Пари за регионите – прозрачно и на „наши” хора

| от |

Публикуваме текста на на Института за пазарна икономика с незначителни редакции.

През тази седмица бяха похарчени всичките 500 млн. лв. от т. нар. Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, която често се реферира като „регионален фонд”, макар фонд да няма, а просто едно перо в бюджета, което се разходва с решение на правителството.

Според института, подобна бюджетна практика е порочна – парламентът гласува на сляпо, а министрите харчат свободно, което създава огромно изкушение на политиците да злоупотребят, да търгуват с влияние или най-просто казано да насочат парите към „наши хора”.  Всякакви правила за кандидатстване (апликации и т.н.), междуведомствени съвети и прочее ще са проформа, тъй като в крайна сметка фонд няма, а решението е на министрите. Това казваше теорията, а тази седмица практиката потвърди нашите опасения.

Прави впечатление, че Министерството на финансите се е подготвило за негативния отзвук от пълното изхарчване на „фонда” и положи сериозни усилия максимално да отговори на предстоящите критики. В деня на гласуване на постановлението беше публикуван пълен списък на одобрените проекти (аргумент в полза на прозрачността), както и карта на България, на която се вижда как общо взето всички получават пари (аргумент в полза на „честното” разпределение на парите). Тези усилия са наистина похвални, но по-сериозното вглеждане в данните води до крайно неприятни изводи – политическият елемент вече може да се докаже и емпирично.

Хипотезата в случая е, че когато политиците разполагат с подобен „фонд” (без правила), то неизбежно ще се стигне до насочване на парите по политическа линия. В случая това е най-лесно проверимо по отношение на общините – в едни общини има кметове, по-близки до властта, а в други е представена опозицията. От въпросните 500 млн. лв., 289 млн. лв. са насочени директно към бюджетите на общините, тоест ако се фокусираме върху тях, можем емпирично да проверим хипотезата за политическо разходване на средствата.

Използваме следните данни – от една страна е списъкът на финансираните общини (публикуван от МФ), а от другата е политическата принадлежност на кметовете в страната. Областните управители не са важни, тъй като парите са за общински проекти. Данните за политическата принадлежност на кметовете взимаме от ЦИК (виж тук), като обособяваме четири групи принадлежност – ГЕРБ, БСП, ДПС, други/независими. В последната група влизат и кметове, които имат политическа принадлежност към споменатите партии, но официално са издигнати като независими и затова сме ги оставили там. С четири изключения – кметовете на Балчик, Враца, Мездра и Разград. И в четирите случая имаме кметове, който на хартия са независими, но публично подкрепени от БСП. Поради по-големите суми, насочени към тях, сме отчели тяхната политическа подкрепа.

Какво казват данните?

Кметовете на БСП получават най-много пари, а именно близо 118 млн. лeвa. Кметовете на ДПС, като партия, подкрепяща властта, тоест предполагаемо участва в разпределението на парите, получава малко над 60 млн. лв. Кметовете на ГЕРБ получават 64 млн. лв., а кметовете, които са определени като други или независими, получават близо 47 млн. лeвa. Грубо казано, кметовете на властта получават 178 млн. лв. (БСП+ДПС), а кметовете на опозицията и другите получават 111 млн. лв. (ГЕРБ+други/независими). Забележете, че близките до властта не просто получават чувствително повече в абсолютен размер, но те са много по-малко като брой общини и представено население от опозицията и другите. Кметовете на ГЕРБ, например, са основно в големите градове, като общо обхващат население от над 4,2 млн. души.  БСП от своя страна има кметове в общини с население 1,3 млн. души. Въпреки това, вторите получават почти двойно повече от първите.

Таблица: Финансирани общини и политическа принадлежност на кмета


Източник: МФ, ЦИК, НСИ, ИПИ

За да илюстрираме разминаванията във финансирането, можем да представим и данни, претеглени спрямо населението. Видно е, че разликата между БСП И ГЕРБ е 6 пъти, а най-облагоделствени са кметовете на ДПС – обхванато сравнително малко население, а получени големи суми. Разбира се, не можем да очакваме пълно равенство и при честно разпределение на парите, но големите разлики в случая говорят сами за себе си.

Графика: Финансирани общини по политическа принадлежност на кмета, претеглени спрямо населението в съответните общини, лв. на човек

Източник: МФ, ЦИК, НСИ, ИПИ

Какво се случва, ако, например, махнем областните градове от уравнението? Изваждайки 27-те най-големи общини, картината става още по-ясна. БСП и ДПС получават над 147 млн. лв. в по-малките общини, докато за кметовете на ГЕРБ в по-малките общини има 23 млн. лв. И забележете, че отново, дори и без големите 27 града (съответно общини), кметовете на ГЕРБ обхващат повече население спрямо БСП и ДПС взети заедно, а получават в пъти по-малко.

Интересно е да разгледаме и нефинансираните общини. Общо 91 общини не се класират за финансиране – дали защото не са имали проекти или са им били отхвърлени, няма как да знаем. Цели 89 от нефинансираните общини са на ГЕРБ и други/независими, докато нефинансираните общини на БСП и ДПС са едва по една – Съединение на БСП и Мадан на ДПС. С други думи, ако кметът на общината е от БСП или ДПС, то финансирането е сигурно (стига да не си в Съединение или Мадан), докато, ако кметът е представител на опозицията или независим, то е по-вероятно да не получи финансиране (повече от половината „опозиционни” общини не са финансирани).

Графика: Брой  общини по политическа принадлежност на кмета – разделени на финансирани и нефинансирани

Източник: МФ, ЦИК, НСИ, ИПИ

 

Изводи

Всичко казано дотук потвърждава хипотезата, че парите от регионалния „фонд” са разпределени в голяма степен на политически принцип. Управляващите партии са били изключително благосклонни към своите кметове, докато опозицията е срещнала сериозни трудности – повече от половината „опозиционни” общини не са финансирани. Разделението допълнително се задълбочава в по-малките общини, където кметовете, близки

 

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.