Парламентът започва своя мандат със седем политически групи

| от |

Седем политически групи ще участват в разпределението на отговорните места в Парламента на първата пленарна сесия в Страсбург от 1 до 3 юли. На 24 юни изтече срокът за сформиране на групи за началото на новия мандат. Прочетете по-долу кои са групите, които успяха да изпълнят критериите за набиране на поне 25 депутати от седем различни страни от ЕС.

20140624PHT50317_original

Политическите групи имат важна роля в определянето на дневния ред на Парламента и избора на председател и заместник-председатели на ЕП, председатели на комисии и докладчици по конкретни законодателни актове. Групите също така получават административна и финансова подкрепа за осъществяване на политическата си дейност.

Групите излъчват свой председател (или съпредседатели), които ги представляват в председателския съвет на ЕП – орган, вземащ редица важни организационни решения.

Към 24 юни 2014 г. политическите групи в ЕП и техните председатели са следните (подредени според броя на техните членове):

Политическа група

Председател или съпредседатели

Брой депутати

Група на Европейската народна партия (ЕНП)

Манфред Вебер (Германия) – Депутат в ЕП от 2004 г. През миналия мандат той беше член на комисията по конституционни въпроси и заместник-председател на групата на ЕНП

221

Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (С&Д)

Мартин Шулц (Германия) – Председател на Европейския парламент от 2012 до 2014 година; преди това председател на групата на С&Д в Парламента; депутат в ЕП от 1994 г.

191

Европейски консерватори и реформисти (ЕКР)

Сайед Камал (Великобритания) бе избран за водач на групата. Той е депутат в ЕП от 2005 г. В предишния мандат той участваше в икономическата комисия на Парламента.

70

Алианс на либералите и демократите в Европа(АЛДЕ)

Ги Верхофстад (Белгия) – Бивш министър-председател на Белгия (1999-2008 г.), в миналия мандат на ЕП също водеше групата на АЛДЕ.

67

Група на Европейската обединена левица/Северната Зелена левица (ЕОЛ/СЗЛ)

Габриеле Цимер (Германия). Това е нейният трети мандат в ЕП. Тя председателства групата от 2012 г.

52

Зелени / Европейски свободен алианс (Зелени/ЕСА)

За съпредседатели на групата бяха избрани Филип Ламберц (Белгия) и Ребека Хармс (Германия). Г-жа Хармс вече бе съпредседателка на групата през предишния мандат, а г-н Ламберц поема поста от Даниел Кон-Бендит (Франция).

50

Група на „Европа на свободата и демокрацията“ (ЕСД)

Найджъл Фараж (Великобритания) – Той е член на Европейския парламент от 1999 г. и вече бе съпредседател на групата в предишния мандат.

48

 

 

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Време за приключване на вредни навици

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 16.01. до 22.01.)

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака Дева. През този период ще сме много практични, взискателни, скептични и обърнати към подробностите.

Този период не е добър за подаването на документи и заявления, както и за явяване на изпити или провеждането на важни разговори, но за сметка на това е идеален за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Пред тези два дни земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци е възможно да положат началото на нещо значимо в техния живот и да се отдадат на постигането му, влагайки изключително старание и самодисциплина.
Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи тези дни добри за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения, решаване на правни въпроси.

Най-добре ще се чувстват през периода въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще получат сериозна похвала или възнаграждение за наскоро положени усилия и благодарение на това ще се почувстват наистина удовлетворени.

Петък, събота и неделя Луната ще се намира в знака Скорпион. Поради тази причина през тези три дни ще сме склонни да изкривяваме и драматизираме нормални житейски ситуации.

Периодът няма да е подходящ за медицински интервенции или стартиране на важни проекти, но за сметка на това е добър за работа с чужди пари, наследства или друг вид семейни въпроси.

Най-напрегнати от това разположение ще бъдат неподвижните знаци Скорпион, Водолей, Лъв и Телец. При тях има риск нещата и в личен и в професионален план по един или друг начин да се объркват, което е възможно доста да ги изнерви и да ги кара да действат или говорят прибързано и това от своя страна ще затрудни общуването им с околните и може да ги вкара в излишни конфликти. Поради тази причина на тях им се препоръчва да използват дните за размисъл и плануване, занимавайки се повече със себе си, отколкото с останалите. Добре би било също така да се постараят да намерят позитивен отдушник на своите емоции, като творчески занимания, разчистване или разместване в жилището или активни спортни активности.

През цялата седмица Венера, планетата на любовта, хармонията и разбирателството ще бъде в съвпад с Нептун, небесното тяло, което отговаря за размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността и жертвата.
Когато тези две енергии се срещнат е възможно да сме много силно идеалистични по отношение на любовните въпроси и да сме склонни да правим компромиси за важен за нас човек, силно идеализирайки го и жертвайки неща, които са важни за нас.

Добре е през периода да не даваме прибързани обещания и да не се спускаме в не добре преценени любовни авантюри, понеже има риск да ни заблудят или излъжат.

Най-отнесени и романтични се очаква да са водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни много страстни срещи и наелектризирани любовни обяснения, които силно ще ги развълнуват и ще ги накарат да мечтаят за по нататъшно задълбочаване на отношенията с любимия.

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.