Пари за регионите – прозрачно и на „наши” хора

| от |

Публикуваме текста на на Института за пазарна икономика с незначителни редакции.

През тази седмица бяха похарчени всичките 500 млн. лв. от т. нар. Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, която често се реферира като „регионален фонд”, макар фонд да няма, а просто едно перо в бюджета, което се разходва с решение на правителството.

Според института, подобна бюджетна практика е порочна – парламентът гласува на сляпо, а министрите харчат свободно, което създава огромно изкушение на политиците да злоупотребят, да търгуват с влияние или най-просто казано да насочат парите към „наши хора”.  Всякакви правила за кандидатстване (апликации и т.н.), междуведомствени съвети и прочее ще са проформа, тъй като в крайна сметка фонд няма, а решението е на министрите. Това казваше теорията, а тази седмица практиката потвърди нашите опасения.

Прави впечатление, че Министерството на финансите се е подготвило за негативния отзвук от пълното изхарчване на „фонда” и положи сериозни усилия максимално да отговори на предстоящите критики. В деня на гласуване на постановлението беше публикуван пълен списък на одобрените проекти (аргумент в полза на прозрачността), както и карта на България, на която се вижда как общо взето всички получават пари (аргумент в полза на „честното” разпределение на парите). Тези усилия са наистина похвални, но по-сериозното вглеждане в данните води до крайно неприятни изводи – политическият елемент вече може да се докаже и емпирично.

Хипотезата в случая е, че когато политиците разполагат с подобен „фонд” (без правила), то неизбежно ще се стигне до насочване на парите по политическа линия. В случая това е най-лесно проверимо по отношение на общините – в едни общини има кметове, по-близки до властта, а в други е представена опозицията. От въпросните 500 млн. лв., 289 млн. лв. са насочени директно към бюджетите на общините, тоест ако се фокусираме върху тях, можем емпирично да проверим хипотезата за политическо разходване на средствата.

Използваме следните данни – от една страна е списъкът на финансираните общини (публикуван от МФ), а от другата е политическата принадлежност на кметовете в страната. Областните управители не са важни, тъй като парите са за общински проекти. Данните за политическата принадлежност на кметовете взимаме от ЦИК (виж тук), като обособяваме четири групи принадлежност – ГЕРБ, БСП, ДПС, други/независими. В последната група влизат и кметове, които имат политическа принадлежност към споменатите партии, но официално са издигнати като независими и затова сме ги оставили там. С четири изключения – кметовете на Балчик, Враца, Мездра и Разград. И в четирите случая имаме кметове, който на хартия са независими, но публично подкрепени от БСП. Поради по-големите суми, насочени към тях, сме отчели тяхната политическа подкрепа.

Какво казват данните?

Кметовете на БСП получават най-много пари, а именно близо 118 млн. лeвa. Кметовете на ДПС, като партия, подкрепяща властта, тоест предполагаемо участва в разпределението на парите, получава малко над 60 млн. лв. Кметовете на ГЕРБ получават 64 млн. лв., а кметовете, които са определени като други или независими, получават близо 47 млн. лeвa. Грубо казано, кметовете на властта получават 178 млн. лв. (БСП+ДПС), а кметовете на опозицията и другите получават 111 млн. лв. (ГЕРБ+други/независими). Забележете, че близките до властта не просто получават чувствително повече в абсолютен размер, но те са много по-малко като брой общини и представено население от опозицията и другите. Кметовете на ГЕРБ, например, са основно в големите градове, като общо обхващат население от над 4,2 млн. души.  БСП от своя страна има кметове в общини с население 1,3 млн. души. Въпреки това, вторите получават почти двойно повече от първите.

Таблица: Финансирани общини и политическа принадлежност на кмета


Източник: МФ, ЦИК, НСИ, ИПИ

За да илюстрираме разминаванията във финансирането, можем да представим и данни, претеглени спрямо населението. Видно е, че разликата между БСП И ГЕРБ е 6 пъти, а най-облагоделствени са кметовете на ДПС – обхванато сравнително малко население, а получени големи суми. Разбира се, не можем да очакваме пълно равенство и при честно разпределение на парите, но големите разлики в случая говорят сами за себе си.

Графика: Финансирани общини по политическа принадлежност на кмета, претеглени спрямо населението в съответните общини, лв. на човек

Източник: МФ, ЦИК, НСИ, ИПИ

Какво се случва, ако, например, махнем областните градове от уравнението? Изваждайки 27-те най-големи общини, картината става още по-ясна. БСП и ДПС получават над 147 млн. лв. в по-малките общини, докато за кметовете на ГЕРБ в по-малките общини има 23 млн. лв. И забележете, че отново, дори и без големите 27 града (съответно общини), кметовете на ГЕРБ обхващат повече население спрямо БСП и ДПС взети заедно, а получават в пъти по-малко.

Интересно е да разгледаме и нефинансираните общини. Общо 91 общини не се класират за финансиране – дали защото не са имали проекти или са им били отхвърлени, няма как да знаем. Цели 89 от нефинансираните общини са на ГЕРБ и други/независими, докато нефинансираните общини на БСП и ДПС са едва по една – Съединение на БСП и Мадан на ДПС. С други думи, ако кметът на общината е от БСП или ДПС, то финансирането е сигурно (стига да не си в Съединение или Мадан), докато, ако кметът е представител на опозицията или независим, то е по-вероятно да не получи финансиране (повече от половината „опозиционни” общини не са финансирани).

Графика: Брой  общини по политическа принадлежност на кмета – разделени на финансирани и нефинансирани

Източник: МФ, ЦИК, НСИ, ИПИ

 

Изводи

Всичко казано дотук потвърждава хипотезата, че парите от регионалния „фонд” са разпределени в голяма степен на политически принцип. Управляващите партии са били изключително благосклонни към своите кметове, докато опозицията е срещнала сериозни трудности – повече от половината „опозиционни” общини не са финансирани. Разделението допълнително се задълбочава в по-малките общини, където кметовете, близки

 

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Иновативната компания Tesla планира отварянето на първата си зарядна станция в България. Тя ще бъде разположена в Пловдив, става ясно от карта, публикувана на сайта на компанията. Към момента няма информация за датата, към която ще бъде изградена станцията.

Станциите в България е част от коридора, който Tesla изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през България към Одрин.

На 24 април от компанията обявиха, че превръщат зареждането на автомобилите в дори по-голям приоритет, защото вярват, че е важно за тях и за мисията им зареждането да бъде удобно. По тази причина през 2017 година Tesla увеличава двойно мрежата си от зарядни станции, така че шофьорите да не трябва да чакат дълго за зареждане.

Според идеята използването на Sueprcharcher гарантира, че за 30-минутно зареждане ще имате достатъчно заряд, за да стигнете до дестинацията си или до следващата станция. Всички нови модели на Tesla – Model S и Model X, идват със стандартна Sueprcharcher технология. Благодарение на това зареждане, автомобилът може само за 30 минути да получи заряд до 120 kW, което се равнява на над 270 км разстояние.

Все пак най-удобният начин за зарежане е у дома – включвате колата си да се зарежда вечерта и до сутринта ще сте готови за пътуване.

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

10 мъже с по-възрастни половинки + 2 бонус

| от chronicle.bg |

В неделя изборите във Франция изведоха като фаворит в президентския вот Еманюел Макрон. Но онова, което впечатли по-силно от успеха на младия центрист, беше съпругата му – Брижит Макрон, по-голяма от него с 24 години.

Любовта между Еманюел Макрон и Бриджит пламва, когато тя е негова учителка по литература, женена, с три деца. Днес двамата продължават да са заедно, а отношенията им предизвикаха повдигане на вежда от страна на мнозина.

Затова ви предлагаме една галерия, която показва, че връзките между мъже и жени с драстична разлика във възрастта не са нещо ново, дори напротив.