелище, обрати и три от най-красивите голове, вкарвани на този стадион.

Мачът започна с натиск на символичните домакини, които бяха абсолютния фаворит за този мач, но всеки привърженик на гражданите знае, че когато отборът му играе финал никога нищо не е сигурно. И може би най-пресният спомен е загубения миналата година финал за другата местна купа срещу Уигън. Гостите обаче се възползваха от една контраатака и след неумело действие на капитана Компани, Фабио Борини откри резултата след невероятно техничен удар от малък ъгъл.

Това стъписа Сити, които до края на полувремето нямаха почти никакви чисти положения и определено в играта им се чувстваше несигурност и припряност в действията. Дори можеше да стане 0-2, когато Борини се откъсна сам, но се забави и накара Компани да изкупи грешката си след стабилна намеса. Но имаше засада, която не бе отсъдена и кой знае какво щеше да стане, ако италиянецът бе реализирал.

Manuel-Pellegrini

След почивката картината не се промени особено много, тъй като червенобелите се бяха окопали в своята половина и разчитаха на някоя контра, която да докара главоболия на Пантилимон. Така се стигна до 55-та минута, когато Яя Туре направо нещо изумително: с прехвърлящ удар от над 30 метра забоде топката в сглобката на Маноне и хвърли в делириум половината Уембли. В следващата атака прекрасна атака бе завършена от Насри, който с феноменален външен фалц даде преднина на Сити и феновете бяха в екстаз.

Това шокира момчетата на Густаво Пойет, които не знаех откъде им бе дошло такъв обрат в рамките на 120 секунди. Но Съндърланд намериха сили да отговорят и натиснаха гражданите в тяхната половина. Точно в края обаче една отнета топка доведе до победния гол на Навас и новият носител на Купата бе ясен.

С оглед на играта и на спечелената купа бих искал да направя анализ на ситуацията при Манчестър Сити:

Ясно се вижда, че слабата форма на Джеко и Негредо са основната, но не единствената причина Сити да спре да бележи голове. Липсата на Агуеро се отрази напоследък и въпреки че почна като титуляр ще му бъде необходимо време, за да влезе в ритъм.

Налагането на Демикелис пред Лескот в отстъствието на Настасич определено не ми харесва, но явно Пелегрини си има свои виждания. За мен е жалко, че в последната година в отбора Лескот беше пренебрегван за сметка на по-стария и тромав аржентинец.

Не знам поради какви причини Милнър не е влизал в игра близо месец, не мога да си го обясня. Единственият светъл лъч е завръщането на Насри, който беше много полезен и за мен като цяло е играч на годината за отбора.

Проблемите в средата на терена се дължат най-вече на посредствената игра на Силва и Туре, които играят много под възможносите си. Дори първото полувреме беше ужасно слабо за Яя, но с фамозното си изпълнение заличи лошите изяви от първата част. Фернандиньо също играе на приливи и отливи, въпреки че като цяло е стабилен, но според мен следващата година ще играе по-добре, защото сега му трябваше време, за да свикне с живота във Висшата Лига.

Пелегрини определено има плюсове, но и доста минуси. Да, играят нападателно, но има моменти, в които се чудиш какво точно иска да направи. Налагането на Демикелис за мен е необяснимо, добре поне че върна Харт на вратата, защото все пак си личи, че румънеца не може да отнеме титулярното място на вратар номер едно на Англия.

Забравих да спомена, че Хави Гарсия напоследък играе стабилно и за мен може да се разчита и следващия сезон на него. Интересно ми е какво е положението с Йоветич, който мистериозно пак се контузи, за кой ли път.

Но връщането на Агуеро и най-вече спечеланата купа определено могат да повлияят на самочувствието на отбора до края на сезона, защото отборният дух се калява точно в такива двубои.

Станислав Рангелов

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.